Бизнес
Конституционният съд поряза Мая Манолова - остави възможността работодатели да бавят заплатите
Така остава възможността да изплащат 60% от възнагражденията при затруднения
Конституционният съд (КС) не успя да стигне до решение по искането на омбудсмана Мая Манолова срещу нормата от Кодекса на труда, която позволява на работодател да изплаща 60% от трудовото възнаграждение при затруднения. Според редица юристи текстът противоречи на основния закон. С липсата на решение конституционните съдии на практика отхвърлят искането на Манолова.
Четирима съдии са подкрепили омбудсмана, научи "Сега". Това са председателят на съда Борис Велчев, Стефка Стоева, Константин Пенчев и Мариана Карагьозова. Двама членове на КС приемат, че искането изобщо не е допустимо - Гроздан Илиев и Георги Ангелов. Шестимата, които са против искането на омбудсмана са - Анастас Анастасов, Кети Маркова, Румен Ненков, Таня Райковска, Филип Димитров и Цанка Цанкова.
"Член 245, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, работодателят може да му изплаща само 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Тази част от законовата норма противоречи на редица конституционни повели. Тя е в разрез с чл. 48, ал. 5 от конституцията, където се предвижда, че "Работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа.", коментира преди година проф. Васил Мръчков пред "Правен свят".
Посочената разпоредба на Кодекса на труда противоречи и на чл. 48, ал. 1 от конституцията, според която гражданите имат право на труд и държавата полага грижи за неговото осъществяване, които включват и пълното му заплащане, добавя проф. Мръчков. И цитира становище на Конституционния съд от 2010 г., според което "правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение."
В същия чл. 242 на КТ, е предвидено, че "разликата до пълния размер на заплатата може да се иска от работодателя и се изплаща допълнително заедно с лихвата", след като бъде преодоляно затруднението на работодателя.
Фактор
Четирима съдии са подкрепили омбудсмана, научи "Сега". Това са председателят на съда Борис Велчев, Стефка Стоева, Константин Пенчев и Мариана Карагьозова. Двама членове на КС приемат, че искането изобщо не е допустимо - Гроздан Илиев и Георги Ангелов. Шестимата, които са против искането на омбудсмана са - Анастас Анастасов, Кети Маркова, Румен Ненков, Таня Райковска, Филип Димитров и Цанка Цанкова.
"Член 245, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, работодателят може да му изплаща само 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Тази част от законовата норма противоречи на редица конституционни повели. Тя е в разрез с чл. 48, ал. 5 от конституцията, където се предвижда, че "Работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа.", коментира преди година проф. Васил Мръчков пред "Правен свят".
Посочената разпоредба на Кодекса на труда противоречи и на чл. 48, ал. 1 от конституцията, според която гражданите имат право на труд и държавата полага грижи за неговото осъществяване, които включват и пълното му заплащане, добавя проф. Мръчков. И цитира становище на Конституционния съд от 2010 г., според което "правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение."
В същия чл. 242 на КТ, е предвидено, че "разликата до пълния размер на заплатата може да се иска от работодателя и се изплаща допълнително заедно с лихвата", след като бъде преодоляно затруднението на работодателя.
Още от Бизнес
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения
Николай Василев: Има три причини да сме първи по ръст на инфлация в ЕС
Правителството не е дало никакви идеи за бюджета, въпреки това пораженчески веднага взима дълг, имаше само споменаване на микроскопични идеи за реформи