7 Март, 2026

Медицинска сестра разказа за кошмара, който е преживяла: Единственият въпрос на пациентите е "ще умра ли"?

Медицинска сестра разказа за кошмара, който е преживяла: Единственият въпрос на пациентите е "ще умра ли"?

Ани Паунова

Студентката Ани Паунова, която учи за медицинска сестра и е последна година в столичния медицински университет, разказа за сблъсъка си с коронавируса в една от софийските болници. Докато изкарва задължителната карантина, Паунова си спомня за кошмара в болницата, за безсънните денонощия и за погледите на пациентите, които питат единствено - "ще умра ли". 

"Никога не са ми се отдавали дългите и чувствени слова, затова дълго мислих, дали да изкажа мнението си за кризисната ситуация , в която се намираме. Аз съм студент в медицински университет - София и тази година ми предстои да завърша... като медицинска сестра. Работя в една от големите софийски болници и първоначално и аз си мислех , че Covid 19 е една голяма лъжа , че ни манипулират и т.н. До момента , в който една седмица бях затворена с болни от този вирус. Нямам думи да опиша какво ми видяха очите и колко е страшно всъщност", пише Паунова в профила си във Фейсбук.

"Неподготвена психически, нито физически аз се вмъкнах в това "приключение" , за да се уверя лъжат ли ме или не и разбира се - да помагам. Там , облечен в гащеризон, с очила, маска, шлем и т.н  тичащ от стая в стая 24/7 , не ти достига въздух от всички тези предпазни средства, осъзнавайки колко всъщност истинско и страшно е всичко , не знаеш кое първо да започнеш. Идва нов пациент, виждаш страха в очите, опитваш се да го разведриш и да го окуражиш, а неговия единствен въпрос към теб е "ще умра ли?". Мога да обяснявам много за работата, за пациентите, за страха и мислите, които ти минават през главата, когато си там, но не това е целта на моето обръщение към Вас. Вече шести ден стоя вкъщи, затворена... 14-дневна карантина. Навивам си аларма да стана сутрин, за да ме пече слънцето на терасата , защото следобед се скрива. Ежедневно виждам голяма част от хората, за които ние се грижим, не спим, тъгуваме и заедно с тях преживяваме мъките им, как се разхождат напред - назад и използват хубавото време , за да поседят на спирката пред блока в компания от 10 човека и да обсъждат как кризисният ни щаб е "гола вода". Как този Годжи откакто навлече тази униформа само глупости разправя; как здравните специалисти „изобщо не ги вълнуват, спят ли, не спят ли и кои са те, че да казват да си стоим вкъщи в това хубаво време , те са ТАМ , за да ни лекуват, защо мрънкат, нали сега ще вземат и те големите пари?” Ами обидно ми е. Не знам какво да кажа повече. Остана ми само да се обърна към останалата част от здравомислещи хора. 

ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ , МОЛЯ ВИ!
ЗА ВАС , ЗА СЕМЕЙСТВАТА ВИ , ЗА БЛИЗКИТЕ ВИ!
ОЩЕ МАЛКО ОСТАНА

- от една студентка под 14 дневна карантина", пише още Паунова. 

Сподели:

Коментари (0)

Сирак Скитник – самотният модернист, дал душа на българското радио и нов облик на българската култура

Сирак Скитник – самотният модернист, дал душа на българското радио и нов облик на българската култура

Днес името му звучи почти символично – като на човек, който е вървял сам по пътя си, но е осветявал пътя на други

Да помним: Преди 1156 години е учредена Българската православна църква

Да помним: Преди 1156 години е учредена Българската православна църква

По времето на управлението на св. княз Борис-Михаил Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат

86 години от рождението на Георги Заркин, убит заради думите: „...да вярвам, че Русия е „освободител“, то все едно е да повярвам, че вълкът е тревопасен”

86 години от рождението на Георги Заркин, убит заради думите: „...да вярвам, че Русия е „освободител“, то все едно е да повярвам, че вълкът е тревопасен”

България, Словакия и Чехия дължат на този забравен герой памет и справедливост към невинните жертви на комунизма