Днес, в Деня на поезията да си припомним стиховете на един поет, които събират цялата му непримиримост към “сивото поточе”, моралното лицемерие и пошла естетика и безнравственост на комунизма...

Интервю в утробата на кита

Константин Павлов

- Къде беше -
питат ме -
повече от три десетилетия?

- Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
нарочно питате.

- Как прекара -
питат ме -
три десетилетия в търбуха му?

- И това го знаете -
комар играх
с оня комарджия… Йон библейския.

- Ама Йон излезе -
викат ми, -
теб защо те няма -
питат ме.

- Йон излезе -
господ го откупи,
а за мене дявола не даде пукнат грош.

- Страшно ли ти беше -
питат ме -
толкова десетилетия?

- Страшно беше,
скучно стана -
пушех и мълчах,
мълчах и пушех…
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

E-mail

- А сега какво ще правиш -
питат ме -
следващото тридесетилетие?

- Аз ли?
Аз не знам,
но знам, че Кита
фасове ще плюе
три десетилетия
и ще замърсява океанската среда.

Из "Стари неща"