Д-р Ренета Шипкова*, сътрудник в Европейския парламент

Предстоящата конференция за бъдещето на Европа започва да придобива външни очертания и форма, изразени в резолюцията на Европейския парламент от 15 януари 2020г. и в Комуникацията на Европейската комисия от 22 януари 2020 г. И би било добре, още преди контурите да бъдат окончателно нанесени, да се чуят не само аплодисменти и възгласи на безрезервна подкрепа към вижданията на двете институции, а да се разгледат и обсъдят различни мнения, гледни точки и възможни сценарии.

Преди всичко и от самото начало бих желала да подчерта своята про-европейска нагласа, същност и идентичност. И точно защото бих искала събитието, наречено Конференция за бъдещето на Европа, да се увенчае с успех, се осмелявам да изложа някои мотиви за умерен песимизъм. 

Конференция?

Притеснение буди още самия избор на заглавие: „Конференция за бъдещето на Европа“- от една страна звучи бюрократично, а от друга - леко претенциозно. От науката за политическия маркетинг и реклама, от теорията за политически комуникации и най-вече от практиката, знаем колко важно е мотото, наименованието, заглавието. Решението за подобно НЕграбващо заглавие е вече само по себе си достатъчна причина за умерен песимизъм. „Конференция“ изначално звучи твърде формално, академично, стерилно и да си го кажем направо - скучно. Трудно е да си представя, че този бранд ще бъде в състояние да ангажира и провокира и без друго политически незаинтересованата широка публика, защото създава излишна дистанция, защото отново има пленарно заседание, подиум, трибуни, панели, зали, микрофони, модератори ... до болка втръснала формула. 

Обратен ефект

Съществува риск, конференцията да постигне обратния на целта си ефект, а именно - да отчужди европейските граждани, да предизвика повече объркване от разбиране; повече (евро)скептицизъм, отколкото ентусиазъм и интерес. Вместо да обедини, има опасност тя да разедини гражданите в страните-членки, да ги противопостави едни на други по различните теми/оси, защото възгледите и идеите за това кое и как да се реформира, ще зависят и в голяма степен от националната принадлежност на участниците и ако политическия елит в Брюксел е “цар“ на компромиса и консенсуса, то тази култура на правене на политика не е чак толкова присъща на националните елити, а още по-малко на гражданите. Затова, вместо наситените с очаквания дебати да увеличат демократичната легитимност на Европейския съюз и да върнат част от доверието в неговите институции, те могат да поляризират общественото мнение и да създадат още повече разделителни линии. 

За отзвука или медийния интерес

За съжаление, по-голям отзвук и трибуна отново очаквам да получат "по-гръмогласните“. А кои са те - всички знаем. Това са популисти, националисти, радикални крила от ляво и дясно, които не крият амбицията си да разрушат Европейския съюз и  които с основание или в повечето случаи без не пропускат възможност да го критикуват и заклеймяват. И точно поради тази причина комуникационните умения и креативност на про-европейския лагер са от решаващо значение за начина, по който ще бъде представена/отразена инициативата във всички нейни фази и формати. Познавайки достатъчно добре начина, по който комуникират институциите не съм оптимист, че комуникирането на Конференцията ще бъде по-различно, по-ефективно и по-успешно от което и да е друго събитие, приоритет или политика на ЕС. И нека не се оправдават с медиите за начина на отразяване (или за липсата на такова), защото медийният интерес изцяло ще зависи от водещите фактори/участници и особено от техните комуникационни умения.

За гражданските диалози и гражданското участие

Опити за интензивен диалог с гражданите се правят и отгоре-надолу и отдолу-нагоре, с  различен интензитет и успех вече от няколко десетилетия и това не е нищо невиждано и революционно. Разбира се, че политиците трябва да се вслушват в гражданите - колкото по-често, толкова по-добре, но който желае да бъде активен и да бъде чут и сега намира подходящите канали и начини да участва. Още повече, вслушването в гласа на гражданите би следвало да е постоянен процес, който не се ограничава във времето на едно събитие, пък било то и Конференция за бъдещето на Европа. 

Вярно е, че избирателната активност на последните европейски избори беше по-висока от очакваната, но това не дава достатъчно основание да се мисли, че гражданите търсят непременно по-активна роля в процеса на вземане на решения относно Европейския проект.  Не e реалистично да очакваме хора, които не участват  в живота на собствената си местна общност, която би следвало да познават далеч по-добре, да се включат активно в разговорите за бъдещето на Съюза.  

И нека не се заблуждаваме –не само европейските гражданите, но дори голяма част от политиците в Брюксел нямат собствена визия за това какво и как трябва да се променя, реформира в настоящата европейска конструкция. Но темата за дефицита на политическо лидерство в Европейския съюз е отделна тема...

Тук е мястото да повдигна и въпроса за безспирните опити гражданите да бъдат на всяка цена противопоставени на политиците - изключително контра-продуктивна тенденция, от която няма печеливши, нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план. Защото политическите елити, европейският в това число, са излъчени от  политическите партии, които са свободни сдружения на ГРАЖДАНИ, със сходни интереси и виждания, създадени с цел да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на хората, които гласуват за тях. Като привърженик на представителната демокрация, смятам, че депутати, еврокомисари, министри, кметове, съветници са достатъчно представителна извадка на гражданите и то на онази част от тях, които са решили да бъдат активни и са били демократично избрани или излъчени от техните съграждани, за да ги  представляват и решават вместо тях. Така че, гражданското участие в Конференцията трябва да се разбира по-широко и да включва и участието на политическия елит, който също се състои от граждани. 

За дефицита на познания на тема ЕС

Въпреки че все още не е окончателно уточнен принципът за подбор на участниците от квотата на гражданите, Европейския парламент, например, предлага т.нар. граждански Агори, които да включат от 200 до 300 граждани, най-малко по трима от държава член, като подборът да се извършва на случаен принцип от независими институции, така че да отразява многообразието в страните-членки.

Според мен, ако участват и други граждани, принципът на подбор не бива да е чак толкова случаен, а би трябвало да има и допълнителен критерий, изискващ поне базисни познания за Европейския съюз. Защото как ще претендират да го подобряват и усъвършенстват граждани, които не го познават, как ще искат да реформират начина по-който той  функционира и взема решения, без да знаят как той прави това? Гражданите, които бъдат одобрени /излъчени да участват в работата на Конференцията, трябва да познават функционирането на ЕС, иначе предложенията им не биха били градивни и легитимни.

Вярвам, че гражданско участие е редно да има, но Конференцията би трябвало по-скоро да събере на едно място експерти по въпросите на ЕС, журналисти, академична общност, тинк-танкове, НПО-та, редом  с демократично избрани мандатоносители - европейски, национални, местни, защото ЕС е уникална и комплексна политическа конструкция, твърде различна от която и да било национална, регионална и местна такава.

За добро или не, както някои мислят, Европейският съюз е елитарен проект, създаден е като такъв и на този етап като че ли ще си остане такъв, поне докато не започне да се изучава още от детската градина и училище във всички страни-членки, по помагала и учебници на всички 24-и официални езика, но с еднакво съдържание. 

Чие бъдеще - на Европа или на Европейския проект?

И накрая, със заглавието започнах и с него ще завърша - все пак, каквото и повече да ни се иска, това е Конференция за бъдещето на Европейския съюз,  а не на континента Европа. Мнозина отдавна критикуват по-други подобни поводи, че трябва да се прави разграничение и че двете понятия не са синоними. Разбирам политическия подтекст те да се отъждествяват и нямам нищо против, дано един ден в ЕС наистина членуват максимален брой европейски страни. Но ако се запази тази част от наименованието в този й вид, е редно още сега да се предвиди в бъдещите дебати да бъдат приобщени и фактори, извън настоящите държави-членки, визирам представители на Западните Балкани, а защо не и на страните от Източното партньорство. 

*Ренета Шипкова е д-р на политическите науки от Свободния университет в Брюксел. Тема на дисертацията: „Причини обясняващи дефицита в комуникацията на Европейския съюз”. Магистър по публична администрация  и по европейски науки. От 2007 г. работи като сътрудник в ЕП, а от 2019 г. е акредитиран парламентарен сътрудник на евродепутата от ЕНП/СДС доц.д-р Александър Йорданов.