Минисериалът „Чернобил“ на НВО води тазгодишната надпревара за телевизионните награди БАФТА с 14 номинации в отделните категории. Сред номинациите на "Чернобил" са за актьор в главна роля на Джаред Харис и актьор в поддържаща роля за Стелан Скарсгард, както и за минисериал.
„Чернобил“, горещо приветстван от критиката, е базиран на аварията от 1986 г. в едноименната атомна централа в тогавашния СССР. Драмата се превърна в едно от най-номинираните шоута в историята на церемонията, което е сравнимо с успеха и 14-те номинации на сериала „Да убиеш Ив“ през миналата година. На второ място по брой номинации за наградите БАФТА се нарежда сериалът на Нетфликс „Короната“ със седем номинации. Следва го комедийният сериал „Флийбег“ с шест номинации.
„Имахме над 500 предложения тази година. . . наистина беше много оспорвано" – споделя пред Ройтерс председателят на БАФТА Кришненду Маджумдар. По думите му Британската академия за кино и телевизия /БАФТА/ ще почете най-добрите телевизионни предавания в страната през 2019 г. с шоу на живо в края на юли, но без звезди и публика. Детайлите се уточняват, тъй като правилата за социална дистанция се променят.
Номинациите са в две категории - телевизия и телевизионно майсторство. Победителите от първата група ще бъдат обявени на церемония на 31 юли. Заради пандемията от новия коронавирус се очаква номинираните да заснемат речите си, а не да участват на място в церемонията. Ще има и откъси на живо, представени от актьора и режисьор Ричард Айоадей.
„Чернобил“ е отличен с 14 номинации в отделните категории
Фактор Фактор
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.