В аргументите си съдът приема, че актът на вписването на предметите от златното съкровище през 1949 година в Инвентарната книга на Пловдивския музей, който е оспорен от Ангелова, като правно действие не подлежи на съдебен контрол и оспорването му е процесуално недопустимо.
Панагюрското златно съкровище е с безспорна научна и културна стойност и в този смисъл отговаря на определението на законодателя за "колекция". Стефка Ангелова обаче не е доказала качеството си на "колекционер" – собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и наследодателя й обратно на твърденията в жалбата и молбата й до Министерството на културата.
Съставът на ВАС посочва като аргумент на решението си и фактът, че ако теренът, в който е било заровено съкровището е бил частен, то е било логично това обстоятелство да бъде отбелязано някъде в съставените през 1949 и 1950 година документи, което не е станало.
На основата на тези и други аргументи, съставът на ВАС оставя без разглеждане жалбата на Стефка Иванова Ангелова. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен и в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Още от Арт Фактор
Британският диджей Jax Jones направи ремикс на "Бангаранга" след размяна на предизвикателства с Дара (видео)
Jax Jones, който стои зад хитове като „I Got U“ и „You Don't Know Me“, сега добави и българска следа в дискографията си
Публикуват емблематичната биография на цар Борис III „Корона от тръни“ в нов превод
Авторът Стефан Груев е син на Павел Груев, дългогодишният началник на личния кабинет на царя, разстрелян от Народния съд. Книгата излиза на английски език през 1987 г. в САЩ под заглавието „Crown of Thorns“.
АСБ: Спрете поетичната награда на името на антибългарина Вапцаров - необходим е обществен дебат
Министерството на културата трябва да обясни как авторът на „Моторни песни“ може да бъде обявен за обединяващ патрон на българската поезия, докато политическите и литературните аспекти на биографията му служат за оспорване на българската историческа и културна принадлежност на хората от Пиринска Македония