За да се спаси уникалният паметник, трябва да бъде незабавно реставриран. И тази година, обаче, тракийският култов комплекс в Старосел не е включен в списъка за реставрации на Министерство на културата.
Единственият шанс за спасяването на културната ценност е да се кандидатства по европейските програми, което е ангажимент на местната власт. Кога ще се случи това – никой не зная. Затова пък е сигурно, че докато местни чиновници и държавна администрация си прехвърлят отговорността за културното ни наследство, всеки ден се погубва поне по един исторически паметник, свързан с нашата културна и национална идентичност.
Старосел стана известно с уникалните си археологически находки, тракийски храмове и гробници през 2000 г. от покойния археолог Георги Китов. Култовият център обхваща шест тракийски храма. Най-внушителният е разкопан в Четиньова могила. Монументалната архитектура определя храма-гробница като най-мащабния тракийски комплекс от класическата древност на Тракия.
При проучването му археолози разкриват, че храмът- гробница, датиран V – IV в. пр. Хр., има уникална архитектура. Изграден от две помещения, предверие с правоъгълна форма и централна камера с кръгла форма (диаметър 5, 3 м), в храма се влиза през централно стълбище. Особено впечатление прави прецизната обработка на каменните блокове на входа на светилището. В двете камери се влиза през две каменни врати, оставили следи по пода, които говорят, че са били използвани дълъг период от време.
Първоначално съоръжението е било храм – светилище. По късно е превърнат в гробница. Учените изказват предположение, че там е бил погребан тракийския цар Ситалк (могъщ тракийски владетел ). При погребението, според тракийските ритуали вратите се разчупват на пода, а входът на гробницата се зазижда с каменни блокове. В това състояние археологът Г. Китов намира входните врати на храма – гробница. Невъзможно е да се определи, колко време е използван като храм и кога е превърнат в гробница.
Още от Арт Фактор
Българин сбъдна своя мечта с две награди „Еми“
Отличията са за монтаж и визуални кинематографски продукции. „Направих един лейбъл и правихме много хитове, музики и все ми трябваше да прави някой видеата. И взех няколко човека да правят видеата и все не бях щастлив. И тогава реших да се науча сам да записвам.“
Кукловоди се плашат от собствените си кукли, а НАТФИЗ ясно крещи: „оставка“ на ректора
Мирослав Дачев управлява така театралната академия, че в последните месеца попиля дисидентския си капитал, ако не си тръгне сам – очаква го съдбата на княз Фердинанд
Среща с Невена – 100 години след нейното рождение
Има нещо дълбоко несправедливо в това, че политическите превратности смазват, изкривяват, погубват живота на надарени над обикновеното хора