Христо Марков

Измина четвърт век от началото на промените в страната. За този исторически отрязък има един безспорен и безалтернативен факт: през годините Пловдив се превърна в истинската столица на промените и на антикомунизма. Най-синият, най-категоричният лидер. Винаги даваше най-високият процент за СДС и често отбелязваше рекорди – като онези 75% за Желю Желев през 1992 г., та чак до 42% за Герб на последните избори.

А всичко започна през 1990 г. на изборите за Седмо Велико народно събрание. Още си спомням ступора, в който изпаднаха управляващите от БСП след първия тур на тогавашните избори. Работническият Пловдив срази комунистите още на 10 юни в мажоритарните райони с 9 на 0, а 211 000 гласа бяха в полза на синята бюлетина. Както каза един от червените шефове тогава: „Чак такъв разгром никой не е очаквал!”. В София се правеха големите митинги, но загубиха два мажоритарни района, докато Пловдив бе аристократично спокоен, но пълнеше урните със сини бюлетини. И това си има своето обяснение, просто в Пловдив гражданският кипеж бе по-силен отвсякъде – в града се учредиха Независимото дружество за правата на човека, КТ „Подкрепа”, КСДИ „Трифон Кунев”, тук започна и проведе гладната си стачка поета Петър Манолов, николапетковистите и легионерите имаха своите структури далеч преди промените, всичко това по естествен път се преля в независимите движения след 10.11.1989 г., когато 

Пловдив пое по различен път от София

Едва ли е случаен факта, че от пловдивските мажоритарни кандидати нямаше нито един сътрудник на ДС – единствено в цяла България. Първото обединение създадохме на Коледа 1989 г. и го нарекохме гордо Форум „Шести септември”, после преминахме към друго, по-широко обединение „Независими демократични сили” и чак в началото на март 1990 г. създадохме СДС, но по формула съвсем различна от столицата. И това даде своите резултати на изборите. От Пловдив започнаха политическия си път Петър Стоянов, Иван Костов, Петко Симеонов, Димитър Амбарев, Емил Кошлуков, Муравей Радев, Теодор Димитров, Петър Корнажев, Димитър Баталов, Трифон Мирчев и още много други. В Пловдив се проведе и първата конференция на СДС през декември 1990 г. като знак, че тази организация дължи най-много на града под тепетата. Когато комунистите бяха в най-силния си период в Пловдив кметовете на СДС се избираха още на първия тур. Въобще, ако има населено място в страната, което е давало тон на промените по време на прехода, то това е именно Пловдив!

Скоро разрових огромния си архив и останах поразен колко ценни артефакти съм запазил от онова време – повече от 12 000 снимки и над 15 000 документи, протоколи, декларации, плакати, апели, призиви и т. н. Реших в края на декември да организирам изложба с малка част от тези материали, защото не са показвани, не са известни на публиката и особено на младото поколение, а вече са част от историята на нова България, за зло или добро. Обърнах се за помощ към част от хората, свързани с ония времена, но нещо е станало с хората през тези години – никой, абсолютно никой не пожела да помогне, дори символично! Едни поставяха условие да липсват определени личности или събития, други искаха да се акцентира върху техния мним принос, трети просто подминаваха с мълчание и неудобство молбите ни. Единственият, който помогна тази изложба да стане факт бе президентът Петър Стоянов. Пак повтарям – единственият! Оказа се, че малцина са онези, които са запазили истинския седесерски дух през годините и се радвам, че един от тях е пак пловдивчанин!

Краят на декември не е случайно подбран за начало на изложбата – на 25 декември 1990 г. създадохме Форум „Шести септември” , през този месец тогава проведохме серия от опозиционни митинги, тогава се проведоха учредителни събрания на КТ „Подкрепа”, ЗМС „Никола Петков” и „Екогласност”, започнахме първите антикомунистически стачки и се изправихме с първите си искания пред хората.

Това е вече история, за зло или добро, но тя трябва да се знае и помни, за да не се повтаря трагичната ни съдба след 1944 г. Не е случаен факта ,че и инициативата на президента е наречена „25 г. Свободна България”, защото страната ни има своето място в ЕС именно заради усилията на толкова хора през годините, но винаги 

трябва да се помнят онези, които сложиха началото,

които поведоха битката за една нова България, когато страхът не беше напуснал толкова много хора. Всъщност героите на тези години са пловдивчани, хората от Тракия, които пълнеха площадите и урните с голямата надежда за нещо по-добро и светло, обикновените хора - Те са героите!

На 29 декември 2014 г. /понеделник/ от 18.00 часа в Градския дом на културата „Борис Христов” в Пловдив ще се открие изложбата „Пловдив – 25 г. синя столица на България”, организирана от фондация „Торос-Вит”. От сърце каня всички истински пловдивчани и приятели на демокрацията да си припомним онези светли времена. Ще бъдат показани за първи път архивни снимки и документи от началото на промяната в гр. Пловдив.

В новата история на България Пловдив има своето достойно и гордо място!

Последвайте Faktor.bg в