Руският президент Владимир Путин анексира окупирания Крим преди 10 години, поставяйки условия за пълното завладяване на Украйна, което все още иска.

Путин подписа незаконен договор за анексиране с окупационни служители на Крим на 18 март 2014 г. А след това организира фалшив и нелегитимен референдум в Крим на 16 март 2014 г., призовавайки Русия да анексира Крим. 

Путин произнесе реч пред руското правителство на 18 март 2014 г., подобна на тази, с която поиска да оправдае войната в Украйна, започнала на на 24 февруари 2022 г. Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Путин отпразнува 10-ата годишнина от незаконното анексиране на Крим от Русия на 18 март 2024 година. Тогава президентът твърди, че Русия е защитата на кримчани от "потисническото" украинско правителство. Сега той настоява, че Украйна не е истинска държава и че украинци, беларуси и руснаци споделят една и съща култура, цивилизация и човешки ценности, опитвайки се да оправдае продължаващата окупация на части от Донбас и Южна Украйна, и да поставя условия за продължителна война в Украйна.

За 8 години Путин милитаризира Крим и го използва, за да започне широкомащабна инвазия в Южна Украйна през февруари 2022 година. Русия също така започна през 2014 г. да променя съществено етническата демография на Крим чрез презаселване на хиляди руснаци на полуострова и се опита да изкорени както украинската, така и кримотатарската национална идентичност, за да интегрира допълнително Крим в Русия и да осигури контрола на Русия над полуострова.

Руските власти са потиснали религиозните и културни права в Крим и са ограничили широко свободата на словото. ISW по-рано оцени, че Русия използва подобна схема за окупация, за да установи постоянен контрол върху новоокупираните територии в Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области. Условията предполагат обаче, че продължителната руска окупация на вече окупираните територии или останалата част от Украйна ще бъде придружена от потисничество и етническо прочистване, за да се консолидира постоянният руски контрол.

Путин вероятно продължава да оправдава продължителен конфликт и дългосрочна окупация на Украйна под прикритието на "защита" на цивилни в окупирана Украйна, които са в опасност само поради руската инвазия, предполагата анализатори от Института за изследване на войната.

Руският диктатор отговори на неотдавнашните предложения на френския президент Еманюел Макрон за изпращане на западни войски в Украйна, като заяви, че персоналът на НАТО вече е в Украйна и призна твърдението на френския си колега, че западният персонал ще изпълнява "второстепенни функции".

Путин също повтори тезите на Кремъл за възможността от пълномащабен конфликт между Русия и НАТО и престорения интерес на Русия към мирни преговори, целящи да подкопаят подкрепата на Запада за Украйна и да убедят западните държави да тласнат Украйна към преговори, които в крайна сметка биха подкопали украинския суверенитет и териториална цялост.

Президентът на Русия отново подчерта идеята за "буферна зона" в Украйна по начин, съответстващ на неотдавнашния призив на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев за пълно премахване на украинската държавност и поглъщане към Руската федерация. Путин отговори на медиен въпрос на 18 март дали Русия трябва да окупира Харковска област, за да гарантира сигурността на Белгородска област, заявявайки, че "не изключва" идеята за създаване на демилитаризирана зона в контролираните от Украйна райони в отговор към последните "трагични събития" по украинско-руската международна граница. Путин вероятно имаше предвид неотдавнашните проукраински руски трансгранични нападения в Белгородска и Курска области.

Той отказа да обсъди кои зони и кога Русия трябва да окупира.

По-рано руският президент наблягаше на идеята за демилитаризирана зона, която би изтласкала Русия и окупираната от Русия Украйна извън обхвата както на украинските, така и на предоставените от Запада оръжия, цел, която е непостижима, докато Украйна остава независима с някаква способност за борба, защото Путин вероятно ще претендира за всяка украинска територия в демилитаризираната зона.

Това е по-фин подход от директните призиви на Медведев за пълно унищожаване на украинската държава, но все пак е в съответствие с целите, очертани в сардонично наречения "мирен план" от седем точки на Медведев, посочват анализаторите от Института за изследване на войната.