Нейтън Ходж, анализатор, Радио Свобода

Едно заглавие доминираше международните новини през изминалата седмица: Доналд Тръмп отбелязва първите 100 дни от втория си мандат като президент. Кръглото число може да изглежда само като  важен етап, но това е удобен момент да се направи равносметка на първите месеци от управлението му през втория мандат, който експерти и историци сравняват с първите месеци от управлението на Франклин Д. Рузвелт по отношение на драматичните, разрушителни промени.

Една ключова цел на външната политика се изплъзва на Тръмп и това е прекратяване на войната в Украйна. Като кандидат, Тръмп обеща бързо да сложи край на войната – макар че в скорошно интервю за списание Time заяви, че обещанието му да сложи край на конфликта още в първия ден не бива да се приема буквално – и дипломатическата благоразположеност на Белия дом към Русия досега не е довела до резултати. През последните дни американският президент публично изрази разочарованието си от Кремъл, призовавайки Владимир Путин да

„спре да стреля, да седне и да подпише сделката“

Законодателите републиканци приеха позицията президента на САЩ. Сенаторът от Южна Каролина Линдзи Греъм, ключов съюзник на Тръмп, обяви, че има широка подкрепа за нов кръг от санкции и мита срещу Русия, които биха могли да бъдат приети, ако Путин откаже сериозно да се ангажира с мирни преговори. Сенаторът от Луизиана Джон Кенеди се оплака пред Fox News, че лидерът на Кремъл „се опитва във всеки момент да заблуждава президента Тръмп. Той е неуважителен към американския президент. Не мисли, че нещата ще се подобрят, докато САЩ не покажат ясно на Путин, че са готови да превърнат него и страната му в храна за рибите“. Кенеди веднага уточни, че има предвид мерки за спиране на продажбата на петрол от Русия, а не ядрена война. 

Тези изявления обаче показват

нарастващо нетърпение към Русия

Въпреки това, дори на фона на този риторичен тон, дипломатическите усилия продължават. Стив Уиткоф, специалният пратеник на Тръмп, пътува до Москва, за да се срещне с Путин. Високопоставен служител на Кремъл нарече разговорите „продуктивни“. Но някои коментатори видяха пристигането на Уиткоф без обичайната му антураж като знак, че американският пратеник може би не бил в добра дипломатическа форма. Стивън Пайфър, кариерен дипломат и бивш посланик на САЩ в Украйна, постави под въпрос мъдростта на Уиткоф, за да избере да проведе срещата самостоятелно. Той каза, че американският пратеник, богат предприемач в областта на недвижимите имоти и довереник на Тръмп, е бил изправен пред човек с „над 75 години“ дипломатически опит. „Не е изненадващо, че Русия получи 10 седмици отстъпки и бонуси от САЩ,

без да даде нищо в замяна“,

написа Пайфер в социалната мрежа "X".

Независимо от договореностите на Кремъл, срещата на Уиткоф контрастираше с подписването във Вашингтон на споразумение за редкоземните минерали между Съединените щати и Украйна, сделка, която би дала на Съединените щати достъп до ценните редки минерали на Украйна в замяна на това, което Киев се надява да бъде, а именно продължаващата подкрепа на Вашингтон. Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент използва много остър език, за да опише споразумението, заявявайки, че то „изпраща ясен сигнал към Русия: Администрацията на Тръмп

е ангажирана с мирен процес,

който е фокусиран върху това да има свободна, суверенна и просперираща Украйна в дългосрочен план“.

И така, промени ли се ситуацията в полза на Украйна в отношенията ѝ с администрацията на Тръмп? Както винаги, твърде рано е да се правят заключения. В края на краищата, подписването на сделката дойде само два месеца след разгорещен спор в Овалния кабинет между Тръмп, вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и украинския президент Володимир Зеленски.

Срещата беше може би един от най-кинематографичните моменти, откакто Тръмп встъпи в длъжност. Но зараждащият се мирен процес все още не е достигнал етапа, който би позволил на Тръмп да претендира за някакви особени заслуги. Междувременно Тръмп постоянно изразява своето мнение: войната в Украйна е „войната на Байдън“ и никога нямаше да се случи, ако той, Тръмп, беше президент по това време.

С други думи, ако преговорите се провалят, вината за провала на външната политика може да бъде прехвърлена от администрацията на Тръмп върху плещите на други хора. 

По някакво съвпадение, тази седмица отбеляза и друг исторически момент, който послужи като напомняне за границите на американската мощ: 50-годишнината от падането на Сайгон и катастрофалния край на военното участие на САЩ във войната във Виетнам. На 30 април в Хошимин (бивш Сайгон, преименуван от победилите виетнамски комунисти в чест на своя лидер) се проведе военен парад, за да отбележи годишнината от края на тази война.

В същия ден Путин се срещна с американския режисьор и ветеран от войната във Виетнам Оливър Стоун. Неговите филми помогнаха за оформянето на някои представи сред американците за  конфликта в Югоизточна Азия. Най-известните филми на Стоун, „Взвод“ и „Салвадор“, са критики на американската арогантност и самодоволство. Но последните документални филми на Стоун, включително серия от интервюта с Путин и угоднически минисериал за бившия казахстански президент Нурсултан Назарбаев, не са достатъчно конфронтационни по отношение на авторитарните субекти, които са главни действащи лица. В Москва Стоун повтори линията на Кремъл относно Украйна, включително конспиративната теория, че революцията на Майдана през 2014 г. е била „държавен преврат в Украйна, организиран от Съединените щати“.

Но дори и да вярваме на циниците, които твърдят, че историята се пише от победителите, е ясно, че все още не е ясна каква ще е присъдата за Украйна.

Превод: Faktor.bg