Публичните скандали в последните дни около ръководството на Държавната консолидационна компания (ДКК) привлякоха общественото внимание към мегахолдинга, известен като "черната дупка" на властта. Причината е, че през годините държавата налива там стотици милиони, чиято съдба е неясна. Доскоро компанията, инжектирана щедро с парите на данъкоплатците, нямаше дори сайт, а медиите, опитващи се да разберат за какво отиват парите, нямаше към кого да се обърнат, пише в свое разследване Медиапул.бг.
ДКК бе създадена при първото правителство на Бойко Борисов като временна структура, да пълни държавния бюджет в трудните времена след световната финансова криза. През втория мандат на Борисов държавната компания израсна до оръжеен мастодонт, под чийто холдингов чадър влязоха разнородни държавни фирми. В третия мандат на ГЕРБ бюджетът на ДКК вече надхвърли 1 милиард лева със схемите за рекултивация на въглищни и уранови мини, ремонт на язовири и изграждане на нов правителствен комплекс.
Всичко това се случваше на тъмно, по неясни правила и под ръководството на партийни кадри, които спазваха омертата на мълчанието. До август 2021 г. многобройните ѝ началници, които се сменяха според конюнктурата на деня, бяха потънали в клуба на анонимните.
Още от Бизнес
Фискалният съвет предупреждава за влизане в "неуправляема дългова спирала"
Експертите от съвета посочиха, че дълговото бреме се превръща в структурен дефект на бюджета, тежестта се прехвъля върху бизнеса, а лихвените плащания нарастват рязко и по този начин изземват ресурс от сектори като образование и здравеопазване
Цанко Арабаджиев: ББР може да мобилизира частния капитал за изграждането на стратегическата инфраструктура в страната
В дискусията, посветена на инфраструктурните инвестиции, участваха също министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, представителят на Световната банка Антонио Нунес, президентът на Американската търговска камара в Армения Елина Маркарян и представители на бизнеса от региона
За пореден път САЩ удължават срока за продажбата на "Лукойл"
Санкциите наложиха продажбата на международния портфейл на най-голямата руска рафинерия, който е оценен на около 22 млрд. долара и включва нефтени находища, рафинерии и бензиностанции от Ирак до Финландия.