За да се спаси уникалният паметник, трябва да бъде незабавно реставриран. И тази година, обаче, тракийският култов комплекс в Старосел не е включен в списъка за реставрации на Министерство на културата.

Единственият шанс за спасяването на културната ценност е да се кандидатства по европейските програми, което е ангажимент на  местната власт. Кога ще се случи това – никой не зная. Затова пък е сигурно, че докато местни чиновници и държавна администрация си прехвърлят отговорността за културното ни наследство, всеки ден се погубва поне по един исторически паметник, свързан с нашата културна и национална идентичност.  

Старосел стана известно с уникалните си археологически находки, тракийски храмове и гробници през 2000 г. от покойния археолог Георги Китов. Култовият център обхваща шест тракийски храма. Най-внушителният е разкопан в Четиньова могила. Монументалната архитектура определя храма-гробница като най-мащабния тракийски комплекс от класическата древност на Тракия.

При проучването му археолози разкриват, че храмът- гробница, датиран V – IV в. пр. Хр.,  има уникална архитектура. Изграден от две помещения, предверие с правоъгълна форма и централна камера с кръгла форма (диаметър 5, 3 м), в храма се влиза през централно стълбище. Особено впечатление прави прецизната обработка на каменните блокове на входа на светилището. В двете камери се влиза през две каменни врати, оставили следи по пода, които говорят, че са били използвани дълъг период от време. 

Първоначално съоръжението е било храм – светилище. По късно е превърнат в гробница. Учените изказват предположение, че там е бил погребан тракийския цар Ситалк (могъщ тракийски владетел ). При погребението, според тракийските ритуали вратите се разчупват на пода, а входът на гробницата се зазижда с каменни блокове. В това състояние археологът Г. Китов намира входните врати на храма – гробница. Невъзможно е да се определи, колко време е използван като храм и кога е превърнат в гробница.