Д-р Евлоги Станчев

Случвало ли ви се е дори само при изричането на конкретна дума или име да изтръпвате? Да изпитвате душевна болка, която се усеща почти физически? Тъкмо такава е нормалната човешка реакция днес, когато бъде произнесено името Мариупол – половинмилионният украински град, който 

потъна в огън, кръв и смърт

 под посегателството на руските окупатори през първите месеци на 2022 г. Тримесечната руска обсада превърна целия град в руини, на практика не оставяйки непокътната сграда или друг обект от цивилната инфраструктура. Непрестанните бомбардировки избиха десетки хиляди невинни граждани. Макар да е невъзможно изчисляването на точен брой загинали, различни разследвания разкриха огромните измерения на трагедията, публикувайки доказателства за масови гробове, препълнени морги, тела, останали непогребани месеци наред под развалините на срутените сгради. Беше предизвикана хуманитарна криза с изключителни мащаби и последствия. Невъобразимата катастрофа, която руската армия причини в Мариупол, привлече многократно вниманието на света през последните три години и половина. Много малка, но смразяваща кръвта част от този ужас беше запечатана във филма „20 дни в Мариупол“, удостоен през 2024 г. с Оскар за най-добър документален филм.

Особено ужасяващ беше въздушният удар, който руснаците нанесоха на 16 март 2022 г. срещу Драматичния театър в града, в чиято сграда бяха намерили убежище от постоянния обстрел стотици души. На площада, от двете страни на сградата, беше

 изписана с огромни букви думата „ДЕЦА“

 Въпреки това руски военни самолети поразиха театъра с две бомби, всяка от които тежаща половин тон. Според разследване на Асошиейтед Прес при атаката са убити над 600 души, много от които именно деца. Международната правозащитна организация Амнести Интернешънъл окачестви удара като неоспоримо военно престъпление. Точният брой на жертвите вероятно никога няма да бъде установен, тъй като руските окупационни сили умишлено възпрепятстваха независими разследвания и достъп до мястото на трагедията.

След пълната окупация на Мариупол новите руски власти започнаха разчистване на руините от унищожения град и заличаване на следите от извършените престъпления. Едновременно с това кремълският режим инвестира огромни средства в изграждането на мащабни обекти с пропагандна стилистика в града. Част от тази кампания е и „реконструкцията“ на Драматичния театър. Веднага след края на бойните действия в Мариупол разрушената сграда беше оградена, нейната фасада скрита от външния свят, а районът – отцепен. Месеци наред окупационната администрация правеше всичко необходимо, за да скрие жестокостта, извършена срещу цивилното население на това място – включително чрез невъобразими по своя цинизъм действия. Разузнавателни служби и свидетели съобщават, че по време на „реставрацията“ на театъра руските работници са изливали 

бетон върху непогребани човешки останки

 и са използвали големи количества хлор за прикриването на миризмата от разлагащи се тела.

Наскоро, на новосъздадения руски уебсайт на театъра – вече под наименованието „Мариуполски републикански руски драматичен театър“ – беше обявено, че съоръжението ще отвори врати този ноември с поставянето на няколко представления. Без нито дума за трагедията от 16 март 2022 г., на страницата е патетично заявено, че „отново, както се е случвало многократно преди, театърът се възражда заедно с Мариупол. Руска и съветска класика се завръщат на сцената – спектакли по произведения на Пушкин, Чехов, Булгаков, Вампилов и Твардовски“. Намиращият се в изгнание украински градски съвет на Мариупол сподели с възмущение, че руските окупатори възнамеряват да организират руски пиеси и

 да „пеят и танцуват върху костите“ на убитите

 жители на града. Буквално.

Всичко това показва, че Мариупол е не просто място на върховно човешко страдание – този град представлява непреходен, болезнен символ на дълбоко вкоренената в руското самодържавие човеконенавист и цинизъм. Почерк, който най-ясно личи, тъкмо когато обикновеният човек, без значение кой е той по принадлежност, се изправи на пътя на дистопичната визия за „великата руска държава“. Нито животът, нито човешкото достойнство, нито дори смъртта притежават каквато и да е стойност, когато става дума за имиджа на кремълската диктатура. Сред най-разпознаваемите исторически маниери на руския империализъм е да заличава и подменя – хора, градове, цели общности биват унищожавани, осъждани на забвение, а на тяхно място е изграждан нов, проруски пропаганден наратив.

Във връзка с това веднага в съзнанието изниква образът на Грозни – друг град, който неотдавна русия изравни със земята и впоследствие построи наново, натоварвайки го с функциите да бъде една от „витрините“ на „руския мир“. Впрочем през август 2023 г. руските окупатори официално „побратимиха“ опустошения Мариупол тъкмо с Грозни – акт, който представлява поредната зловеща подигравка с паметта на десетките хиляди убити невинни хора. По болезнено ироничен начин обаче двата града в действителност притежават сходна историческа съдба. И двете места се превърнаха в разпознаваем 

синоним на разрушения, масова смърт и агония

 На обезстойностяването на човешкия живот, което в най-пълна степен дефинира есенцията на руското мракобесие. 

Една от фундаменталните разлики между човешката и всяка друга природа е способността за състрадание. Нейното отсъствие онагледява разлики, които се простират далеч отвъд политическите противопоставяния. Никой възприемащ себе си за нормален и разумен човек няма моралното право да забрави за Мариупол и за всички престъпления, които русия извърши и продължава да извършва в този мъченически град.