Неотдавна стана ясно, че след 7 години „размисъл“ Върховният касационен съд е отменил 10-годишната присъда на бившия директор на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров, приемайки заключението на комплексна експертиза, че той е невменяем.

Така бившият кадър на Държавна сигурност с школа в КГБ, назначен за шеф на разузнаването от президента Георги Първанов в периода 2003-2012 г., няма да отговаря за източването на 5 млн. лв. от бюджета на разузнаването, за което беше признат за виновен и осъден на първите две съдебни инстанции.

Ген. Кирчо Киров обаче беше осъден веднъж още докато беше вменяем по знаково дело. Сайтът desebg.com припомня този безпрецедентен казус.

Ген. Киров и пазенето на архивите на Първо главно управление на ДС

През 2003 г., когато Киро Киров е назначен от тогавашния президент Георги Първанов (агент „ГОЦЕ“ на ДС) вече е отменен закона за досиетата (приет през 1997 г. и изменен в началото на 2001 г.).

Това става след идването на власт на кабинета Сакскобургготски с гласовете на НДСВ, БСП и ДПС през април 2002 г. С отмяната на закона е закрита и Комисията по досиетата с председател Методи Андреев (СДС).

Така достъпът до архивите на тоталитарните комунистически служби е блокиран. Противниците на отварянето на архивите на Държавна сигурност обаче не са си направили добре сметката.

През 2002 г. е приет един от ключовите за приемането на България в НАТО законодателни актове – Законът за защита на класифицираната информация.

В него освен нов регламент за защита на секретната информация са приети и нови правила за декласификация (разсекретяване), включително и на секретна информация, създадена преди влизането на този закон в сила.

Тези декласификационни разпоредби обхващат и архивите документи на Държавна сигурност. Нещо повече, след прилагането им се оказват, че всички те следва да бъдат разсекретени и предадени в определен срок в Държавния архив.

Съдебната битка за архивите за убийството на писателя Георги Марков

Точно тази законова възможност използва разследващият журналист Христо Христов.

По това време той вече работи по фундаменталното си разследване за убийството на писателя Георги Марков, което публикува през 2005 г. и което се превръща в световна новина.

След отмяната на закона за досиетата през пролетта на 2002 г. Христов вече е започвал дело срещу тогавашния министър на вътрешните работи професорът по право Георги Петканов (НДСВ) с помощта на фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ) за достъп до документи, свързани със случая „Марков“.

С адвокат Александър Кашъмов от ПДИ Христов осъжда министър Петканов във Върховния административен съд през 2005 г. по първото по рода си подобно дело, в резултат на което журналистът получава достъп до исканите от него архивни материали на ДС за писателя Георги Марков.

След като президентът Първанов назначава Кирчо Киров за изпълняващ длъжността директор на Националната разузнавателна служба (НРС) разследващият журналист Христо Христов влиза в контакт с Киров по телефона и го запитва как изпълнява декласификацинните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация, по силата на които архивните документи на ДС, включително и на бившето Първо главно управление на ДС (ПГУ-ДС) – правоприемник, на което е НРС – следва да бъдат разсекретени и предадени в Държавния архив.

Киров кани журналиста на среща в НРС. На нея изразява готовност да започне работа по декласифицирането на документите на ПГУ-ДС, но моли за няколко месеца време отсрочка, тъй като приоритет са му текущите проблеми на НРС.

Христов се съгласява и заявява, че ще потърси Киров след три месеца. След изтичането им обаче Киров не се отзовава за нов разговор. През 2004 г. президентът Първанов му дава генералско знание и го назначава за титуляр на поста директор на НРС, на който той остава до 2012 г., до изтичането на мандата на самия държавен глава.

Подготовка за достъпа до документите на ПГУ

Тъй като по това време статутът на НРС не уреден законодателно и съществува неяснота за подчинението на разузнавателната службата разследващият журналист обмисля тактика за начина, по който да сезира директора на НРС за исканите от него архивни материали.

При трансформацията на Държавна сигурност в началото на 1990 г. Първо главно управление на ДС е преструктурирано в НРС с указ на тогавашния председател на Държавния съвет Петър Младенов и е на негово подчинение, а впоследствие при закриването на Държавния съвет и въвеждането на председател/президент разузнавателната служба остава подчинена на него, а впоследствие от президента на Република България.

В същото време по силата на чл. 105, ал. 2 от Конституцията (1991) Министерският съвет е държавният орган, който „осигурява обществения ред и националната сигурност“. Тоест на негово подчинение са специалните служби за сигурност, каквато е и НРС (едва през 2016 г., 26 години след началото на демократичните промени парламентът урежда законодателно статута на разузнавателната служба, приемайки устройствен закон за нея, като със същия закон я преструктурира от НРС в Държавна агенция „Разузнаване“).

За да се застрахова журналистът Христо Христов внася две идентични искания до президента Георги Първанов и до министър-председателя Симеон Сакскобургготски с копие до всеки един от тях, за да са наясно, че искането е и до двете страни, да сезират директора на НРС ген. Кирчо Киров със заявление по Закона за достъп до обществена за достъп до определени архивни документи на ПГУ-ДС.

По този начин институциите не могат да си прехвърлят топката по подаденото заявление. Христов е известен с писмо от администрацията на Министерския съвет, че ще получи конкретен отговор от президенството.

И действително началникът на кабинета на президента отговаря писмено, че са сезирали директора на НРС ген. Киров.

Това е изключително важен момент, защото при условие, че се стигне до дело в съда, с което журналистът да си потърси правата, едно от условията за образуване на дело е да се докаже пред съда, че държавната институция, от която е поискана информацията, е сезирана правомерно.

В случая с НРС поради спецификата на дейността си, а именно, че тя е секретна и гражданите и журналистите нямат достъп до нейното деловодство и не могат да внесат заявление по обичайния път, разследващият журналист Христов избира да я сезира именно по този начин – чрез институцията, на която НРС е подчинена.

Ген. Киров бави преписката за достъпа до архивите на ПУГ-ДС

Минава двуседмичният срок по Закона за достъп до обществена информация, но Христов не получава никакъв отговор от НРС, респективно от ген. Киров. Със съдействието на фондация „Програма за достъп до информация“ журналистът завежда дело в Софийския градски съд (СГС) срещу директора на НРС за мълчалив отказ.

Минават три месеца без движение на делото. Оказва се, че през това време в НРС задържат документите по казуса.

Ръководителят на правния отдел на ПДИ адвокат Александър Кашъмов (днес изпълнителен директор на ПДИ) сезира председателят на СГС за забавянето от страна на НРС.

Председателят на СГС издава разпореждане до ген. Кирчо Киров в тридневен срок да представи материалите в съда. Директорът на НРС няма къде вече да ходи и внася преписката в съда, който образува дело.

Битката в съдебната зала

Настъпва време делото да се гледа в зала. От страна на НРС се явяват двама адвокати. Журналистът Христо Христов присъства лично и с адвокат Кирил Терзийски, юрист от ПДИ.

Броени дни преди делото от НРС го засекретяват и искат то да се разгледа при закрита врата. Това се прави нарочно, за да не се даде ход по същество, като аргументът на НРС е, че журналистът и неговият адвокат няма необходимия допуск до секретна информация.

Само че са пропуснали една малка подробност. Заради лавината от дела в съдебната система, свързани с класифицирана информация и блокирането на работата на съдилищата парламентът променя Закона за защита на класифицираната информация като премахва изискването гражданската страна и защита ѝ да представят допуск до класифицирана информация.

Адвокатите на НРС обаче не са съобразили този момент. Те действително настояват да не се дава ход на делото, тъй като ищецът и адвокатът му не са представили допуски до класифицирана информация.

Адвокат Терзийски обаче контрира като заявява, че това не е необходимо, тъй като наскоро е извършена промяна на закона и това изискване е премахнато от законодателя. Съдът отхвърля искането на адвокатите на НРС.

Втори опит за протакане на делото

Следва втори опит на защитата на НРС да спре делото. Адвокатите на разузнавателната служба настояват съдът да прекрати делото, тъй като то не е правилно внесено в СГС, защото директорът на НРС се ползвал с ранг на министър, следователно делото е трябвало да бъде заведено директно във Върховния административен съд (ВАС).

Адвокат Терзийски заявява, че искането е неоснователно, тъй като в Закона за ВАС законодателят е изброил дословно длъжностите лица, които подлежат на директен съдебен контрол във ВАС. Съдебният състав на СГС с председател съдия Бодикян, приема този довод и отхвърля искането на адвокатите на НРС.

Трети опит да се спре делото

Адвокатите на НРС, които очевидно не са очаквали такъв развой, директно заявяват да не се дава ход на делото, защото НРС не била задължена да предоставя исканите архивни материали.

Адвокатът Терзийски се аргументира, че въпреки секретния характер на НРС като специална служба тя не е изключена от обсега на Закона за достъп до обществена информация. След кратко съвещание съдебният състав по делото отхвърля и този довод на защитата на НРС и приема да се даде ход на делото по същество.

НРС брани архивните документи на съветския КГБ

Журналистът Христо Христов и неговият адвокат Кирил Терзийски се аргументират обстойно за важността и необходимостта за достъп до исканите архивни документи на Първо главно управление на ДС, които се отнасят до случая с писателя Георги Марков.

Адвокатите на НРС отново настояват пред съда да не се позволява достъп до архивните документи с мотива, че журналистът искал достъп и до чужди документи на служба от друга държава. Става въпрос за документи на КГБ в архива на ПГУ по линия на общото им сътрудничество, включително и по разработката за убийството на писателя Георги Марков. Оказва се, че дори през 2005 г. уж съвременното българско разузнаване се грижи да опази тайните на КГБ!

Тези доводи са отхвърлени от съда, който след като разглежда делото се произнася през март 2006 г. изцяло в полза на разследващия журналист. Така ген. Кирчо Киров губи делото на първа съдебна инстанция.

Шефът на разузнаването губи делото и във ВАС

Защита на НРС и ген. Кирчо Киров обжалва решението на СГС пред Върховния административен съд.

С Решение от 11 юни 2007 г. състав на ВАС, оставя в сила решението на СГС. Съдът приема, че със ЗДОИ законодателят не е изключил НРС от кръга на институциите, задължени да предоставят информация на гражданите. Правото на информация подлежи на ограничаване, когато исканата информация е класифицирана.

Дори в някои от тези случаи обаче гражданите пак имат право да получат поисканата информация. Такъв е случаят по чл. 34, ал. 3 от ЗЗКИ, когато срокът за защита на информацията е изтекъл и следва да се премахне нивото на класификация. Според магистратите СГС правилно е поставил въпроса защо при тези обстоятелства информацията не е предоставена на Държавния архивен фонд, съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗКИ.

Отхвърлен е и аргументът на НРС, че информацията не е обществена, защото се засягат чуждестранни лица. Според съдебния състав исканата информация е обществена, защото от нея заявителят може да си състави мнение за дейността на службата за сигурност през периода на социализма.

В решението се добавя, че не заявителят трябва да доказва, че институцията съхранява поисканата информация - поради което е неоснователен аргументът на НРС, че не е доказано службата да притежава документите. Напротив, институцията най-добре знае какво, в какъв обем и в какъв вид съхранява и е длъжна да отрази тези обстоятелства в писмения си отговор по ЗДОИ.

Окончателното решение е безпрецедентно в световен мащаб. Няма друг директор на разузнавателна служба, който да е осъден за отказ за достъп до архивна информация, която е бил длъжен да разсекрети и предаде в Държавния архив.

Ген. Киров се опитва да се скрие зад Комисията по досиетата

След окончателното решение ген. Кирчо Киров заявява на журналиста Христо Христов, че няма как да му предостави директно достъп до архивните материали, тъй като в НРС няма условия и регламент да се допускат външни лица.

Осъденият директор на разузнаването прибягва до нов опит да бави топката. Посочва, че по новоприетия закон за досиетата (декември 2006 г.) той има право само да съхранява архива на ПГУ-ДС, но не и да се разпорежда с него. Това може да стори новоизбраната от парламента Комисия по досиетата с председател Евтим Костадинов.

Минава месец, но ген. Киров не предава на Комисията, архивните документи на ПГУ-ДС, за които е осъден.

Тогава разследващият журналист сезира за случая и неизпълнението на съдебното решение председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Костадинов веднага изисква с писмо до директора на НРС архивните документи, които трябва да предаде на журналиста.

От НРС изпращат в Комисията по досиетата 50 архивни тома – първите, които след краха на тоталитарната комунистическа система през 1989 г. излизат и стават достъпни материали на комунистическото разузнаване от архива на Първо главно управление на ДС.

Кирчо Киров продължава да крие документите на КГБ

Председателят на Комисията Костадинов предоставя достъп на журналиста Христо Христов до тях и изисква той да провери дали с предадените 50 тома от НРС са изпълнили съдебното решение.

Христов проверява архивните материали и открива, че НРС не е предала нито един лист от архивните материали, които се отнасят до сътрудничеството между ПГУ-ДС и съветския КГБ и предава тази констатация на Костадинов. Той от своя страна изпраща до ген. Кирчо Киров второ писмо, с което изисква и тези архивни материали.

Не след дълго от НРС предават в Комисията по досиетата още 53 тома архивни материали, които съдържат оригинални архивни документи на КГБ, сред тях и важни доказателства за сътрудничеството между с ПГУ по разработката „СКИТНИК“ – псевдонима, под който разузнаването на Живков разработка като вражески обект писателя Георги Марков с цел да го неутрализира.

Сред общо 103 тома материали, предадени от НРС е и досието на агента на ДС Франческо Гулино – „ПИКАДИЛИ“, използван от ПГУ-ДС срещу „СКИТНИК“.

На базата на този спечелен по съдебен път достъп до най-важните документи по случая с Георги Марков архивни документи на Първо главно управление на ДС журналистът Христо Христов публикува през есента на 2008 г. продължението на фундаменталното си изследване „Убийте СКИТНИК“, което излиза под заглавието „Двойният живот на агент „ПИКАДИЛИ“.

Рецензия за него излиза в сп. „Икономист“ от един от най-значимите британски журналисти Едуард Лукас. Разследването за агент „ПИКАДИЛИ“ отново се превръща в световна новина.

Благодарение на упоритата битка за достъп до затворените дотогава архиви на Първо главно управление на ДС с помощта на фондация „Програма достъп до информация“, юристите ѝ Кирил Терзийски и Александър Кашъмов, както и със съдействието на Комисията по досиетата в лицето на тогавашния ѝ председател Евтим Костадинов.

Виж още за безпрецедентната съдебната битка, която разследващия журналист Христо Христов води с помощта на фондация „Програма достъп до информация“ в подкаста на ПДИ „Дела и демокрация“:
1.Архивите на ДС. Първа част: Случаят „СКИТНИК“.
2.Архивите на ДС. Втора част: Досието на агент „ПИКАДИЛИ“.