Калата, както го наричаха всички, слезе от театралната сцена само преди пет години. Тогава той си призна, че не може без театъра, но не иска да става за смях пред публиката, която го обича. А всяка вечер преди да заспи се връща в спомените си за най-силните години на Сатиричния театър, на който е един от основателите. Сред любимите му роли там са в „Сако от велур”, „Големанов”, „Старчето и стрелата”.
Мнозина наричаха Георги Калоянчев актьорозавър. Заради способността му да играе всичко - и в театъра и в киното. След себе си той остана преяда от театрални образи и близо 70 филма.
Калата е от Бургас. Държавното висше театрално училище завършва през 1952 г. Веднага след това го взимат в трупата на Народния театър, но ролите, които получава там не са нищо особено, обикновено замества отсъстващи по болест актьори. Първият му филм е от 1951 г. - „Утро над родината”. Там играе циганчето Сали.
Поклонението пред големия наш талант ще бъде в Сатиричния театър в петък от 12 ч. във фоайето.
Цялата организация и разходите по изпращането на Калата поема Министерството на културата, съобщиха от пресцентъра на културното министерство.
Калата беше най-хубавото нещо, което е имала България през последните 80-години - кумир и обичан от последния човек. С него си отиде и една цяла епоха в българската култура. Това каза министърът на културата Вежди Рашидов в памет на големия актьор.
Георги Калоянчев ще бъде погребан в Алеята на творците, добави министърът, който е убеден, че българите никога няма да забравят този титан, еталон за развитието на младите актьори и възпитател на родната публика.
Още от Арт Фактор
Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия
Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов
HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)
Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота
Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия
Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.