Храненето е една от най-естествените човешки дейности, но според нарастващия брой изследвания то е не просто биологична необходимост, а и ключов социален ритуал. Когато човек се храни сам – особено в по-напреднала възраст – последиците за здравето могат да бъдат по-сериозни, отколкото изглежда на пръв поглед. Това потвърждава и нов анализ на екип от Университета Флиндърс в Аделаида, публикуван в списанието Appetite.

Австралийските изследователи са обединили данни от 20 международни проучвания с участието на повече от 80 000 души над 65-годишна възраст от 12 различни държави. Заключението е категорично: хората, които редовно се хранят сами, са изложени на по-висок риск от неправилно хранене, недостиг на основни нутриенти (основни хранителни вещества, които ни зареждат с енергия) и по-лошо цялостно здраве. Причината е проста – самотата на трапезата води до по-лош избор на храни, по-малък прием на протеини и по-често пропускане на хранения.

Един от най-ясно очертаните проблеми е липсата на достатъчно протеини. Това е ключов фактор за поддържане на мускулна маса, сила и функционална независимост, особено при възрастните хора. Ниските нива на протеинов прием ускоряват загубата на мускули и увеличават риска от падания, травми и обща физическа слабост. Проучванията показват и други негативни тенденции – хората, които се хранят сами, по-често губят тегло неволно, което е ясен сигнал за недохранване, и са по-предразположени към развитие на костна чупливост. Но може да има и обратния ефект - в случаите, че консумираме повече вредни храни, под различна форма, рязко да скочи наднорменото тегло. Именно затлъстяването води до появата на други здравословни проблеми.

Ефектът на самотното хранене не е само физиологичен. Храната е и социален акт, свързан с принадлежност, ритуали и емоционална подкрепа. Когато тази социалност липсва, намалява апетитът и желанието за разнообразно и пълноценно меню. Психологическите фактори – включително чувството за тъга, изолация или липса на мотивация – влияят пряко върху избора на храна. Самотният човек по-рядко се приготвя питателно ястие, по-често посяга към по-лесни, но бедни на полезни вещества храни и нерядко забравя или отлага храненето.

Общият извод на учените е, че храненето в самота е модифицируем рисков фактор – тоест фактор, който може да бъде променен. Създаването на споделени условия за хранене, организирането на колективни обеди, семейни или съседски трапези и традиции, свързани с  храната може значително да подобрят хранителния статус и здравето на човека. Дори малки жестове – като редовни срещи с приятели, клубове за готвене или просто навикът да се храниш в компания – имат огромно значение.

Изследванията поставят важен въпрос: ако храненето е в основата на нашето здраве, защо да го превръщаме в самотен акт? В свят, в който социалната изолация, особено видима сред възрастните хора, се превръща в глобален проблем. В този смисъл, споделената маса може да се окаже един от най-лесните и най-ефективни начини да подобрим както физическото си здраве, така и емоционалното благополучие и психически статус.