13 Януари, 2026

Как се роди чисто новата лаборатория за PCR тестове в „Пирогов“?

Как се роди чисто новата лаборатория за PCR тестове в „Пирогов“?

Ето медиците, които я създадоха за седмици

Само за няколко седмици няколко медици помогнаха за създаването на чисто новата лаборатория за PCR тестове в „Пирогов“. Как става обработването на пробите и как изглежда на екран положителен тест за коронавирус, показва Даниела Пехливанова от nova.bg.

От месец насам старши лаборант Марияна Ганева почти буквално живее, спи и работи тук – в новооткритата лабораторя. Благодарение и на нейните усилия, Пирогов разполага с чисто нова лаборатория, в която всеки ден се правят по няколко десетки PCR теста. Направена е за по-малко от месец. Мария Ганева пък приема лабораторията като лична кауза, заради което в момента върши работа поне за няколко човека. „Аз отговарям за координацията и много бих се радвала вече да мога да върша лаборантна дейност, защото строителните дейности започват да идват в повече“, обяснява тя.

От сряда в новата лаборатория има нов, скъп и високотехнологичен апарат, който отчита с абсолютна точност пробите, при това в реално време. На практика минути след като започне да обработва материалите от теста, уредът показва дали в пробата има коронавирус. „Всичките диагностики за коронавирус се извършват на такива машини. В реално време се проследява процеса. Това позволява в реално време да се види кой позитивира и кой не. Разбира се, резултата се отчита, когато машината спре, но в процеса още се вижда дали някой ще е позитивен и по кой ген. Предимството е, че още преди да е завършило изследването могат да се вземат мерки и в случай, че се появи някой позитивен, или е в особена среда, могат веднага да се вмземат мерки независимо, че окончателния резултат ще излезе след час“, обяснява професор Ива Угринова, Директор на Институт по молекулярна биология към БАН.

С новия апарат и броя на екипа, всеки ден от тук излизат десетки резултати. А новият апарат е дарен преди часове. „Буквално от вчера получихме еднощедро дарение от Делян Пеевски. Това е апаратура, която ще ни помогне да увеличим своя капацитет и да изследваме повече пациенти. Имахме нужда и той се отзова мигновено“, коментира проф. Асен Балтов, директор на „Пирогов“.

На помощ са изпратени и  специалисти от Българската академия на науките. И тяхната помощ е безрезервна, тъй като всички са се заели заедно, да превърнат мястото във високотехнологична лаборатория, която да действа и след пандемията. Когато дойдохме установихме, че има много липси просто нова лаборатория. Написах във Facebook и намерих невероятен отклик, кой с каквото може, донесоха си неща от лабораториите“, сподели още проф. Угринова.  

А резултата – работеща, високо технологична и добре оборудвана лаборатория за PCR тестове. Именно те остават най-сигурните за поставяне на диагноза, категорични са медиците от „Пирогов“. По тази причина и нуждата от подобна апаратура е повече от належаща:

Първото от помещенията на лабораторията специалистите наричат ''Мръсното''. Има и причина затова - тук се отварят пробите от тестовете, а специално облечен екип от лаборанти обработват всяка отделна проба. Комуникацията с останалите от екипа става през стъкло.

Всички положителни резултати се съобщават на здравните власти, а след това се казват и от Щаба. Докато работата тук не спира, труд кипи и в цялата болница. В болницата има и 19 заразени медици. За всички тях също се полагат постоянни грижи. „Всички тр са изолирани и слава Богу карат почти безсимптомно заболяването“, каза директорът на „Пирогов“.

Въпреки риска, отдръпнали се от работа няма, а дори напротив. Мария Ганева, която прекарва по над 10 часа на работа не е единствена, а като нея стават все повече медици. Но не защото ги задължават. „Моя първи работен ден е започнал именно в „Пирогов“, на този етаж и при създалата се ситуация мисля, че ние здравните работници трябва да дадем всичко от себе си“, каза още Ганева.

Дали и колко българи ще ръкопляскат довечера за Мария Ганева, За Мария Шрьодер, професор Угринова и професоро Балтов не се знае. От тук обаче са категорични - ще помагат дотогава, докато е нужно.


Сподели:

Коментари (0)

Китай създаде първия софтуер за синхронизиране на земното време с това на Луната

Китай създаде първия софтуер за синхронизиране на земното време с това на Луната

На Луната часовниците "тиктакат" малко по-различно отколкото на Земята заради по-слабата гравитация.

След 50 години НАСА подготвя първата си пилотирана мисия до Луната

След 50 години НАСА подготвя първата си пилотирана мисия до Луната

Artemis II първоначално беше планирана за ноември 2024 г., но сега планираната дата изместена за април 2026 г.,

Атмосферата на Земята може да поддържа живот на Луната

Атмосферата на Земята може да поддържа живот на Луната

Ново изследване разкрива, че земната атмосфера може да е пренасяла вода и азот към Луната в продължение на милиарди години, което променя представите за лунната повърхност и бъдещите мисии