24 Ноември, 2024

Откриха в Плиска гроба на първия български мъченик за Христа

Откриха в Плиска гроба на първия български мъченик за Христа

При разкопките на Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска, археологът проф. Павел Георгиев е открил, непосредствено под купола на кладенеца тази сутрин гроб, иззидан от тухли. Археологът предполага, че това е мартириума на първия български мъченик за християнската вяра – княз Боян Енравота.

Княз Боян Енравота е син на кан Омуртаг и внук на кан Крум. В 832 г. след смъртта на баща си, той е трябвало да заеме престола на България. Но група велики боили се възпротивили под предлог, че той бил приел християнската вяра. При предприетото разследване княз Боян Енравота гордо заявил, че наистина е християнин и отказал да се отрече от Христос. Той бил осъден на смърт и посечен, както пише в хрониките „извън, но недалеч от крепостните стени ” в 832 г. Кан на България станал малолетният му брат Маламир, който починал млад в 837 г.

Престола заел третият брат Пресиан, който към 845 г. изградил малка църква-мартириум над Свещения кладенец – мястото на екзекуцията. Не случайно Голямата базилика е издигната точно тук, когато християнството било прието от цар Борис I. Този огромен храм, освен всичко друго, е трябвало да символизира победата на християнството над езичеството, а гробът на Свети Боян Енравота символично да крепи основите й.

Разкопките в Плиска са етап от програмата за реставрация на Майката на всички български църкви, възложена на НИМ от правителството Борисов, което отпусна 500 хил. лв. за целта. Цялостната реставрация ще струва около 8 млн. лв.

Сподели:

Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия

Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов

HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)

Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота

Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия

Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.