Днес, в Деня на поезията да си припомним стиховете на един поет, които събират цялата му непримиримост към “сивото поточе”, моралното лицемерие и пошла естетика и безнравственост на комунизма...
Интервю в утробата на кита
Константин Павлов
- Къде беше -
питат ме -
повече от три десетилетия?
- Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
нарочно питате.
- Как прекара -
питат ме -
три десетилетия в търбуха му?
- И това го знаете -
комар играх
с оня комарджия… Йон библейския.
- Ама Йон излезе -
викат ми, -
теб защо те няма -
питат ме.
- Йон излезе -
господ го откупи,
а за мене дявола не даде пукнат грош.
- Страшно ли ти беше -
питат ме -
толкова десетилетия?
- Страшно беше,
скучно стана -
пушех и мълчах,
мълчах и пушех…
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
- А сега какво ще правиш -
питат ме -
следващото тридесетилетие?
- Аз ли?
Аз не знам,
но знам, че Кита
фасове ще плюе
три десетилетия
и ще замърсява океанската среда.
Из "Стари неща"
Коментари (0)