Майкъл Наки , руски опозиционен журналист

В ранните часове на 3 януари 2026 година жителите на Каракас се събудиха от грохота на експлозии. Около 2:00 часа през нощта местно време столицата на Венецуела беше разтърсена от серия мощни взривове. Очевидци съобщаваха за най-малко седем експлозии и най-вече за звуци от прелитащи самолети или ракети в небето. В различни райони на Каракас хората излязоха по улиците в паника, без да разбират какво се случва. Земята се разтресе.

„Това е ужасно. Чухме експлозии и звук от самолети някъде в далечината“, разказа пред агенция Associated Press жителката на столицата Кармене Далгa.

Нощното небе беше озарено от ярки проблясъци. По думите на очевидци над града се е появила яркооранжева огнена топка. Малко след това в много квартали внезапно изгасна токът. Взривовете предизвикаха мащабно прекъсване на електрозахранването.

На кадрите се вижда пожар на територията на най-голямата военна база на Венецуела – Фуерти Тиуна в Каракас, след серията нощни експлозии на 3 януари 2026 година. Именно този обект, сърцето на венецуелската армия, беше подложен на мощен удар в първите часове на американската операция. Огнените проблясъци се виждаха отдалеч, а над града се издигнаха гъсти кълба дим.

По-късно стана ясно, че взривовете не са били хаотични. Ударът е бил насочен към ключови военни цели на режима. Една от първите мишени е била Фуерти Тиуна – главният военен комплекс на Каракас и щаб на въоръжените сили на Венецуела. По свидетелства на очевидци базата е била атакувана от въздуха, чували са се детонации, а над обекта се е издигнал висок стълб от огън и дим.

Едновременно с това са били атакувани и други обекти в столичния регион. Взривове са регистрирани на авиобазата Ла Карлота – военен аеродром в центъра на Каракас. Удари са нанесени и извън столицата – в щатите Миранда, Арагуа, както и в крайбрежния щат Ла Гуайра. По-специално в района на пристанище Ла Гуайра, главното морско пристанище близо до Каракас, е бил поразен складов комплекс на крайбрежието. В интернет се появи видео на огромен взрив край водата.

По този начин още в първите минути на операцията американците извадиха от строя основните командни пунктове и инфраструктурата, лишавайки режима от централизирано управление.

Първоначалните съобщения за случилото се бяха изключително фрагментарни. Около 3:00 часа местно време правителството на Венецуела обяви външна агресия и въведе националния план за отбрана. Както беше съобщено, Николас Мадуро е разпоредил привеждане на войските в пълна бойна готовност и е обявил извънредно положение и режим на външна тревога в цялата страна.

Официалното изявление на Каракас гневно осъди „чудовищната военна агресия от страна на САЩ“, като говореше за удари по граждански и военни обекти в Каракас и в няколко щата. Венецуелските власти директно заявиха, че целта на Вашингтон е смяна на режима и завземане на ресурсите на страната, но обещаха, че вражеските планове няма да се осъществят.

Министърът на отбраната Владимир Падрино се обърна към нацията, обявявайки разполагането на армията по улиците и призовавайки народа към съпротива.

„Това е най-жестоката агресия срещу Венецуела. Те ни нападнаха, но няма да ни покорят“, заяви Падрино, като призова да не се поддават на паника и да се запази редът.

Но колкото и гръмки да бяха изявленията на режима, още същата нощ дойде новината, която разтърси страната. САЩ обявиха, че Николас Мадуро е заловен в хода на операцията.

Около 4:30 сутринта източноамериканско време, когато в Каракас беше около 5:00, президентът Доналд Тръмп публикува спешно съобщение в социалната си мрежа Truth Social. Той потвърди, че Съединените щати са нанесли мащабен удар по Венецуела и че нейният лидер, президентът Николас Мадуро, заедно със съпругата си, е заловен и изведен от страната.

Това беше шокираща новина. Държавният глава, който почти десет години се задържаше на власт въпреки всички опити да бъде отстранен, за няколко часа стана жертва на светкавичен рейд. Тръмп нарече операцията „блестящо проведена“, похвали отличното планиране и „великолепните бойци“, участвали в нея. Той добави, че операцията е проведена съвместно с американски правоохранителни органи, без да навлиза в детайли.

Вероятно става дума за участие на Министерството на правосъдието или Агенцията за борба с наркотиците, като се има предвид, че Мадуро е обвиняван от САЩ в наркотрафик.

Съобщението на Тръмп прозвуча като гръм от ясно небе. В Каракас все още се чуваха отделни експлозии, продължаваха престрелки, а военни патрули се движеха по улиците. Когато световните медии разнесоха новината, че Мадуро вече не е в страната, вицепрезидентът Делси Родригес се включи на живо по държавната телевизия около 5:00 сутринта. Тя заяви, че властите не знаят местонахождението на президента и изискват незабавно потвърждение, че Мадуро изобщо е жив.

С треперещ глас Родригес нарече случващото се отвличане и империалистическо покушение, като призова народа да вярва, че президентът ще се върне.

Едновременно с това министърът на отбраната Падрино публикува видеообръщение, в което заяви, че няма да се предаде и няма да капитулира, обещавайки в крайна сметка победа, без обаче да каже нищо за съдбата на самия Мадуро.

Така само за няколко часа на 3 януари се случиха събития, немислими още предишния ден. Американската военна операция бързо премина от точкови удари към ликвидиране на режима на Мадуро. Неговият лидер се оказа в ръцете на Съединените американски щати.

 По данни на експерти от изданието The War Zone, още първите удари в рамките на операцията са били насочени към унищожаване на известните стационарни зенитно-ракетни системи на Венецуела.

 Най-вероятно крилати ракети или високоточни авиационни удари са извадили от строя радиолокационните станции и пусковите установки на основните обекти на противовъздушната отбрана, ослепявайки защитната система още преди в небето да се появят американските хеликоптери.

Съобщава се също, че венецуелските изтребители така и не са излетели. Или защото САЩ предварително са получили гаранции от командването на венецуелските военновъздушни сили, че няма да бъдат използвани, или — което е по-вероятно — самолетите са били унищожени на летищата още с внезапния първи удар. На практика американците очевидно са се постарали да неутрализират всяка въздушна заплаха още преди противникът да осъзнае какво се случва.

Освен кинетичните удари, важна роля вероятно е изиграла електронната и кибервойната. Специалисти смятат, че по време на атаката американците активно са използвали средства за радиоелектронна борба с цел потискане на комуникациите и радарите на противника.

Наблюдатели отбелязват, че още през декември над Венецуела са били забелязани самолети за радиоелектронна борба, по-специално EA-18G Growler, прехвърлени на база в Пуерто Рико. Тези самолети са предназначени именно за потискане на противовъздушната отбрана — те могат да заглушават радарите и връзката на противника.

Напълно възможно е в момента на началото на удара всички радари на венецуелската ПВО да са били заглушени с мощни смущения или извадени от строя чрез хакерски атаки срещу системите за управление. По този начин противовъздушният купол над Венецуела на практика е бил пробит.

Въпреки това, дори след първите удари е оставала опасност за нисколетящите апарати, особено за хеликоптерите на специалните части, които американците са използвали.

Венецуела, освен стационарните комплекси, разполагаше и с голям брой преносими зенитно-ракетни комплекси от съветско и руско производство — включително около пет хиляди комплекса „Игла“, както и мобилни установки на колесна база. Тези средства са трудни за предварително унищожаване. Те могат да бъдат разположени навсякъде и представляват смъртоносна заплаха за хеликоптерите на малка височина.

За щастие на американците, изглежда венецуелските военни или не са успели да организират ефективно използване на ПЗРК, или нощният, внезапен характер на атаката, както и мерките за радиоелектронно противодействие, са намалили ефективността им. Експертите отбелязват, че операцията е била проведена при почти пълна Луна — неблагоприятно условие за скрити нощни действия. Лунната светлина улеснява визуалното откриване на хеликоптерите.

Още по-удивително е, че САЩ са се решили да изпратят своите специални хеликоптерни групи дълбоко в враждебната столица при такива условия. Очевидно рискът е бил счетен за оправдан поради изключително високата стойност на целта. Командването е преценило, че шансът да бъде заловен Мадуро си струва риска за техниката.

В крайна сметка съвкупността от мерки — точкови удари по известните позиции на ПВО, потискане на връзките и радарите, неутрализация на авиацията на противника — е позволила на американците безпрепятствено да навлязат във венецуелското въздушно пространство и да проведат операцията.

Най-дръзката част от плана е бил рейдът на американските специални части в самото сърце на Каракас с цел залавяне на Николас Мадуро. Според съобщения на американски медии, непосредственото изпълнение на тази задача е било възложено на елитното подразделение „Делта“ — специално подразделение на армията на САЩ за контратерористични операции. Именно бойците от „Делта“ сутринта на 3 януари са щурмували обекта, в който се е намирал Мадуро, заловили са го и са го извели от страната.

Операцията очевидно е била подготвяна предварително и е държана в най-строга тайна. За успеха е било необходимо венецуелското ръководство да бъде заварено напълно неподготвено. Пълна официална картина засега няма, но от фрагменти от различни източници може да се възстанови общият ход на събитията.

Едновременно с първите ракетно-бомбени удари по базите, над Каракас е била забелязана група американски хеликоптери. Жители на столицата са видели тежки транспортни хеликоптери MH-47 „Чинук“ и по-леки многоцелеви MH-60 „Блек Хоук“, които на малка височина са пробивали над града, докато наоколо са гърмели взривове.

Тези машини принадлежат на легендарния 160-и полк за специална авиация на САЩ, известен като „Нощните сталкъри“. Именно той осигурява нощното прехвърляне на специални части дълбоко в тила на противника. Появата на десетки американски „Чинуци“ и „Блек Хоукове“ над Каракас предизвика шок.

Хеликоптерите не само са превозвали бойци — част от тях са участвали директно в атаките. В мрежата се появи видео, на което хеликоптер нанася удар по наземна цел с ракети. Експертите предположиха, че това е или модифициран MH-60 с блокове за неуправляеми ракети, или дори малкият ударен хеликоптер MH-6 „Литъл Бърд“, използван от спецназа.

Когато лично видях кадрите, на които американски хеликоптери спокойно обстрелват цели на земята от близко разстояние, за мен стана напълно ясно, че отбраната на Венецуела е напълно срината. Други кадри показват как хеликоптери водят интензивен огън по комплекса Фуерти Тиуна, очевидно потискайки последните огнища на съпротива в базата.

Може да си представим тази сцена: тежките „Чинуци“ кръжат над потъмняващия град, спускайки групи спецназ, докато ударни хеликоптери обстрелват укрепленията на режима. Убеден съм, че след година-две ще видим филм, който ще представи всичко това зрелищно.

Къде точно се е укривал Николас Мадуро в момента на началото на атаката, не е известно със сигурност. Някои съобщения сочат, че удари може да са били нанесени и по президентския дворец „Мирафлорес“ — резиденцията на държавния глава в центъра на Каракас. Венецуелски източници сутринта на 3 януари съобщаваха, че в района на двореца са били забелязани бронемашини, разположени за защита, макар официално потвърждение за атака срещу „Мирафлорес“ да нямаше.

Има вероятност Мадуро да не е бил в двореца, а например на охранявана база или в бункер. Базата Фуерти Тиуна е известна с наличието на подземни съоръжения — бункери и тунели, изградени в склона на хълма. Не е изключено Мадуро да се е укривал именно там, разчитайки да преживее бомбардировката в бункер. Ако това е така, именно поради тази причина основните сили на спецназа са били насочени натам.

Каквото и да е било, операцията по залавянето е преминала стремително и, изглежда, без сериозна съпротива. Само няколко часа след първите взривове американският президент обяви за залавянето на Мадуро. По данни на CBS News, бойците от „Делта“ са задържали не само самия президент на Венецуела, но и неговата съпруга Силия Флорес.

Очевидно в операцията не е участвала класическа евакуация със самолети. Тръмп съобщи, че Мадуро е бил изведен от страната, което означава, че е бил бързо транспортиран на американска територия. Най-вероятно спецназът е прехвърлил задържаните с хеликоптери до най-близкото летище или директно на американски кораб. В Карибско море в готовност се е намирал универсален десантен кораб на ВМС на САЩ, оборудван с хеликоптери и конвертоплани за поддръжка на специални операции. Също така в района е действал специалният кораб MV Ocean Trader — плаваща база на силите за специални операции на САЩ.

Вероятно един от тези кораби е станал междинната точка, където Мадуро е бил доставен след залавянето. Оттам той е могъл да бъде прехвърлен по-нататък — например в Пуерто Рико или директно в Съединените щати.

Забележително е, че залавянето е станало на същата дата, на която преди години беше арестуван друг латиноамерикански диктатор — панамският генерал Мануел Нориега, когото американците заловиха на 3 януари 1990 година в рамките на операция „Just Cause“, която обаче продължи значително по-дълго