Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Една кратка новина от лентата със събития, която идва от Русия, възбуди вниманието на газовите експерти – тя означава много както за руската енергийна политика, така и за енергийния пазар на Европа. Новината гласеше, че Междуведомствената комисия по национална сигурност в сферата на икономиката и социалните въпроси на Съвета за сигурност на Руската Федерация е решила да препоръча на руското правителство да предприеме незабавни стъпки за разрешаване на допуска на други руски компании до износ на природен газ за Европейския съюз.
 
Комисията има консултативни функции и докладва на Секретаря на Съвета за сигурност – Николай Патрушев. До този момент сме били свидетели на безчислен брой пъти, в които различни компании, по различни канали, са се опитвали да убедят правителството в необходимостта от освобождаване на износа на руски газ.
 
Последната дума винаги е имал президента Путин, който досега избира страната на Газпром. Въпросът е вдигнат на ниво „национална сигурност“ и с него се занимава Съвета за сигурност и неговата комисия – които решават, че вече е настъпило времето за промяна. Новите американски санкции не оставиха много пространство за маневриране на Кремъл при осигуряването на приходите във федералния бюджет от продажбите на нефт и газ – Газпром стана прекалено уязвим.
 
От една страна, европейският пазар на природен газ се движи от дългосрочни към краткосрочни спот договори, повечето от които са привързани към ценови формули „газ към газ“. Това ограничава възможностите на руската държава да подпомага националния фаворит – Газпром – при осигуряване на дългосрочни нефтено-индексирани договори.
 
От друга, Газпром е прекалено голяма цел, особено като инструмент на руската външна политика и привлича контра-действия както от ЕК, така и от САЩ, включително при налагането на санкциите, от които се възползват конкурентите му. Неоспорваният му монополен статут в продължение на години даваше на Кремъл възможност да рекетира политически кръгове в ЕС и да ги принуждава да се съобразяват с геополитическите му интереси, особено при липсата на достоверни алтернативи. Ситуация се промени – кардинално.
 
Русия днес не може да си позволи да заплашва с прекъсване на доставки на газ която и да е страна от ЕС без при това да си нанесе непоправими щети върху дългосрочните интереси и пазарните дялове на Газпром.
 
Доставките от глобалния пазар на втечнен природен газ от алтернативни източници от Черно и Каспийско море, от Близкия изток, от Източното Черноморие, Африка плюс анонсираното 30% увеличение на запасите на Статойл в Северно Море, на практика анулират възможността на Кремъл да използва руския природен газ като оръжие от последна инстанция. Ето защо, Москва най-накрая реши да се адаптира към променящия се европейски газов пазар от доминация на продавача към предимство на интересите на купувача. Днес търсенето диктува условията.
 
Най-новите американски санкции рязко влошават екзистенциалната опасност за руската нефтена и газова индустрия, за приноса и за руския бюджет. Те директно засягат и два от ключовите геополитически проекта в портфейла на Кремъл – Северен поток и Турски поток, добавяйки нови елементи на несигурност в достатъчно гъсто наситената ситуация във взаимодействието между Европейската комисия и Газпром. Окончателното решение по разследването за злоупотреба с доминантно положение срещу Газпром все още предстои, а изходът изглежда все по-малко и малко зависи от ходовете на Москва.
 
Европейската комисия успя да вдигне залозите, като поиска мандат за водене на преговори с Газпром, относно съответствието на Северен поток с европейските директиви, от всички 28 страни. Като не успя да получи консенсусна подкрепа, и стана ясно, че Германия и Австрия няма да предоставят този мандат, енергийните бюрократи в Брюксел излязоха с находчивата идея да предложат да се смята за съответствие, ако Газпром допусне други руски газови компании в Северен поток.
 
Това все още не беше окончателния удар върху експортния монопол на Газпром, но бе директна намеса от страна на ЕК в спора между Газпром и неговите опоненти в Русия, допълнително усилена като ефект и време от новите американски санкции. Изглежда това е променило баланса в съотношението на силите, като се предпочете сигурността на доходите в бюджета и жертва износния монопол.
 
Независимите производители в Русия са сила, с която мнозина се съобразяват. Те добиват над 210 милиарда кубически метра природен газ ежегодно, една значителна част от който може да намери път до европейския потребители. Разликата между вътрешните цени на природен газ в Русия и европейските до този момент прехвърляше в сметките на Газпром допълнителни десетки милиарди долари. Съответно лишаваше от приходи другите добиващи газ в Русия компании – две от които са чисто газови компании – Нордгаз /там Газпром държи контролния пакет/ и Новатек, три вертикално интегрирани компании със съществен добив на природен газ – Лукойл, Роснефт и Сургугнефтегаз.
 
През миналата 2016 година Газпром е закупил от други добиващи природен газ компании над 60 милиарда кубически метра на цени, които са два до три пъти по ниски от продажните в ЕС. Ниските цени на суровия нефт прави все по-трудно за независимите компании да възстановят инвестициите си, нужни за поддържане на дейността им в сегмента на проучване и добив, както и да изпълнят очакванията към тях за печалби от акционерите и за приходи в държавната хазна.
 
Битката за премахване на монопола на Газпром достигна важна отправна точка през 2014 година, когато Новатек получи лиценз за износ на добития от нея газ през терминали за ВПГ, но само към Азия. Европейският пазар, тогава остана извън обхвата.
 
Влиятелният шеф на Роснефт Сечин, оглави опозицията на монопола на Газпром. От своя страна Владимир Путин винаги се колебаел да се лиши от личния си контрол върху финансовите потоци на Газпром и навигацията на компанията през мътните води на руската външна политика. Достатъчно е да си припомним съдбата на опалния олигарх Михаил Ходорковски – колко чувствителен е руският президент към всеки, който дръзне да се ангажира с търговски дела, от които Русия да може да извлече геополитически дивидент.
 
Прекалено рано е да се каже каква ще бъде съдбата на тази препоръка на комисията към Съвета за сигурност на РФ. Фактът, че тя разглежда въпроса през призмата на националната сигурност не трябва да изненадва никой.
 
Последствията от лицензирането на други газови компании в Русия за износ в ЕС са незабавни и значителни, много преди доставяния от тях газ изобщо да достигне до европейските потребители.
 
На този етап е все още прекалено рано да приемем, че другият руски газ извън този на Газпром ще бъде лишен от влиянието на Кремъл или други зависимости. Путин трудно ще допусне руските компании да се конкурират помежду си в ключовите за Газпром пазари в ЕС. При все това, обаче, независимите могат да допълнят и да компенсират загуби на пазарни дялове в късите спот или други дългосрочни пазари – там където Газпром не е в състояние да запази пазарните дялове, включително в Източна и Югоизточна Европа.
 
Има още две причини, поради които Кремъл може да реши този път за премахне монопола на Газпром:
Търсенето на природен газ в Европа е относително по-предсказуемо и устойчиво, дори с тенденция за скромен ръст, докато това на суровия нефт ще намалява. Забраната за покупка на класически автомобили в редица страни от ЕС и движението към нисковъглеродни горива като природния газ, като тенденция, неизбежно ще свие пазарните дялове на нефтените и особено на въглищните компании в крайното енергийно потребление. В този смисъл, приходите от продажби на природен газ са по-сигурни от приходите от продажба на нефт. Придвижването на газовите пазари от нефтена индексация към репериран към газ спотов пазар е сигурен признак, че те стават самодостатъчни, глобални и независими от нефтените пазари.
 
Като позволи на други руски газови производители да изнасят пряко към ЕС, Кремъл може да потърси и политически ефект, като даде на ЕК аргументи да се противопостави на „арогантните“ американски санкции, демонстрирайки на този фон кооперативност и желание за насрещни стъпки за се съобрази с директивите на ЕС.
 
Кремъл изглежда изпитва необходимост да включи повече фигури в газовата шахматна партия с ЕС, за да не залага само на един кон. Край на монопола на Газпром вероятно ще увеличи шансовете за напълване на Северен и Турски поток само с руски природен газ, щом износителите са различни. Така поне трябва да бъде на теория.
 
Но американските санкции не правят разлика при санкционирането на руските газови и нефтени компании.
 
Ето защо – този ход на Съвета за сигурност на РФ може да се окаже прекалено закъснял, макар и в правилна посока.