24 Ноември, 2024

Клаудия Кардинале стана почетен Доктор на НАТФИЗ

Клаудия Кардинале стана почетен Доктор на НАТФИЗ

Една от легендите на световното кино Клаудия Кардинале прие почетната титла доктор хонорис кауза на българската Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) на тържествена церемония в учебното заведение днес.

Звездата от образци на седмото изкуство като "Осем и половина", "Гепардът", "Фицкаралдо" и "Имало едно време на запад" на Серджо Леоне е 18-ия носител на званието. На миналото си гостуване през 2011 г. тя получи най-високото отличие на Министерство на културата - "Златен век".

"Тази награда за мен е огромна чест и ме кара мислено да преживея отново своята кариера", заяви италианката днес пред препълнената аула на НАТФИЗ. "Максимата "Следвай мечтите си" е валидна за киното повече от всички други изкуства, защото киното - това е да сънуваш с отворени очи. Да правиш кино, това е да мечтаеш обща мечта с други хора", обърна се тя към студентите на академията. "Макар че аз надали съм добър пример, тъй като никога не съм мечтала да ставам киноактриса."

В отворена лекция след награждаването Кардинале разказа с много чувство за хумор за пътя си до големия екран - от "дива" тинейджърка в родния си Тунис, която дори не говори италиански, до знаковите филми на италианския неореализъм.

"Започнах да се занимавам с кино в началото на 50-те години - време много различно от днешното. Театърът предлагаше своята вековна традиция, но новото реалистично писане в киното промени много правила. Въпреки че днес тези филми може да ви изглеждат много театрални днес, истинският живот вече пробиваше пътя си в киното и актьорската игра много се промени. Беше една отворена епоха, където - малко като днес, се търсеха нови лица по училищата. Моята кариера не би могла да се състои нито преди, нито след точния момент, в който започна. Вратите на киното се отвориха и аз влязох, или по-скоро бях бутната вътре", каза тя. "Имах късмет да работя с изключителни режисьори и актьори."

"Едно време филмите търсеха актьори. Сега не е така. Новите технологии не позволяват на актьора да натрупа толкова опит пред камерата, както преди. Но мисля, че трябва да гледаме на нещата от позитивната им страна." За актьорската професия най-много е нужна психическа сила, за да можеш да издържиш да бъдеш един човек пред камерата и друг извън нея, обобщи актрисата.

Аз, която исках да бъда изследователка, прекарах живота си в това да пътувам и да изследвам различни животи. Хубавото на нашата професия е, че можеш да живееш различни животи и аз живях 152."

Клаудия Кардинале в София за втори път, по случай най-новия филм в кариерата си - игралния дебют на Борис Десподов "Имало едно време един уестърн", където играе самата себе си. Филмът направи премиерата си на 7 октомври, а от утре тръгва по кината. 

По рано днес министърът на културата Вежди Рашидов представи разкритите археологически находки при Ларгото на италианската актриса.

Той разказа, че Античният културно-комуникационен комплекс "Сердика" в центъра на София е древен римски град и след приключване на консервационно-реставрационните дейности по него, ще стане като малък вариант на Помпей (голям античен римски град в Италия – бел.ред.).

"България е много талантлива страна, но не е позната, затова сега трябва да положим много усилия тя да бъде припозната. Искам всички да опознаят мястото, където произвеждаме гениите по света, тук е работилницата", каза още културният министър.

Очаква се Античният културно-комуникационен комплекс "Сердика" да бъде завършен в средата на следващия месец, а официалното му откриване да бъде през 2016 г. Ларгото, чиято обща площ е 8000 кв. метра, ще бъде най-големият музей на открито в България, след като бъде завършен, съобщава Topnovini.bg.

Сподели:

Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия

Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов

HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)

Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота

Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия

Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.