Учени атакуват Закона за културното наследство

Повод за тревогата им е проект за промени в закона, който предвижда за археологическите проучвания – като част от теренните проучвания - да бъдат обявявани обществени поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Според представители на археологическата гилдия - Националния археологически институт и музей към БАН, Асоциацията на българските археолози и Българския национален комитет на ИКОМОС, ако тези текстове бъдат приети от парламента, ще обслужат интересите на инвеститорите, които ще търсят по-ниска цена.

Това, на свой ред, ще доведе до съкращаване на времето на археологическите проучвания и, следователно, до непълнота и недобро качество и застрашаване на културното наследство, обясни Румяна Колева, цитирана от БТА. Така, по думите й, ще се появят и "сговорчиви архитекти", които да изпълнят поръчката. Това води до легална корупция, смятат Румяна Колева и представителите на гилдията.

Според доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт и музей към БАН, текстовете противоречат на самия ЗОП, тъй като в него е казано, че научните изследвания не подлежат на търг и се изключват от обхвата на закона. Търг се прави за проучвания в сферата на отбраната и сигурността, добави Вагалински. Той напомни, че вече съществува наредба за ценоразпис, който остойностява археологическите проучвания.

Съмнения и притеснения за опити за контрол от страна на изпълнителната власт будела и поправката, с която броят на представителите на БАН в съвета за теренни проучвания се намалявал от четирима на трима.

Според Калин Димитров от Асоциацията на българските археолози една от целите на проектозакона е и да реши проблемите на изпълнителната власт с координацията на строителните дейности.

Археолозите напомниха и за становище на МВР, според което, по думите им, промените не работят в полза на археологическото наследство.