В аргументите си съдът приема, че актът на вписването на предметите от златното съкровище през 1949 година в Инвентарната книга на Пловдивския музей, който е оспорен от Ангелова, като правно действие не подлежи на съдебен контрол и оспорването му е процесуално недопустимо.

Панагюрското златно съкровище е с безспорна научна и културна стойност и в този смисъл отговаря на определението на законодателя за "колекция". Стефка Ангелова обаче не е доказала качеството си на "колекционер" – собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и наследодателя й обратно на твърденията в жалбата и молбата й до Министерството на културата.

Съставът на ВАС посочва като аргумент на решението си и фактът, че ако теренът, в който е било заровено съкровището е бил частен, то е било логично това обстоятелство да бъде отбелязано някъде в съставените през 1949 и 1950 година документи, което не е станало. 

На основата на тези и други аргументи, съставът на ВАС оставя без разглеждане жалбата на Стефка Иванова Ангелова. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен и в 14-дневен срок от уведомяването на страните.