"В България за реформи се говори под сурдинка". Това каза пред БНР бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов. Той подчерта, че предстоят значителни реформи в икономиката, но и в обществото.
Според него повечето правителства действат в кризата по един и същи начин - застраховат се, от гледна точка на пандемията, но повечето европейски правителства заедно с ЕЦБ и ЕК се опитват да създадат нова основа, върху която да стъпят, изграждайки нов тип икономика.
"Има два типа правителства - едните гледат в бъдещето и използват кризата, за да стъпят на нея и да продължат напред, а другите са стандартният тип - те са вперили очи в конвенционалните мерки и разглеждат само кризата, като се опитват да решат проблемите в следващите няколко 2 или 3 месеца. Това е огромната разлика между правителствата и мерките в света - хоризонтът, с който гледат", коментира финансистът.
Дацов обясни, че в последната макроикономическа прогноза, публикувана от Европейската комисия, има едни държави, за които в икономическата оценка е включено въздействието на Европейския фонд за възстановяване след пандемията:
"Има едни други държави, включително и България, за които в оценките за развитието на държавата, това нещо не е включено. Това е разликата между правителствата, които знаят какво да направят, и други - при които нещата вървят бавно. Изборите при нас не е оправдание за това".
Финансистът прогнозира, че влизаме в период от 10-15 години, в които ще върви трансформацията на икономиката.
Интервюто на Георги Марков с Любомир Дацов в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
Любомир Дацов
По думите на икономиста в условия на криза всички правителства действат по един и същи начин
Фактор Фактор
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг