Европейският съюз е допринесъл за авторитарния завой в страни като Турция, където президентът Реджеп Тайип Ердоган е обвиняван, че е установил еднолично управление, като последователно е поставял контрола върху миграцията, сигурността и регионалната стабилност пред демократичните стандарти. Това се посочва в ново академично изследване, публикувано във вторник.

Трудът, озаглавен „Капанът на стабилокрацията. Как ЕС подпомага автократизацията в своето съседство“, е публикуван на 21 април в списанието „Европейска политика и общество“ от Флориан Бибер от Университета в Грац и Дженгиз Гюнай от Австрийския институт за международни отношения.

Авторите твърдят, че политиката на съседство на ЕС все повече е облагодетелствала това, което те наричат „стабилокрация“ - модел, при който Брюксел търпи или дори легитимира авторитарни управления в замяна на онова, което възприема като стабилност.

Изследването разглежда Сърбия, Тунис и Турция. В турския случай авторите посочват, че плъзгането към авторитарно управление е започнало постепенно в края на първото десетилетие на XXI век и се е ускорило, докато институциите на ЕС са реагирали с умерена критика, като същевременно са запазвали отношенията си с Анкара съсредоточени върху миграцията и сигурността.

Бежанската криза от 2015 г. и миграционното споразумение между ЕС и Турция от 2016 г. се открояват в изследването като повратен момент. Според авторите Брюксел е смекчил критиките си към демократичния упадък в Турция, докато е търсел сътрудничеството на Анкара за ограничаване на бежанския поток към Европа.

Те се позовават и на изтекъл разговор с участието на президента Ердоган, тогавашния председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и тогавашния председател на Европейския съвет Доналд Туск. Според тях той показва, че Комисията е забавила критичен доклад за Турция по искане на Ердоган до изборите през ноември 2015 г.

В този разговор, посочват авторите, Юнкер е предложил повече финансиране за бежанците, нови преговорни глави и либерализация на визовия режим в замяна на миграционно споразумение.

Авторите отбелязват още, че споразумението за миграцията от 2016 г. е било постигнато без одобрението нито на турския парламент, нито на Европейския парламент - пример, според тях, за договаряне на ниво изпълнителна власт, което заобикаля демократичния контрол.

С задълбочаването на репресиите след протестите в парка „Гези“ през 2013 г. и след неуспешния опит за преврат през 2016 г. критиките от ЕС са останали приглушени, се казва в изследването. Според авторите, макар докладите на Европейската комисия да са документирали проблемите с демокрацията и върховенството на закона, те все пак са помогнали да се запази „фасада на демокрация“, тъй като не са стигнали дотам открито да определят Турция като авторитарна държава.

Изследването свързва този модел с днешните репресии в Турция. Арестът на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, основния политически съперник на Ердоган, и натискът върху основната опозиционна Народнорепубликанска партия са най-ясната досега илюстрация за предпочитанието на ЕС към стабилността пред демокрацията, смятат авторите. Те предупреждават, че Турция е на прага да премине от персонализирана авторитарна система към открита автокрация.

Авторите не стигат дотам да обвинят ЕС, че е причинил авторитаризма в Турция, Сърбия или Тунис. Тяхната теза е, че поддържайки тесни връзки с правителства, които се плъзгат към автокрация, Брюксел им е осигурил външна легитимност, като същевременно е ограничил собствените си дългосрочни възможности за действие заради зависимостта си от сделки, сключвани със силни изпълнителни власти.

Изследването идва на фона на сходни критики, отправени и към Съединените щати. Том Барак, посланик на САЩ в Турция и специален пратеник за Сирия, заяви на дипломатическия форум в Анталия на 17 април, че единствените политически системи, които са работили в Близкия изток, са били „режими на силно лидерство“, включително монархии и „монархически републики“.

Тези думи предизвикаха остра реакция в Турция, особено от страна на Народнорепубликанската партия. Лидерът ѝ Йозгюр Йозел заяви, че Барак хвали монархията в република, изградена върху руините на османското управление, обяви го за „персона нон грата за турската демокрация“ и поиска оттегляне на думите и извинение.

Критиките се съсредоточиха върху възприятието, че американският пратеник фактически е подкрепил модела на централизирано управление на Ердоган в момент, когато турската опозиция твърди, че демократичните институции са под тежък натиск.

В изказване пред „Фокс нюз диджитал“ Барак защити коментара си като „реалистична оценка“, като посочи, че страните, опитали се да възприемат западен тип демокрация след Арабската пролет, до голяма степен са се провалили, докато монархиите в Залива са осигурили сигурност, растеж и модернизация. Той даде и Турция като пример за силно централизирано лидерство, донесло стабилност и регионално влияние, макар да призна, че критиците я определят като хибриден режим с авторитарни черти. | БГНЕС