“...А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа (Деян. 6:8). Благодатта на Духа увличала Стефан към все по-голямо и по-голямо преуспяване в добродетелта... Поставен за дякон, той се явил мъченик, назначен да се грижи за вдовиците, той употребил благодатта за чудеса; бил назначен за служител на трапезите, а станал извършител на чудеса... Той за демоните приготвил сълзи, а за хората радост, ставайки вожд на сражаващите се за Христа. Който и да предприеме сега борба за Христа, има в Стефан учител, който и да тръгне към подвига на мъченичеството, той ще подражава на Стефан. Стефан – началник на подвизаващите се за Христа, Стефан – основание на умиращите за Него...”                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Йоан Златоуст

Всяка година на 27 декември Църквата празнува паметта на св. Стефан – първият мъченик за Христовата вяра. Невероятната му история, останала безпаметна цели четири века, с времето става мерило за добродетелност, християнско милосърдие и саможертвеност в името на Исус. Затова и празникът му е неразделно свързан с Раждането на Спасителя не само по време, но и в посланието, което Църквата изпраща към вярващте.

Забулен в тайни и неизвестности, необикновения живот на св. Стефан и до днес задава въпроси, на които никой не е дал отговор. Станали мълчаливи свидетели на неговото смирено съществуване и безмерни чудеса, връстниците му не са оставили нито ред памет за това кога и къде се е родил, кога и от кого този свят човек е обърнат в Християнствата вяра. Отговорите на тези въпроси изследователите търсят най-първо в името му. За някои то има гръцки корен (гр. stefanos - венец) и по тази причина смятат, че е свързан с еврейската диаспора. Други казват, че името на светеца е гръцки превод на арамейското Kelil (kelila – венец, корона), което донякъде се потвърждава и от преданието за мощите на светеца. Според него когато откриват гроба на Стефан, на плочата, положена там е изписано името Келил. Това кара мнозина учени да считат, че това е рожденото име на светеца.

В 4-ти век Св. Епифаний Кипърски (+403 г.) споменава в своето писание "Срещу ересите" (Panarion) св. Стефан като равен измежду седемдесетте апостоли. Някои изследователи оспорват този факт, но без нито едно безспорно доказателство. Сведения от по-късно време дават основания на редица учена смятат, че св. Стефан е роднина на св. ап. Павел. Светлина в тази посока хвърля и прословутата реч пред Синедриона, спомената от хронистите по-късно. В нея св. Стефан пламенно изобличава юдеите, показвайки отлично познаване на Писанието. Това е една от причините мнозина да правят предположение, че и той подобно на ап. Павел е бил ученик на Гамалиил. Тази теза изглежда твърде правдоподобна, заради редица податки, които говорят, че Гамалиил не е бил безразличен към личността на св. Стефан. Достатъчно е да споменем само един фактът - той лично се е погрижил тялото на светеца да бъде погребано.

Всъщност единствените свидетелства за добродетелния и изпълнен с чудеса живот и основания за подвига на делото на този дивен “мъж, изпълнен с вяра и Духа Светий” дължим на перото на св.апостол Лука и неговата книга “Деяния на светите апостоли”.

Неговите разкази ни връщат във времето, когато в Йерусалимската църква избухва недоволството в средите на християните “елинисти” – така наричали юдеите, които живеели в пределите на Римската империя, заради това, че не били родени и пораснали в Израил. Част от тези "елинисти", които апостолите обърнали към Христа, започнали да се оплакват, че в Йерусалим не се грижели достатъчно за техните вдовици (Деян. 6:1). За да уталожат конфликта, апостолите предложили да бъдат избрани хора, които да се осигуряват трапезата на вдовиците, тъй като те самите трябвало да се занимават с проповядване Словото Божие и не подобавало да бъдат откъсвани от него. Избрани били седем изпитани във вярата си, добродетелни мъже, които апостолите ръкоположили за дякони. Измежду тях е и св. Стефан. Като човек, който се отличавал с голямата си вяра и духовна сила, бил избран за първенствуващ и наречен архидякон. Без да разполагаме със сигурни сведения относно възрастта на светеца, можем само да предположим, че тогава той е бил достигнал "Христовата възраст".

Така под крилото на своя архидякон всички останали не просто се грижели за вдовиците и нуждаещите се. Подобно на апостолите се занимавали с проповядването на Словото Божие, станали първи техни помощници в беди и несгоди. Изпълнен с гореща вяра, архидякон Стефан с особено дръзновение изпълнявал своите задължения, като извършвал в името Христово големи знамения и чудеса (Деян. 6:8). Това, разбира се, изпълвало фанатичните юдеи със злоба и омраза срещу светеца. Започнали да търсят удобен случай, за да го посрамят, като влязат в спор с него по въпросите на вярата и Писанието. Св. Стефан обаче, изпълнен и просвещаван от Св. Дух, винаги говорил толкова неотразимо убедително, че юдеите сами унизени били принуждавани да признаят поражението си (Деян. 6:10). Обладани от ненавист и желание за мъст, те не престанали да търсят повод да се избавят от него - фабрикували компромати и лъжи, обвинявали го в богохулство (Деян. 6:11; 14). Така се стигнало до началото на неговия край – изправили насилствено св.Стефан пред Синедриона. Изпълнен с вяра и убеденост в правотата си, светецът оборил всички обвинения срещу него, изобличавайки фарисеите с примери от цялата история на еврейския народ - от Авраам до цар Соломон (Деян. 7:1-50). Особено силни били заключителните слова на светеца, които юдеите не само не могли да понесат, но и предопределили съдбата му:

"Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, - вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте" (Деян. 7:51-54).

Архидякон Стефан бил изведен в покрайнините на града, според преданието в Йосафатовата долина – между Йерусалим и Елеонската планина. Там, по юдейски обичай, започнали да хвърлят по него камъни. Свидетел на жестоката разправа със светеца бил и младежът Савел – бъдещия ап. Павел. Миг, преди да предаде Богу чистата си душа, архидяконът промълвил: "Господи, не зачитай им тоя грях!, показвайки цялата сила и достойнство на Христовата вяра над всяко друго изповедание.

Преданието разказва, че мъченическата смърт на св. Стефан, била наблюдавана от Елеонската планина от пресвета Богородица и св. Йоан Богослов, които горещо се молили за него. След смъртта му юдеите захвърлили тялото на светеца, за да стане храна на птиците и зверовете. Омразата им Стефан била толкова голяма, че те престъпили дори писания закон - телата на убитите публично с камъни да бъдат погребани на място, посочено от Синедриона.

На втория ден след мъченическата си смърт, светецът бил погребан от "благоговейни човеци", които дълго плакали над тялото му (Деян. 8:2)- законоучителят Гамалиил и синът му Авив, които по-късно биват кръстени от светите апостоли Петър и Павел и причислени към лика на светците. Те отнесли мощите на св.Стефан в своето село Кафар Гамала (селото на Гамалиил), отстоящо на около 2-3 километра от Йерусалим и го погребали с почести в своята гробница.

Близо 400 години мястото, където бил погребан архидякон Стефан, остава в неизвестност за Църквата. Самата памет за мъченическата смърт на светеца, неговият добродетелен живот и чудеса, които извършил, също избледнели с годините. А св. ап. Павел и евангелиста Лука, които според библейските писания, станали свидетели и одобрили убийството му (Деян 7:58; 8:1), нито веднъж в своите послания не споменава името му. Каквато и да е истината за тяхното мълчание, то е било част от забравата на първия мъченик за Христовата вяра, споменът за когото е бил почти напълно заличен от църковната памет.

Едва от края на ІV век, с откриването мощите на светеца, започва “възкресението” за свети първомъченик Стефан, описано от сириецът Афраат, св.Ефрим Сирин, Дидим Слепец, Исигий Йерусалимски и др.

Паметното събитие става през 415 г. Историята по откриването им е разказана от презвитер Лукиан в неговото "Послание към всички Църкви за откриване тялото на мъченик Стефан" (Epistola ad omnem ecclesiam, de revelatione corporis Stephani martyris). В него Лукиан съобщава, че имал съновидение, в което сам Гамалиил му се явил като висок, облян в светлина старец, облечен в бяла дреха със златни кръстове и държащ в ръката си златен жезъл. Той казал на Лукиан да съобщи това в Йерусалим на архиепископ Йоан и показал мястото, където е погребан светецът – нивата Делагаври – "Нивата на светите мъже". На това място, освен св. Стефан били положени още телата на праведния Никодим, на Авив – сина на Гамалиил, който починал твърде млад и на самия Гамалиил.

Според разказа на презвитер Лукиан, при откриване гроба на светеца се разнесло чудно благоухание, а в околностите от разни болести били изцелени много хора, включително и такива, които били обладани от бесове (общо 73 човека).

Мощите на мъченика били пренесени в Сионската църква в Йерусалим. Няколко частици от мощите на светеца Лукиан предал на намиращия се тогава в Палестина испански свещеник Авит, който ги изпратил заедно с латинския превод на посланието на Лукиан на епископа на Брага (днес Португалия). По-късно Павел Орозий, който се връщал от събора в Диоспол (415 г.) носел реликвария с частиците мощи, дадени на испанския свещеник, но и той не успял да стигне с тях в Брага, поради войната в Испания. Според свидетелството на епископа на Менорка Север, Павел Орозий след като не успял да отиде в Испания, първо посетил о. Менорка, откъдето се отправил за Северна Африка, като оставил реликвария с част от мощите в един от местните храмове.

Пристигането на мощите на св. Стефан на острова довело до сериозен сблъсък между местната юдейска и християнска общност, в резултат на което била подпалена и изгорена синагогата. Същевременно обаче, по чудотворен начин над петстотин юдеи се обърнали към християнството. Сам Павел Орозий пренесъл другата част от мощите в северноафриканския град Узалисе, в който епископ бил приятеля на бл. Августин Еводий. Пристигането на част от мощите в Узалисе било съпроводено с множество чудеса и изцеления, които по указание на еп. Еводий били записани в книгата "За чудесата на св. първомъченик Стефан".

От Узалисе впоследствие частици от св. мощи били разпръснати и в съседните на града общини, в това число и в Картаген и Ипон. Днешните археологически разкопки и находки показват широкото разпространение на култа към св. Стефан в Африка. По мнението на мнозина специалисти, тази малка част от мощите, донесени тук от Павел Орозий, прославили с чудодейната си сила св. Стефан много повече, отколкото голямата част, която била принесена в църквата на Сион в Йерусалим.

В самия Йерусалим, вероятно по времето на патриарх Ювеналий и след посещението му в Константинопол (331 г.) започнало строителството на храм, посветен на св. Стефан на мястото на предполагаемата му смърт – северната порта на града. Мощите на светеца били пренесени от Сионската църква в неговия нов храм на 15 май 438 г. или по-вероятно 439 г., по време на посещението на империатрица Евдокия (съпруга на Теодосий ІІ) в Йерусалим. Церемонията по пренасянето им се предвождала от специално поканения за случая от императрицата в Йерусалим, Александрийски патриарх Кирил. След тържественото пренасяне на мощите, в новия храм построен в негова чест, императрица Евдокия взела със себе си и пренесла в Константинопол част от тях през 439 г. В Константинопол мощите му били поставени в църквата "Св. Лаврентий", построена от сестрата на императора Пулхерия на Елеонската планина.