24 Ноември, 2024

Откриват столичното Ларго в присъствието на Борисов и министрите му

Откриват столичното Ларго в присъствието на Борисов и министрите му

Премиерът Бойко Борисов заедно с всички министри от кабинета откриха Ларгото на София - най-големия музей на открито в България.

"Да пожелаем дълъг живот и здраве на Вежди, защото той мина през много перипетии, не само в строителството на този обект. Още като кмет направихме проекта, за да може метрото да мине на 27 метра и да запазим археологията. Тук има много стари министри като Георги Йорданов, но една време се е строяло директно върху историята", заяви Борисов, цитиран от "24 часа".

Той обеща догодина държавата да отпусне средства за разширяване на музея, след като при разкопките е открита част от мозайка от римско време, за която се предполага, че е поне 37 квадратни метра, но попада под платното на бул. "Дондуков".

"София лежи върху красота, затова даваме този обект на общината да му се радват софиянци", каза Борисов. 

Министърът на културата Вежди Рашидов призна, че е открил много обекти, но този го е изстрадал, защото две години след оставката на първия кабинет "Борисов" работата по Ларгото е била замразена.

"Това е уникален обект, какъвто, освен Рим, никоя друга европейска столица не притежава", подчерта Рашидов.

Регионалният министър Лиляна Павлова напомни, че за изграждането на Ларгото са отпуснати 15 млн. лева по ОП "Регионално развитие". Общо 280 млн. лева са инвестирани в културни и исторически обекти, а по новата ОП "Региони в растеж" са предвидени 200 млн. лева, каза Павлова. 

Сподели:

Премиера: "Моите истории" на Георги Борисов в Софийска градска художествена галерия

Двутомното издание на бележития български творец ще бъде представено от Тони Николов и Румен Леонидов

HBO попари киноманите: Мини сериалът „Пингвин“ приключи…(Видео)

Базиран на комикси на DC, в него няма супергерои - само обикновени смъртни хора с обичайните си скучни планове за живота

Археолози откриха най-старата азбука в древна гробница в Сирия

Писмеността е датирана около 2400 г. пр.н.е., като тя предхожда с около 500 години други известни азбучни писмености.