Защо Русия по много показатели за доставки на ново оръжие на фронта все още изпреварва всички страни от НАТО, въпреки че има икономика на нивото на Италия? На какво Европа би могла да се поучи от Русия – и от Украйна? Как работи руската армия и какво (или кой?) ѝ помага да се държи на крака, въпреки липсата на високотехнологично оръжие и зависимостта от съветските запаси – руският опозиционен журналист Майкъл Наки разказва подробно във видеото.

Надпреварата във въоръжаването не е нещо, което ни очаква в бъдеще – тя се случва сега. В света вече няма правила – тотален хаос, отказ от поети ангажименти, ненадеждни партньори и реални военни действия – всичко това е вече факт. И затова сега, когато в Европа се стремят да увеличат помощта за Украйна на фона на неясните перспективи за доставки от САЩ и още по-неясните перспективи за защита от страна на САЩ в случай на нужда, е важно европейските партньори да не повтарят грешките от първите години на войната, когато инвестициите в помощ за Украйна не доведоха до ръст в производството на военна продукция.

На въпросите защо Русия все още е начело по много от показателите за доставки на ново оръжие, въпреки икономика на ниво Италия, и на какво Европа може да се поучи от Русия и Украйна, отговаря доклад на Кралския институт на обединените сили „Руса“ – експертна група, която е сред най-добре осведомените за различните аспекти на руско-украинската война.

Докладът е много подробен, макар понякога да липсват достатъчно цифри – някои показатели са засекретени, а други, обявени публично, често не отговарят на действителността. Въпреки това той добре обяснява защо Европа не успя да мобилизира военната си икономика. Причината не е само в нежеланието да се харчи достатъчно за помощ на Украйна – през първите години от войната европейските страни колективно вложиха повече във военни доставки от САЩ.

Когато се обсъждат перспективите за бъдещи военни действия, често се сравняват числеността на действащите армии и наличните запаси от оръжия. Това е важно, за да се предвиди изходът от първата фаза на конфликта, когато нападателят обикновено се стреми да приключи войната бързо.

В руския план от първите месеци на пълномащабната инвазия за активната военна операция са били отделени едва десет дни – пише в доклада на „Руса“. Но ако, както стана в случая с войната в Украйна, конфликтът не приключи веднага, той се превръща във война на изтощение, при която целта вече не е светкавичен успех, а систематично унищожаване на техника и жива сила. В такъв сценарий най-важното е колко бързо можеш да компенсираш загубите си – не само чрез мобилизация на хора, но и чрез мобилизация на индустрията.

В Русия мобилизацията на личния състав бе отложена до последно заради страх от политически и социални последици и бе обявена едва след катастрофалното поражение в Харковска област. Но индустриалната мобилизация започна по-рано – още през лятото – и премина значително по-успешно.

Официално тя започва в разгара на боевете за Донбас, когато става ясно, че Русия харчи далеч повече боеприпаси и губи много повече техника, отколкото произвежда. Държавната дума приема пакет закони за мобилизацията, които – по твърдения на „Руса“ – са били подготвени предварително. За разлика от плана за мобилизация на хора, планът за мобилизация на промишлеността е съществувал още преди пълномащабната война.

В закона са предвидени: използване на резервни и консервирани мощности, активиране на запасите от Росрезерва – особено на суровини за производство на оръжие, ограничаване на трудовите права в отбранителните предприятия, въвеждане на 12-часов работен ден, шестдневна седмица и работа на три смени, отмяна на отпуски, забрана за отказ от изпълнение на държавни поръчки, премахване на търгове, централизирани доставки от един доставчик, регулиране на цените.

Мерките се отнасят и до частни компании, но мобилизацията е ефективна, защото голяма част от отбранително-промишления комплекс на Русия е под държавен контрол – включително чрез на пръв поглед несвързани държавни корпорации като „Росатом“ и „Роскосмос“.

Ръстът в поръчките личи например от това, че приходите на „Ростех“, който доставя близо 40% от въоръжението, нарастват с една трета за година, въпреки почти пълния срив в износа.

Военните разходи обаче не могат да се оценят само по официалния бюджет – според авторите в тях трябва да влизат всички разходи за сигурност и отбрана, тъй като във войната участват различни служби, включително и Росгвардия, която действа в Украйна, макар и предимно в тила.

Военният бюджет се попълва и чрез облекчено кредитиране на предприятията от Промсвязьбанк, с ниски лихви. След получаване на поръчка, заводите взимат кредит, изпълняват поръчката и го погасяват. Освен това съществуват програми с безобидни имена – като развитие на електронната индустрия – но реално те обслужват военни цели. Резултатите от тези програми са засекретени.

Нарастването на военната продукция в Русия надхвърля възможностите на западните партньори на Украйна – и вдъхва увереност на Кремъл във възможността да спечели войната чрез изтощение.

Руската армия разчита на икономичен и ефективен подход – „евтино и ефективно“. Така например универсалните модули за управление на съветски авиобомби са значително по-евтини от американските JDAM. Много от тях дори нямат GPS, а използват прости, нечувствителни към РЕБ системи, или изобщо нямат система за насочване – просто крила на обикновена бомба. Това превръща боеприпасите в оръжия на терора.

Русия дори внася суровини за барут и експлозиви от страни от НАТО, докато се опитва да замести вноса – например, разработва технологии за производство на нитроцелулоза от дървесина и лен, понеже не отглежда памук.

Докладът на „Руса“ показва, че Русия е успяла да разшири производството на артилерийски боеприпаси, ракети и танкове в огромен мащаб – макар и често чрез модернизация или рециклиране на стари запаси. За разлика от Европа, която се оказва без сходни резерви.