Всяка агресия против нация има измеренията на геноцид
Истински промени в Русия са възможни само ако се случи революция или след дълъг период на трансформация, но това е въпрос на десетилетия, не на години, казва германският историк, професора от Мюнхенския университет
.
Интервю на Виктория Приседская, ВВС
- Каква беше първата Ви реакция, когато на 24 февруари Русия нападна Украйна?
- Надявах се, че Украйна ще може да се защити. От самото начало бях убеден, че Русия няма да има успех в това, което е планирала.
- Можехте ли да си представите, че в Европа през XXI век ще се повторят жестокостите и зверствата на Втората световна война?
- Аз не бих сравнил сегашната война в Украйна с ВСВ, тогава имаше Холокост, а и мащабите са други. Но войните, които Русия води през последните две десетилетия, например в Чечня, бяха много жестоки. Русия унищожаваше гладове и убиваше мирни жители, и ние виждаме същото в Украйна.
Русия води война като не прави разлика между войниците на противника и цивилните лица.
В своето изказване през юли миналата година Путин даде да се разбере, че той не иска Украйна да съществува като независима държава и нация. Той започна война срещу украинската нация, а всяка война против нация има измеренията на геноцид.
- Много се коментира въпросът за колективната отговорност на Русия. Може ли отделният човек да отговаря за престъпленията, извършени от неговата държава?
- Въпросът за колективната отговорност е сложен. От една страна е ясно, че Путин е диктатор, който лично започна тази война. Но освен това съществува отговорността на Русия и руснаците.
Путин не действа в празното пространство, той действа в културен контекст, а може даже да се каже, че той е продукт на този контекст. В този културен контекст е много силна идеята за русофобията, идеята, че Русия е блокирана от Запада, както и идеята за обидата към Запада. Всички тези идеи подхранват руската агресия.
- Изказванията на руската опозиция по този въпрос са малобройни, а проучванията сочат, че мнозинството руснаци подкрепят действията на правителството, а някой откровено заявяват, че не се срамуват от това, което руските военни вършат в Украйна. Прилича ли Ви това на настроенията на германците по времето на Третия райх?
- Не бих се доверявал особено на проучванията в Русия, мисля, че хората са предпазливи, но съм съгласен с това, че нивото на поддръжниците на войната е достатъчно високо.
Има такива, които вярват във версията за историята, която разказва Путин, има такива, които нямат мнение, но подкрепят държавата си, защото са руснаци, има и пасивна позиция. Но, според мен, тези, които са "Zа войнта" не са толкова много.
Много малко са тези, които открито се обявяват против войната.
Сложно е да сравняваме ситуацията в съвременна Русия и Германия в началото на ВСВ, но и в двата случая е ясно, че политическото лидерство е невъзможно без подкрепата на населението.
В Русия това е подкрепа от армията, от бизнеса и, следователно, това не е войната на Путин, това е войната на Русия.
Ще Ви припомня, че в продължение на 12 години нацистката пропаганда промиваше мозъците на германците, те имаха много силна емоционална връзка с Хитлер. За да се избавят от тази връзка бяха необходими десетилетия.
Едва през 60-те и 70-те години в германското общество започва по-открит разговор за престъпленията на фашизма.
- Кое играе по-голяма роля в осъзнаването на отговорността: политическият и икономическият натиск от други страни или позициите на интелектуалците: писатели, философи, историци?
- Въздействието на санкциите има двоен ефект. От една страна, те показват, че западният свят е против тази война, че той осъжда нахлуването на Русия в Украйна. От друга страна те оказват обратен ефект върху общественото мнение. Целта на санкциите е да намалят мощта на Русия, а не да накара хората да се замислят.
Що се отнася до влиянието на интелектуалците, аз не съм убеден, че техният глас се чува в Русия. Русия е тоталитарна страна, в която повече няма независими медии, западните медии са практически блокирани и не участват в информирането на руското население, нито в комуникацията на проблемите.
Може би, известна роля би могла да изиграе руската емиграция, която не е съгласна с действията на властите и все още е свързана с руснаците в Русия.
- Смятате ли, че бойкотът на руската култура е справедлив?
- Аз съм учен и на първо място ме интересува как руската или която и да било друга култура, литература и история са представени в университетите.
Не мисля, че е възможно напълно да забравим за руската култура.
В същото време е много важно украинската култура и украинската история да бъдат по-добре представени в европейските учебни програми, в университетите и в училище.
В тях не трябва да има интерпретации, произлизащи от руския наратив, подобни на този, че Русия е наследница на Киевската Рус. Трябва да има по-дълбоко разбиране на неразривните връзки между съвременна Украйна и средновековната Киевска държава.
Сега европейците много се интересуват от Украйна, те и съчувстват дълбоко. Това ще продължи известно време, но това няма да е така винаги.
Затова сме длъжни да се възползваме от момента и да разкажем колкото е възможно повече за Украйна, да укрепим институционалните връзки с тази страна.
- Ще признае ли някога Русия своите престъпления против Украйна и какво трябва да се случи за това?
- В случая с Русия замяната на Путин с друг лидер от същото обкръжение няма да промени много нещата. Друг лидер може да спре войната, защото той няма да е човекът дал заповедта за настъпление, и, следователно, може да инициира прекратяване на огъня.
Но истински промени в Русия са възможни само ако се случи революция или след дълъг период на трансформация, в резултат на които гражданското общество на Русия ще получи повече пространство. Но това е въпрос на десетилетия, не на години.
- Как ще се промени тази ситуация, ако Украйна победи във войната?
- За Украйна победа ще означава връщане на окупираните територии. Но това не значи, че Русия ще преживее такова поражение и такива разрушения като Германия през 1945 година.
Победа на Украйна, безусловно, ще означава край на Путин, защото той няма да може да остане политически лидер, след като Украйна си върне своите територии.
Но това няма да доведе непременно до революция в Русия. Макар че може да доведе до друга форма на авторитарно правителство.
В такъв случай осъзнаването на тази война ще се случи много бавно.
Превод: Faktor.bg
Интервю
Проф. Мартин Шулце Вессел: Въпросът е - ще се покаят ли някога Русия и руснаците за извършените престъпления в Украйна
Проф. Мартин Шулце Вессел
Това не е войната на Путин, това е войната на Русия
Фактор Фактор
Още от Интервю
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън
Ростислав Мурзагулов: „Южна Корея е гневна на Кремъл, с голямо удоволствие би предоставила на Украйна „отрезвител“ за Путин
Путин нае друга държава да воюва за него на територията на чужда страна - това е скандално и напълно необичайно събитие за международната дипломация