България трябва да покаже фискална дисциплина в първата си година в еврозоната и изпълнението на Маастрихтските критерии, подчерта още депутатът от "Прогресивна България"
Предложените от правителството мерки за ограничаване на бюджетния дефицит са само началото на по-широк пакет от политики, които ще залегнат в бюджетите за 2026 и 2027 година. Това заяви председателят на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси Константин Проданов в предаването „Денят започва“.
По думите му основната цел е дефицитът да бъде върнат под границата от 3 процента. Още в началото на май Проданов предупреди за притеснителни тенденции и рекордна дупка в държавната хазна.
България трябва да покаже фискална дисциплина в първата си година в еврозоната. Изпълнението на Маастрихтските критерии изисква стабилни публични финанси, а превишаването на дефицита би изпратило лош сигнал както вътре в страната, така и към международните партньори.
Проданов отхвърли сравненията с рестрикциите от финансовата криза през 2009 година. Той обясни, че управляващите предлагат по-голяма ефективност в бюджетната сфера.
От 1 септември на всички министерства са дадени указания да редуцират разходите за персонал с 10%. Това ще се случи чрез закриване на незаети щатове и структурни промени, без да се намаляват индивидуалните заплати. Депутатът посочи, че пазарът на труда в момента е прегрял и евентуално съкратените служители лесно ще си намерят нова работа.
Финансовата ситуация изисква спешни действия, тъй като към края на април дефицитът вече достига 1,75 милиарда лева или 1,4% от БВП. Председателят на комисията добави към тази сума и 2,5 милиарда евро неразплатени задължения на държавата.
Допълнителна тежест създават плащания за над 1 милиард лева по общинската инвестиционна програма и необходимостта от авансово финансиране между 3 и 3,5 милиарда лева по Плана за възстановяване и устойчивост.
Проданов предупреди да не се изчерпва фискалният резерв, за да остане буфер при глобални кризи, и допусна използването на дългово финансиране. Относно възнагражденията в бюджетния сектор той потвърди вече поетия ангажимент за увеличение с 5%, но уточни, че занапред ръстът им ще се определя след ежегодни анализи на възможностите на държавата.
Още от Бизнес
Промишленото производство у нас нарасна през юни, но бележи спад спрямо 2025 г.
Най-съществен ръст през юни спрямо предходния месец е отчетен при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти. Но в добивната промишленост е регистриран сериозен спад от 10,8%, отчита НСИ.
Енергийният министър: Договорът с "Боташ" е конфиденциален, няма да бъде публикуван
Ива Петрова подчерта, че страната разполага с достатъчно мощности, които могат да покрият потреблението независимо от критичната ситуация с нивото на Дунав
Брюксел е изправен пред нова търговска битка с Китай
Сега проблемът е, че новият канал за навлизане на китайски стоки ще минава през Турция и Мароков, където Пекин хвърля огромни инвестиции, за да заобикаля европейските бариери