Грациан Колев

Както учи онази наука - количествените натрупвания водят до качествени изменения. Така. Точно. За жалост обаче болшинството от тълкувателите по инерция захапваха асоциацията качественно = по-добро(все пак количествените натрупвания на лайна не водят до кой знае какви качествени промени в този аспект, нали?). Въоръжени с теоретичния арсенал на "най-хуманната" теория строителите на новия Човек стриктно се придържаха към един модел на изграждане на потребителя на техните теории - тоест ние - биологичните единици бяхме извайвани в леснонапасваеми форми, удобни за строежа на Новия свят. В основата на концепцията беше изграждането на развита хармонична личност и в нея бяха залегнали някои на пръв поглед прогресивни, направо филантропични идеи. Четеш и си викаш - те това си е...грижат се хората, за нас...ами к"во повече искаш? И така ние бяхме захранвани със знание и дори бяхме окуражавани да се саморазвиваме (стига, разбира се да не кривнем от правия път). Като кажа ние има предвид всичките - от шлосера до политпросветника.

И се почна една... Лека, полека рабфакове бълваха грубо излети, ръбати но все пак протоинтелектуалци. Техникумите (предпочитаната форма за оформяне на мислещ пролетариат по мое време) моделираха поколение от нова трудова сила, която не само имаше някакви базисни понятия от евентуалния поминък, за което беше предопределен, но се запознаваше и с литературата, математиката, историята, музиката, химията, физиката и най-вече политическите науки (акцентирайки на недостатъците на антагонистичната система) и дори за десерт беше добавяно и военно обучение (един вид "учим и бдим"). Така оформеният полуфабрикат вече може да се включи в производството на блага, а можеше (при по-амбициозни индивиди) и да продължи да се оформя във ВУЗ-овете на социализма и да стане един вид дипломиран интелектуалец. Всякакво знание се имплантираше в главите на жадните за познание, всякакво, но с едно малко изключение - послания, различни от "нашите", не могат да бъдат проповядвани. Е, добре де, щом е само туй. (намиг, намиг) И така лека, полека, почти от тъмата започна да се ражда другаря интелигент и да не си помислите, че беше тясно скроен...не, напротив, той имаше изключително широк кръгозор. Над вече монтираната арматура от Горки, Вапцаров, Смирненски, Леонов и Маяковски той наливаше бетона на световното познание. Той попиваше всичко до което можеше да се докосне. Стайнбек, Хемингуей, Маркес, Фокнър, Стендал, Гьоте...а бе абсолютно всичко което можеше да бъде погълнато се поглъщаше. На всичко отгоре налиташе и на запретения плод ( нали от това си патиме и до сега, според Библията) и къде на руски, къде на сръбски, къде на немски, френски или английски кълвеше и Оруел, и Солженицин, и дори намираше от някъде и Чеслав Милош. Четеше интелектуалеца и израстваше. Но да не си мислите, че само четеше...не, не, напротив жаждата за познание го тласкаше и към музика, и към изобразително изкуство, и театър, и изобщо всичко, което можеше да се погълне и дооформи хармоничната личност. И така оформен и обогатен той имаше един вид представителност, будеше, дето викат хората възхищение и хората, като видят един такъв цитиращ и Хайне, и братя Стругацки, и ЛаРошфуко индивид, си викат: "Гледай, то хич не е лошо туй. Седиш си в къщи, четеш си и ако излезеш то ще е с културна цел: я да ходиш по изложби, я да гледаш филми и театър, я да седнеш в някой от онези интелектуални клубове и да се показваш, един вид...аз, такова, мисля че Сартр е мислел..., че то що да не "зема и аз да се интелектуализирам". И се почна една...куцо, кьораво и сакато (така е думата, да не се приема като дискриминация към хората с недъзи ???? ) наскача на вагона и започна да се трансформира в хармонична личност. Но хармонията, както знаем си е наука и ако баса е много ниско, сопрана - прекалено високо, и ако ей така сложим нота върху нота, върху нота, то не само че мелодията се загубва, ами и всичко започва да звучи пренатруфено и фалшиво. А природата не си пада много по фалша.

И така след като лека, полека се оформиха орди от любители на изтънчените радости, ценители и познаватели на прекрасното страната преливаше от както ги нарича господин Райчев - брахмини. То и директивите нали бяха такива? Учи, учи и пак учи. Това фаустовско настървение обаче се заплащаше не с душата, а с общественополезността на индивида. След като издигна в култ познанието, интелектуалецът стана и негов роб. Тъй като това е една малко трудносмилаема дефиниция искам да я доизясня: Потребителят на интелектуални храни, дори и най-изтънченият и най-възвисеният, ако не въплъщава тези натрупвания в съответни продукти, търсени от себеподобните си остава точно това - един изключително начетен и познаващ света непотребен за обществото баласт. Разбира се ако този така sofisticated ценител на прекрасното се задоволяваше с някаква си там бутилчица "Академик Неделчев", гарсониерка и стотина лева, колко му е...пак можеше да се крета криво-ляво. Да де, но за съжаление апетитът идва с яденето. Кръчмата квартална тясна за мой"та душа е. Ние, казва, искаме да сме като другите...да не сме казва по-глупави, та ще се наливаме тук с някакво си "Червено вино" и ще ядем разни свински краченца...субпродукти един вид. Изтънчи се, един вид интелектуалецът, израсна и започна да мечтае и за материални благинки...ами тъй де, нали гледа по филмите, чете там, той не е вчерашен...не може то така на тоя ум - бам - ерзац реалност...някак си не върви... Другарят интелектуалец отворил прозореца на познанието, видял блесналите се ширини и решил да се прероди в господин интелектуалец, като по този начин той несъзнателно отрязал клона на който седял...ама кой да му каже...сега вече е късно...

Скачал там, каквото скачал, викал, един вид освобождавал натрупваните с десетилетия противоречия (които, да сме честни, в действителност ги родиха) и решил да влиза в света на реалните отношения. Там дето има и дайкири и разни там блюда "дет е чел за тях, Бахами, Рио де Жанейро, палми, сингъл малт уискита, лигавщини един вид... а бе как си му требе...да де, ама там се оказва, че такова животно нема ( интелектуалец, демек)...те ти буксус...То то не било вика за нас. То се искало бачкане. На никой не му дреме че познавам изтънко и Булгаков, и Тарковски, и за импресионистите даже монография мога да напиша! Да, де...хубаво...напиши и ако си намериш издател, продавай на народа и се богатей! Хмм...ама, няма ли нещо така...за мен, аз съм, казва доста начетен, я радиоточката да пускам, я нещо плакат да нарисувам (щото и Художествената академия съм завършил) вика...да бе, де...академията викаш...то хубава работа - значи един вид си падаш по красивото, а бе за плакат не знам, ама имам там две стаи, искат гипсова шпакловка и после да му удариш един латекс и мо"е се разберем...и гледа интелектуалеца и се чуди и вика: Грозно, грозно, гадове, профани...не ме разбират те мен, аз казва, съм толкова възвишен индивид, а те искат от мен да се профанизирам. Ами, братче, никой не иска от теб да се профанизираш, никой нищо не иска от теб, това ако не го разбереш...ами к"во да ти обяснявам повече.

Направи нещо, нали си умен, продай го и се радвай на чест и слава...хем леко ще си вадиш хляба, хем путките като муха на мед ще кацат по теб, капиш?

Ами, то народът е глупав, не ме разбира...те, такова, дай им Холивудски бози, разни там акшъни, а аз пиша за душата...ей сега ще ти покажа стихосбирката си...хубаво бе мой човек, разбирам те...и аз съм за душата, ама ей ме бачкам та ушите ми пукат...а ти като си толкова за душата...бачкай и ти като мен и вечер като се прибереш вместо да грабнеш пущината - сядай и пиши, пиши, вика, колкото си щещ...един вид поета с ватенката...хи,хи,хи,хи,хи...и така бърше нашият интелектуалец сополите, мръщи вежди и псува материалистичното общество, американците вика са боклуци, те задушават нашето изкуство...а бе де го твойто изкуство, хубаво ли е, мой човек, изкуството няма граници...да бе, ама тогава значи народа е тъп, както казах вече...тъп ли, да бе да, сега дай да ти сменим и народа с такъв, който ще те разбере...нали?...кажи само какви искаш - датчани, шведи или евреи? А бе, ти не ме разбираш мен...добре де, смени ме и мен...айде... image.