Константин Мишев

Спомням си неловкото положение, в което изпадаха на трибуната  двамата тогавашни пенсионери Йордан Соколов и Светослав Лучников, когато ораторът на поредния митинг на СДС призоваваше множеството с възгласа: "Кой не скача е червен". И те също бяха принудени да скачат. Малко тромаво поради възрастта си, с видима неохота, но все пак подрипваха от крак на крак. А след малко друг оратор подемаше: "Атака, атака, сините в атака". Да ме простят приятели и съмишленици, които са били там и са скачали възмутено на "червено" и скандирали възторжено на "синьо"... спирам тук без да давам оценки, за да не обидя някого. В онези години хората сигурно имаха нужда да изразят дълго потисканите си чувствата по този начин.  Споделям идеите на антикомунизма, но  подскачането по площадите по указание на семафор ми изглеждаха най-малкото странно.

Обагрянето на "нашите" в един цвят, а на "вашите" в друг цвят е познато още от Римската империя. Възможно дори да е било още по-рано, но поне аз не съм чел да е имало цветово противопоставяне при шумерите. Преди да станат политически знаци обаче различните цветове са били спортни символи. 

Надбягването с колесници не води началото си от Рим. Преди това е имало такива състезания в Древна Гърция по време на олимпиадите, а също  етруските  са се състезавали с колесници.

Но в Рим се ражда онова колоритно нещо, което е темата на моята статия. Създадени са били отбори с по няколко колесници и всеки от тях е наречен на името на цвета на дрехите на състезателите. В началото отборите са били повече на брой, но постепенно остават 

четири големи. "Червените, "белите", "зелените" и "сините"

Тези състезания са били много опасни. Участвали са роби или бивши роби. Спомнете си американската суперпродукция "Бен-Хур" от 1959 година. Там много добре е показана битката за победа на  живот и смърт. Този филм, в който участваха  Чарлтън Хестън и Хю Грифит, спечели единайсет  награди "Оскар". Чета, че преди пет години е сниман римейк, но не съм го гледал.

Кадър от филма "Бен-Хур"

И както при всички състезания, отборите са имали фенове. И не само хора от простолюдието. Твърди се, че римският император   
Вителий е бил много запален привърженик на "сините" и дори е екзекутирал няколко души от публиката, които са се подигравали на неговия отбор. А Калигула е "викал" за "зелените" и често е вечерял в конюшните със своите любимци. Поне така гласят легендите.

Възстановка на хиподрума  Циркус Максимус  в древния Рим, където са се провеждали състезанията с колесници

Постепенно цветната спортна запалянковщина станала политическа. Това се е случило във Източната римска империя или Византия. Вече били останали само два големи отбора - "сините" и "зелените". Екзалтираните им фенове се обличали с техните цветове. Обагрено станало и религиозното противопоставяне. Привържениците на "зелените" били монофизити, според които Исус Христос  има само една божествена природа. А "сините" се придържали към тезата за  двойствената природа на Спасителя като човек и Божи син .

През 531 година по времето на император  Юстиниан I Велики се стигнало до ожесточени сблъсъци между "сините" и "зелените". Много хора загинали. Императорът наредил да бъдат арестувани вандалите и от двете "агитки". Започнали изпълненията на смъртни присъди над участниците. Двама от затворниците - един "син" и един "зелен" успели да избягат заедно. И станало чудото. Двете групи се обединили и тръгнали срещу Юстиниан и неговите войници. Константинопол бил опожарен, като изгорял и патриаршеският храм "Света София".

В по-ново време  зелен е цветът на екологичните движения и на някои мюсюлмански партии, кафяв на националсоциалистите, жълт на либералите, а  цветовете на дъгата на  ЛГБТ( лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора).

Бюлетина на СДС, 1990 година

За разлика от България, където 

"сини" са демократите, а "червени" бившите комунисти,

в Съединените щати  червени се наричат онези щати, където преимущество имат десните консервативни републиканци, а сини са демократическите крепости. 

Електорална карта на американските президентски избори

Но така е през последните десетилетия. Преди това демократите бяха "червени", а републиканците "сини". Тук би трябвало да поясня, че това "оцветяване" го наложиха телевизиите, а не партиите и техните привърженици. Причината?  За да бъдe по-нагледно в нощта на изборите и при обявяването на резултатите. Помня, че в по-ранни избори телевизиите  използваха също жълтия и черния цвят.

В началото на прехода у нас се гласуваше с цветни бюлетини. Когато СДС се разцепи на три части през 1991 година синята бюлетина стана притежание на една от тези формации, която запази също името Съюз на демократичните сили. Другите две бяха СДС - Център и СДС -  Либерали. Те се явиха на изборите с бели бюлетини и вертикални цветни ленти върху тях. И досега някои ръководителите на тези отцепили се формации твърдят, че загубената от тях синя бюлетина е причина да не успеят да влязат в парламента. Но пък друга политическа организация, която не успя тогава за много малко да премине бариерата от четири процента,  Български земеделски народен съюз - Единен, сама се отказа от оранжевата бюлетина. И досега не зная защо ръководството на земеделците взе това губещо решение.

Но да се върна към спорта. В Англия двата най-успешни футболни отбора Манчестър Юнайтед и Ливърпул са "червени". А толкова се мразят помежду си феновете на тези тимове. Но така се е случило с историческия избор на клубните цветове, че няма как да се наричат взаимно "червени боклуци"...

Пол Погба от Манчестър Юнайтед и Върджил ван Дайк от Ливърпул с традиционните червени фланелки на своите отбори

А за съвременните "цветни" революции ще пиша в друга статия....