24 Ноември, 2024

Как по български пуснаха филм за Джеймс Бонд с крадено заглавие

Как по български пуснаха филм за Джеймс Бонд с крадено заглавие

Сравнете сами

Константин Мишев

Ще  ви разкажа за една отвратителна кражба на интелектуална собственост в България. 

През 1985 година е премиерата на българския филм "Смъртта може да почака". Режисьор е моят приятел Евгений Михайлов. Операторка е друга моя приятелка - Ели Михайлова. В една от ролите участва трети мой близък приятел - Огнян Купенов. Главната роля изпълнява  Момчил - синът на великия Апостол Карамитев, а другата водеща роля е на големия Тодор Колев.

Гледах филма чак след промените. Нямаше как по-рано. Бях емигрант, когато са прожектирали за първи път този филм в България.

И миналата година под същото заглавие (на български език)  беше обявен филм за Джеймс Бонд, който тръгва по кината от този април. Оригиналното заглавие на филма е "No Time to Die". 

И така... "Няма време за умиране" стана по български "Смъртта може да почака". Убеден съм, че режисьорът Кери Джорджи Фукунага не знае, че в България неговият филм е пуснат с крадено заглавие. Нито изпълнителят на главната роля  Даниъл Крейг знае.

Двата филма са на съвсем различни теми. Само името е същото.

Та и аз искам смъртта малко да ме почака. Искам да видя, че в моята България вече не се краде. 

А се краде... от приватизация до еврофондове. Та чак до имена на филми.

Всичко се краде. Ще кажете, че това е дребен проблем. Не е! Нарича се кражба на интелектуална собственост. И няма по-отвратителна кражба от тази. 

Да ти откраднат името на филма...

Сподели:

Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия

Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов

HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)

Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота

Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия

Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.