проф. Калин Янакиев, Портал Култура

Драги „консерватори“ – и нашенски, и по всички европейски предели (кавичките за вас стават направо задължителни); драги ревностни борци срещу „либералната развала“, мога ли да ви попитам днес, когато „консерватизмът“ ви спечели самия „връх на света“ и се възглави от „рижия конник“ на Апокалипсиса, комуто „бе дадено да отнеме мира от земята“ (срв. Откр. 6:3) – как се чувствате? Давате ли си ясна сметка какво собствено роди тази така дълго лелеяна ваша победа?

Ще се опитам да ви го очертая накратко

І. Най-голямото и най-дълго съзрявалото историческо завоевание на цивилизования свят през Новото време – мондиализирането на Европа, започнало още от ХVІ в. и протекло в следните стъпки:

а) Океанично разширяване на географския ни континент, започнало от Испания и Португалия, а след това подето от Великобритания, Франция и Нидерландия, оформили една атлантическа Европа, с която буквално до края на Втората световна война е във вражда по-старата, оформена още през Средновековието романо-германска Европа (и която вражда бе най-дълбоката причина за катастрофалните войни на ХХ в.).

б) Изцеляване на тази „раздвоеност“ на Европа след 1945 г., когато в лицето на своите нови лидери и Германия, и Италия се обединиха с „атлантическата Европа“, а тя – вече цялата Западна Европа – се свърза трайно с трансокеанското си „порождение“ САЩ и така създаде евро-атлантическия свят, спрял настъплението на комунистическата Евразия (Русия) и след почти половинвековна Студена война с нея победил я и върнал я – при това ликвидирайки я като империя – в Азия.[1]

Та казвам – ето това, в продължение на четири века създавано най-голямо историческо завоевание на цивилизования свят –

евроатлантизмът – излекувал Европа

от вътрешната ѝ раздвоеност, съединил я с възмогналата се нейна отвъдатлантическа „рожба“ – САЩ, съкрушил евразийския Мордор, победил и последния тоталитаризъм на ХХ в. – вашият, вашият „архиконсерватор“ Доналд Тръмп и компанията му разрушиха само за един месец.

И не, не просто разрушиха евроатлантическия свят, връщайки континентална Европа в положението ѝ до 1945 г., когато Сталин кроеше плановете си да я погълне, но и от идването на „архиконсерватора“ ви в Белия дом започнаха съзнателно да я отслабват, да я заплашват с разни митнически „крошета“, с напускане на НАТО и т. н. С две думи – без да го осъзнават (защото историческата им култура е под равнището на прогимназиалната), започнаха да се опитват да съсипят Европа,  да я докарат до състоянието ѝ веднага след края на Втората световна война, с което пък да позволят на „новия Сталин“ да започне отново да се движи от Москва към Берлин, че и оттатък.

Това, което за един месец направи Тръмп, драги „консерватори“, е – ще ви го кажа направо –

грандиозно геополитическо престъпление

Защото тук не просто се изоставя Украйна, тук направо се насърчава Русия да продължи на запад от Украйна, казва се „да“ на налудните мечтания на фашисткия идеолог Дугин „да завладеем Европа, да я завоюваме и да я присъединим“. Нали видяхте – великият ви „консерватор“ Тръмп изпрати избрана кохорта в Саудитска Арабия, за да си говори с кохортата на Тамерлан-Путин, демонстративно изключвайки Европа от „договорките“ на световните „консерватори“.

ІІ. Но и нещо повече. „Консерваторът“ и компанията му не просто днес скъсват с Европа, те и целенасочено се намесват във вътрешните работи на страните ѝ – влизайки във вражда с демократичните им партии и лидери, и

неприкрито започвайки да подкрепят фашистките сили

в тях.  Чухте, нали, наглите приказки на Илон Мъск за „Алтернатива за Германия“, чухте бруталната реч на Джей Ди Ванс в Мюнхен – същинска предизборна кампания за румънския русофил Джорджеску, за същата „Алтернатива за Германия“ и въобще за всички уж „потискани“ антиевропейски европейски сили.

Или ще ми кажете, че „консервативната“ компания около Тръмп се грижи за „родината си“ и не е длъжна – „либерално“ да се грижи за Европа, за Евро-Атлантика? Защо обаче, питам ви тогава, се грижи за „свободното волеизявление“ на фашизоидите в Европа, защо им помага, защо направо агитира за тях? Защо – повтарям – не просто къса с Европа (и следователно разрушава най-голямото завоевание на Новото време),

но и се мъчи да руши самата Европа?

ІІІ. А пък що се отнася до „консервативното“ завръщане към националните държави (според един нашенски „мъдрец“ – „мисли в ума на Бога“) и скъсването с „космополитния либерализъм“, знаете ли какво без въобще да го крият изповядват „бролигарсите“ (от „братята олигарси“ или дори „братлетата олигарси“) около Доналд Тръмп? Така например Питър Тийл, Марк Андресен, Балажи и Сам Олтман без заобикалки твърдят, че именно националните държави вече са изживели времето си и вместо тях трябва да започнат да се създават т.нар. „мрежови градове“ – т. е. някакви технологични монархии, управлявани от въпросните „братлета“, в които няма вече да има институции, закони и т.н., а единствено волята на икономическите им „владетели“ ще определя живота в тях. Бедните и неподчиняващите се ще бъдат експулсирани или пък ще бъдат затваряни в затвори с виртуална реалност.[2] Нещо повече – те май вече са започнали да създават тези антиутопични „мрежови градове“ на територията на Африка и Латинска Америка. Ето защо, мисля си, така „консервативно“

се ликвидират всички хуманитарни организации,

помагащи на населенията в тези по-бедни и по-слабо развити региони на света. Не да им се помага, а да бъдат те превърнати в територията на бъдещите постнационални политии мечтаят тръмпистките „високотехнологични“ момчета. Страшно „консервативно“ нали?

Да, драги консерватори – довчера клеймяхте извършваното от либералните „елити“ обезличаване на националните държави и националните законодателства – т.нар. глобализация. Но може ли да отречете, че най-радикалните стъпки към това изтриване на държавните граници и националните идентичности вършат днес именно налудните „бролигарси“ на „консервативния“ Тръмп, за които

държавите могат да се купуват

и даже следва да се купуват, ако „ни трябват“ за глобалния бизнес? Та помислете си, че ако спътниците на маниака Илон Мъск осигуряват интернета в почти половината свят, а от него зависят световните комуникации въобще, той и е основният глобализатор. Либералите или поддръжника на MAGA следователно се готви да доведе глобализацията до последния ѝ предел?

ІV. Що се отнася пък до манталитета на „консервативните“ победители – какво ще кажете: „консервативна“ идея ли е да се обяви рождения ден на президента Тръмп за национален празник на САЩ, защото с този президент начевал „Златният век на Америка“? „Консервативна“ ли е тази идея, питам ви, или е… севернокорейска? „Консервативни“ типажи – връщащи ни към „традиционните семейни ценности“ ли са същият Илон Мъск „засеменяващ“ безбрачно различни „женски екземпляри“ с „гениалната“ си сперма? Или самият Тръмп, когото многократно разследваха за „спектакли“ с елитни проститутки. Направо ви казвам, че практически всички кресливи „консервативни“ защитници на хетеросексуалността, на „традиционното семейство“, на мъжката доминация и т.н. (и по света, а и у нас) са всъщност дълбоко неуверени в мъжествеността си и даже дълбинно фрустрирани психопати.

И мисля, че една от дълбоките причини да свеждат човешкия живот въобще до „технологичния напредък“, „икономическия растеж и богатството“ е именно

тяхната цялостна екзистенциална импотентност.

В техния „консервативен“ свят няма лирика, няма любов, няма музика, няма метафизика и религия – има само „нови технологии“ и „успех“. С две думи – ако наистина това е „консерватизмът“ им, аз мисля, че те, те, а не „либералите“, са започнали „да разчовечават човека“.

Накрая ще кажа само още нещо. Изпитвам истинска погнуса от нашия роден „националноотговорен политически елит“, който още със започването на тези нови антиутопични времена побърза да се наведе дълбоко и да навири… Никой дори не бе поискал от нас да проявим солидарност с идеите на европейските лидери за защита на Украйна, никой не се сети да покани в Париж нашия президент или премиер, но ние побързахме да проглушим ушите на всички, че „български войници“ там няма да стъпят. Без все още да сме особено засегнати от ветровете, духнали отвъд океана, побързахме вече най-откровено да се хванем за опашката на евроизолационистите от Унгария и Словакия. Без все още да са тръгнали към нас, за да ни „освободят за трети път“ Путиновите „братушки“, ние – в лицето на самия „евроатлантик“ Б. Борисов – започнахме да си правим шегички, че да проявяваме европейска солидарност днес, било все едно „да си купим фабрика на 8 септември“. Тоест ние вече сме уверени в новия Девети септември, примирили сме се с идването му. Какъв контраст! Тези дни стават три години, откакто украинците се бият за страната си, а ние преди някой да ни е „поискал“, вече готвим хляба и солта, с които да я предадем.

А инак ние, „либералите“ сме били „безродници“…

****

[1] Вж. моя текст „Евроатлантизмът. Основният исторически сюжет на Новото време“ от книгата ми „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“, издателство „Хермес“, 2015, с. 19-32.

[2] Вж. https://youtu.be/5RpPTRcz1no и споменатите там https://www.praxisnation.com/ и https://www.pronomos.vc/ Вж. също и манифеста на Къртис Ярвин, настоящ гуру на „братлетата“: https://www.unqualified-reservations.org/2007/04/case-against-democracy-ten-red-pills/