22 Март, 2026

Кабинетът на Костов спасява България от черния списък на Шенген

Кабинетът на Костов спасява България от черния списък на Шенген

Преди 22 години, на днешната дата малка България, която бавно се съвзема от тежката криза от времето на Виденов, получава невероятен шанс от европейската общност – да отпадне от черния списък на Шенген.

Европейският парламент гласува България да бъде извадена от негативния визов списък на Шенгенското споразумение. Това позволява на българите да се движат в рамките на Европейския съюз без визи. Решението влиза в сила по-малко от една година по-късно, на 10 април 2001 година. Това е една сериозна крачка за българската държава, в стремежите ѝ да се изправи на краката си и да започне да върви редом до останалите „обитатели“ на най-стария континент на земята.

Две десетилетия по-късно обаче България, заради недалновидност на българската политическа класа, все още не е изпълнила процедурите за пълното ѝ присъединяване към Шенгенското пространство.

Шенгенското споразумение е договор между държави от Европа за премахване на граничния контрол на вътрешните граници и за единна визова система. 

Подписано е на 14 юни 1985 година на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид”, в Шенген, Люксембург (град край границата с Франция и Германия) между 5 от тогавашните 10 страни-членки на Европейската общност: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия, Франция.
Сподели:

Коментари (0)

Преди 155 години издъхва Петър Берон, удушен заради 400 000 франка, дарени за просвета

Преди 155 години издъхва Петър Берон, удушен заради 400 000 франка, дарени за просвета

Берон е много богат, но живее изключително скромно, за да пести за издаването на научните си трудове и за образованието на скъпите на сърцето му български деца

Памет за Тодор Чонов - явление в българската поезия

Памет за Тодор Чонов - явление в българската поезия

НЕБЕСНА ЧИТАНКА

Преди 149 години княз Алеко Богориди става губернатор на Източна Румелия

Преди 149 години княз Алеко Богориди става губернатор на Източна Румелия

Князът, популярен и като Пашата следва проанглийска външнополитическа ориентация, след абдикацията на Батенберг е един от кандидатите за българския престол