Д-р Евлоги Станчев*

В крайморския украински град Мариупол, на бул. „Мир“, в продължение на няколко години беше изобразен гигантски стенопис върху висок жилищен блок. Рисунката показваше момиче със своето плюшено мече и напомняше за една ужасяваща дата от историята на града – 24 януари 2015 г. На този ден, в рамките на само няколко секунди, руските въоръжени сили изстреляха над 120 снаряда от ракетни установки „Град“ и „Ураган“, поразявайки един от жилищните райони на Мариупол. В резултат на атаката бяха убити 29 души, а 92-ма бяха ранени. Едно момиченце 

оцелява по чудо 

при този ужас, след като е прикрито с тялото на своята майка, която също загива. Това дете е тригодишната Милана Абдурашитова – момичето от стенописа.

След окупацията на Мариупол през пролетта на 2022 г. руснаците започват методично разчистване на опустошения град с цел 

прикриване на следите

 от хилядите военни престъпления, извършени срещу цивилното население по време на тримесечната обсада. Успоредно с това започва и систематично заличаване на всякаква украинска символика в Мариупол. Стенописът с Милана е изтрит, а на негово място се появява руският трикольор с герба и името на Санкт Петербург – града, с който разрушеният Мариупол е „побратимен“ от руските окупатори през 2022 г.

Дори само в този единичен акт на заличаване и 

подмяна на историческата памет

 е синтезирано цялото отношение на руската имперска доктрина спрямо Украйна и нейния народ. Всичко, което напомня за съпротивата, устойчивостта или страданието на украинците, подлежи на моментално изтриване и дори криминализиране – украинската символика е на практика забранена чрез прилагането на разпоредби за „екстремистка пропаганда“ и „дискредитиране на въоръжените сили“, съдържащи се в руското наказателно и административно право. Дори изображението на едно невинно дете буди страх и подозрение в извратеното съзнание на идеолозите на днешен кремъл.

Освен че символизира безпределна липса на човечност, поставянето на герба на имперската столица Санкт Петербург върху изображението на Милана е дълбоко симптоматично за логиката на руското самодържавие. Ничий живот, съдба или личност не притежават стойност пред царската корона, по-късно комунистическата партия, а в наши дни – президентската институция. Дори страданието на едно дете. И до днес властта в русия функционира въз основа на една фундаментална концепция – не държавата е инструмент на обществото, а обществото е инструмент на държавата. Дори детството в русия днес е изцяло интегрирано в държавната пропаганда. Това произвежда 

нови поколения с помрачено съзнание, 

изкривени представи за себе си и заобикалящия ги свят и в крайна сметка – обречени на нещастие.

За руското имперско мислене самото съществуване на украинската национална идея представлява екзистенциален проблем, който изисква „решение“ – без значение на каква цена. Още от 18 век имперските елити в русия възприемат украинското самосъзнание като заплаха за собствената си историческа легитимност. Ето защо оттогава украинската култура и особено постепенно зародилата се в хода на деветнадесетото столетие украинска национална интелигенция са обект на системни репресии и опити за заличаване от страна на Петербург.

русия води своята съвременна война срещу Украйна не от февруари 2022 г., а от осем години по-рано – от февруари 2014 г., когато руски военни без задължителните по силата на международното право обозначителни знаци навлязоха и окупираха Кримския полуостров. Впоследствие, в условията на военна окупация, беше организиран

 нелегитимен „референдум“

 за присъединяване на украинската Автономна република Крим към състава на руската федерация, а малко по-късно подкрепяни от москва сепаратисти започнаха активни военни действия в Източна Украйна – в Донецка и Луганска област. В хода на разразилата се война в Донбас Мариупол и регионът станаха арена на сражения между украинската армия и проруските сепаратисти. През пролетта на 2014 г. градът беше дори за кратко под частичен сепаратистки контрол. В началото на следващата година руските сили извършиха споменатия вече смъртоносен обстрел срещу един от кварталите в Мариупол.

А какво се случва с Милана,

 тригодишното момиче от стенописа? Освен че губи майка си по време на руския обстрел, тежките наранявания са причина част от крачето ѝ да бъде ампутирана. В първите дни след трагедията, докато се възстановява в болницата, малкото дете изпитва непрестанен ужас – то крещи безутешно и се плаши от всичко, което издава звук. Лечението ѝ е поето от благотворителни фондации, които осигуряват и поставянето на протеза. Впоследствие Милана заживява в Киив със своята баба, която получава попечителство над детето след смъртта на майката. Няма публична информация за състоянието и местонахождението на момичето след началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.

В историята на Мариупол и неговите жители можете да почувствате целия ад, който московската диктатура стовари върху Украйна. Никога не забравяйте този град и неговото неописуемо страдание. Не забравяйте и историята на малката Милана, чието изображение символизираше надеждата за мир в Мариупол и Донбас – надежда, унищожена от руските окупатори.

*Евлоги Станчев е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към БАН. През 2019 г. защитава докторска дисертация по руска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му занимания са в областта на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От особен интерес за него представляват различни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите конфликти в тези региони.