Населението в отдалечените и труднодостъпни райони на страната остава практически лишено от адекватна здравна грижа. Липсата на ранна диагностика на бъбречните заболявания, съчетана с ниска здравна култура и недоверие към системата, възпрепятства участието на хората дори в безплатни профилактични прегледи и изследвания. Резултатът е тревожен: близо 80% от хората с бъбречни заболявания не подозират, че имат здравословен проблем.

Това сочат данните на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели (АПБЗ), която организира кампания за ранна диагностика в рамките на проекта „Ранно откриване, осведоменост и грижа за бъбречни заболявания в отдалечени райони“.

Как протича изследването

Диагностиката се извършва чрез полеви тест с капилярна кръв, взета от пръста. Методът позволява бързо откриване на ранни бъбречни проблеми чрез измерване на креатинин и изчисляване на GFR – скоростта на гломерулна филтрация. Именно този показател дава обективна оценка на бъбречната функция и позволява заболяването да бъде установено още в началната, лечима фаза, обясни адв. Христина Николова, председател на Управителния съвет на АПБЗ.

Къде са извършени прегледите

Проучването обхваща 10 отдалечени населени места извън областните центрове, в които няма болници, липсват нефролози, а в някои случаи обслужването се осъществява от един-единствен общопрактикуващ лекар. Сред районите са Източните Родопи, Сакар, Северозападна и Западна България, посочи Георги Пеев, член на УС на асоциацията.

По думите му интересът сред местните жители е бил значително по-висок там, където общините и здравните медиатори са се включили активно в популяризирането на кампанията. В същото време сериозен проблем остава липсата на доверие в здравната система, което е възпирало част от хората да участват дори в напълно безплатната диагностика.

Какви са резултатите

В рамките на проекта са прегледани 463 души на възраст между 18 и 81 години. Жените са преобладаващи – 309, срещу 154 мъже. Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) е установено при 281 пациенти.

От тях 257 са диагностицирани в първи до трети стадий – фази, в които заболяването подлежи на лечение. При 24 души е установен критичният четвърти стадий на ХБЗ. Особено тревожен е фактът, че 154 от всички изследвани не са имали никаква представа, че страдат от бъбречно заболяване, отчете адв. Николова.

Обобщените резултати показват:

60% от изследваните имат някаква степен на ХБЗ;

55% са в ранен, лечим стадий;

75,48% от хората в първите три стадия не подозират за заболяването си;

8,54% са в последен стадий – хронична бъбречна недостатъчност.

Какво трябва да се промени

Приключи общественото обсъждане на нормативните промени за въвеждане на нов Международен код на болестите (МКБ) за хронично бъбречно заболяване в България. Процесът е осъществен в партньорство с Дружеството на нефролозите. Очаква се промените да бъдат обнародвани, което ще позволи още от следващата година ХБЗ да се диагностицира по-рано и да се лекува в стадий, в който заболяването все още е овладяемо, а не едва при настъпила бъбречна недостатъчност, подчерта Христина Николова.

От асоциацията настояват и за разширяване на профилактичния пакет от безплатни изследвания, заплащани от НЗОК, така че той да обхваща по-широк кръг хронично болни, а не само пациентите със сърдечносъдови заболявания.

Защо ранното откриване е решаващо

България е сред застаряващите държави в ЕС, с висока честота на съпътстващи заболявания като хипертония, диабет и сърдечносъдови проблеми – всички те пряко засягат бъбречната функция. Към това се добавят и доказано разпространените вредни навици още от детска възраст: тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене и липса на физическа активност.

Допълнителен тревожен фактор е, че под 60% от българите преминават годишен профилактичен преглед. Георги Пеев посочи, че дори хора с установен напреднал стадий на заболяването често не търсят специализирана помощ, тъй като „нищо не ги боли“.

АПБЗ планира да продължи кампанията за ранна диагностика на хроничните бъбречни заболявания и през 2026 г., като обхване нови отдалечени и труднодостъпни райони в страната.