Джо Инууд, Би Би Си

В продължение на седмици Северодонецк беше основният обект на руската инвазия, а мощните артилерийски обстрели и въздушни удари превърнаха голяма част от стария индустриален град в руини.

В крайна сметка украинските командири заявиха, че защитата на руините ще струва твърде много жертви. В обръщението си в събота вечерта, след като Русия потвърди пълния си контрол над Северодонецк, президентът Володимир Зеленски заяви, че това е труден ден "от морална и емоционална гледна точка" за страната му.

Не може да се отрече, че загубата на най-големия град, който все още държат в Луганска област, приближава с една стъпка една от ключовите стратегически цели на Русия. Откакто се провалиха първоначалните опити за превземане на цялата страна, Москва се съсредоточи върху завладяването на по-широкия източен район, известен като Донбас.

Той се състои от две области - Донецка и Луганска. Превземането на една от тях ще позволи на президента Путин да представи това на народа си като истинско постижение - нещо, от което той силно се нуждае след неуспехите в началото на тази война. Но завземането на целия Луганск все още не е гарантирано, макар да става все по-вероятно. На пътя на Русия е град Лисичанск, само на няколко километра от Северодонецк - но все още в украински ръце.

Смята се, че именно тук украинските сили са се изтеглили, след като са изоставили Северодонецк.

За да разберем защо Лисичанск е важен, трябва да разберем географията на региона и ролята, която той е изиграл във войната досега.

Двата града са разположени на река Сиверски Донец: тя минава през Донбас и е била сцена на редица много ценни за Русия битки в миналото.

Един опит за пресичането ѝ преди месец струваше живота на цяла руска батальонна тактическа група. Стотици хора и десетки бронирани превозни средства бяха унищожени от украинската артилерия, докато се опитваха да стигнат до другия бряг.

Всъщност, след като всички мостове между Северодонецк и Лисичанск са разрушени, извивката на реката представлява значителна естествена преграда за всяко руско настъпление.

Като добавим и разположението на Лисичанск на върха на хълм, превземането на последните украински позиции в Луганск ще бъде трудна битка - в преносен и буквален смисъл.

Анализаторите от Института за изследване на войната публикуват ежедневни справки за конфликта. В оценката си от 24 юни те отбелязват, че "украинските сили ще заемат по-високи места в Лисичанск, което може да им позволи да отблъскват руските атаки известно време, ако руснаците не успеят да ги обкръжат или изолират". Но изглежда, че руските войски са се концентрирали именно върху това. Те настъпват от юг, като твърдят, че градът вече е във визуалният им обсег.

Говорител на подкрепяните от Русия бойци заяви, че опитът на украинските сили да защитят Лисичанск и Северодонецк е "безсмислен и безплоден". "С темповете, с които се движат нашите войници, много скоро цялата територия на [самопровъзгласилата се] Луганска народна република ще бъде освободена", заяви Андрей Марочко, говорител на подкрепяната от Кремъл армия в Луганск. "Нашите войски вече се намират в районите на град Лисичанск. Така че можем да кажем, че напълно контролираме всички движения на украинските войски".

Ключовият въпрос е: каква е крайната цел на Русия?

Ще се опитат ли руснаците да превземат Донбас и да принудят Украйна да приеме прекратяване на огъня и анексирането на Луганска и Донецка област и преначертаване на националните граници? Това е правдоподобно, особено ако силите на Русия са толкова изтощени, колкото твърдят много анализатори.

Това може да бъде представено у дома като успех. "Специалната военна операция" е "освободила" Донбас” - или това, което е останало от него.

Русия може да се надява, че реалната политика ще се задейства и Украйна ще бъде притисната да приеме загубата на територия в името на мира и глобалната стабилност. Украйна почти сигурно ще отхвърли това, като крайният резултат ще бъде замразен конфликт.

Или пък президентът Путин ще иска да довърши започнатото, може би да завземе целия юг или дори да направи нов опит да превземе Киев?

Само един човек наистина знае отговора на този въпрос и той не споделя плановете си. Но ако искаме да потърсим улики за това как може да завърши тази "специална военна операция", трябва да размишляваме върху думите на самия Путин.

В реч в началото на юни той открито се сравни с Петър Велики, като приравни руското нахлуване в Украйна с експанзионистичните войни на руския цар преди около три века. Това беше и косвено признание, че неговата собствена война е целяла заграбване на земя. Русия допусна решаващи грешки в началото на тази война. В Москва подцениха волята на украинския народ да се съпротивлява, както и способностите на въоръжените си сили.

Атаката срещу Киев беше съкрушително поражение. Това беше болезнен опит, но и ценен урок. Бавният им, но неумолим поход в Донбас показва, че са се поучили от грешките си и изглежда са решени да не ги повтарят.