Една от легендите на световното кино Клаудия Кардинале прие почетната титла доктор хонорис кауза на българската Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) на тържествена церемония в учебното заведение днес.
Звездата от образци на седмото изкуство като "Осем и половина", "Гепардът", "Фицкаралдо" и "Имало едно време на запад" на Серджо Леоне е 18-ия носител на званието. На миналото си гостуване през 2011 г. тя получи най-високото отличие на Министерство на културата - "Златен век".
"Тази награда за мен е огромна чест и ме кара мислено да преживея отново своята кариера", заяви италианката днес пред препълнената аула на НАТФИЗ. "Максимата "Следвай мечтите си" е валидна за киното повече от всички други изкуства, защото киното - това е да сънуваш с отворени очи. Да правиш кино, това е да мечтаеш обща мечта с други хора", обърна се тя към студентите на академията. "Макар че аз надали съм добър пример, тъй като никога не съм мечтала да ставам киноактриса."
В отворена лекция след награждаването Кардинале разказа с много чувство за хумор за пътя си до големия екран - от "дива" тинейджърка в родния си Тунис, която дори не говори италиански, до знаковите филми на италианския неореализъм.
"Започнах да се занимавам с кино в началото на 50-те години - време много различно от днешното. Театърът предлагаше своята вековна традиция, но новото реалистично писане в киното промени много правила. Въпреки че днес тези филми може да ви изглеждат много театрални днес, истинският живот вече пробиваше пътя си в киното и актьорската игра много се промени. Беше една отворена епоха, където - малко като днес, се търсеха нови лица по училищата. Моята кариера не би могла да се състои нито преди, нито след точния момент, в който започна. Вратите на киното се отвориха и аз влязох, или по-скоро бях бутната вътре", каза тя. "Имах късмет да работя с изключителни режисьори и актьори."
"Едно време филмите търсеха актьори. Сега не е така. Новите технологии не позволяват на актьора да натрупа толкова опит пред камерата, както преди. Но мисля, че трябва да гледаме на нещата от позитивната им страна." За актьорската професия най-много е нужна психическа сила, за да можеш да издържиш да бъдеш един човек пред камерата и друг извън нея, обобщи актрисата.
Аз, която исках да бъда изследователка, прекарах живота си в това да пътувам и да изследвам различни животи. Хубавото на нашата професия е, че можеш да живееш различни животи и аз живях 152."
Клаудия Кардинале в София за втори път, по случай най-новия филм в кариерата си - игралния дебют на Борис Десподов "Имало едно време един уестърн", където играе самата себе си. Филмът направи премиерата си на 7 октомври, а от утре тръгва по кината.
По рано днес министърът на културата Вежди Рашидов представи разкритите археологически находки при Ларгото на италианската актриса.
Той разказа, че Античният културно-комуникационен комплекс "Сердика" в центъра на София е древен римски град и след приключване на консервационно-реставрационните дейности по него, ще стане като малък вариант на Помпей (голям античен римски град в Италия – бел.ред.).
"България е много талантлива страна, но не е позната, затова сега трябва да положим много усилия тя да бъде припозната. Искам всички да опознаят мястото, където произвеждаме гениите по света, тук е работилницата", каза още културният министър.
Очаква се Античният културно-комуникационен комплекс "Сердика" да бъде завършен в средата на следващия месец, а официалното му откриване да бъде през 2016 г. Ларгото, чиято обща площ е 8000 кв. метра, ще бъде най-големият музей на открито в България, след като бъде завършен, съобщава Topnovini.bg.
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.