24 Ноември, 2024

Кремъл скастри Кадиров заради бурните му емоции и изявления за ядрено оръжие

Кремъл скастри Кадиров заради бурните му емоции и изявления за ядрено оръжие

Дмитрий Песков

По думите на говорителя на Кремъл властта подкрепя "балансирания подход" по отношение на ядрените оръжия

Ръководителите на регионите имат право да изразяват собственото си мнение, но дори в трудни моменти емоциите не бива да надделяват. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, предават руски медии.

Изявлението му е по повод думите на чеченския лидер Рамзан Кадиров, че "по-драстични мерки, чак до обявяване на военно положение в граничните територии и използването на ядрено оръжие с малка мощност" са били необходими по време на специалната операция.

Коментарът на Кадиров дойде ден, след като президентът Владимир Путин обяви анексирането на четири украински региона - включително Донецк, където се намира Лиман - и ги постави под руския ядрен чадър, като каза, че Москва ще защитава земите, които е завзела "с цялата си сила и всички възможни средства".

Песков обаче посочи, че "дори в трудни моменти емоциите не трябва да замъгляват никаква преценка". И подчерта, че Москва подкрепя "балансирания подход" към въпроса за ядрените оръжия.

Припомняме, че и други висши съюзници на Путин, включително бившият президент Дмитрий Медведев, предположиха, че Русия може да се наложи да прибегне до ядрени оръжия, но призивът на Кадиров беше най-ясен.

От своя страна бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс предупреди, че САЩ и техните съюзници ще унищожат руските войски и военно оборудване в Украйна, както и ще потопят черноморския им флот, ако руският президент Владимир Путин използва ядрено оръжие в страната,

Сподели:

Румъния избира президент

Кандидатите за президентския пост са 13

Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството

Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност

Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни

Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.