Васил Василев

„Групата за натиск” в последния парламент на депутатите Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов от гражданските квоти на ГЕРБ и на „Реформаторския блок” направи отчет на своята работа през последните 2,5 години в Народното събрание. Пред Faktor.bg Андреев обобщи действията им, които са били в три основни направления – лустрационни законови промени, които да ограничават бивши агенти на ДС за високите постове на властта, антикомунистическо законодателство и борбата с монополите.

„Групата за натиск няма аналог в българските парламенти. Заявените предварителни политики на управляващата коалиция не дадоха ярко реформаторска енергия. С Мартин Димитров и Петър Славов се опитахме с нашите законодателни инициативи да коригираме десните политики, които да се изпълняват”, коментира Андреев.

„Достигнахме до частични успехи. Една от посоките ни беше да се приеме антикомунистическо законодателство. Лустрацията на бивши агенти от комунистическите служби беше изключително важна цел за нас. Предложихме закони срещу монополите и корупцията. Ние се наредихме сред първите в пленарната зала с най-много зададени въпроси към предишното управление. Броят на питанията ни е по-голям от тези, които са поставили колегите ни от ГЕРБ и опозиционерите от БСП към бившите министри. В антикомунистическото законодателство ние постигнахме частичен успех за давността на престъпленията по времето на комунизма. В рамките на Наказателния кодекс предложихме да няма давност за престъпленията от времето на тоталитарния режим. За съжаление, главният прокурор Сотир Цацаров, който е бивш член на БКП, внесе в Конституционния съд искане това да отпадне. Според него, поправката в закона беше противоконституционна. Този съд, който пък се председателства от Борис Велчев, внук на член от политбюро на БКП, се съгласи с Цацаров. В същия състав на темида, който разглеждаше казуса, има още бивши членове на "столетницата". Те просто нямаше как да привлекат като обвиняеми себе си, както и своите роднини”, каза още бившият депутат от ПГ на ГЕРБ в последния парламент.

„В българското право не трябва да се правят компромиси по отношение на престъпленията на тоталитарните режими и трябваше да отпадне всякаква давност. За сравнение, в Румъния не бяха приети обжалванията на Александру Вишинеску, който бе осъден, въпреки че беше на 90 години. Той от 1956 г. е бил ръководител на най-зловещите затвори в северната ни съседка. Вишинеску беше осъден през 2016 г. на 20 г.Зад решетките за причинени телесни увреждания над затворниците. Друг важен закон, който предложихме, беше изучаването на комунизма в учебниците по история. В петиция за това, на която бяхме инициатори, се подписаха колеги в парламента, сред които имаше от различните групи в НС. С подписката ни бяха съгласни, както някои независими народни представители, така и депутати от ДПС. Всички европейски народни представители, с изключение на Николай Бареков и на ПЕС, също застанаха зад нас. Дори президентът Росен Плевнелиев заяви, че иска петицията да мине под неговия патронаж”, коментира бившият председател на Комисията по досиетата по времето на правителството на Иван Костов.

„Особено важна е втората точка от нашите действия, или т.нар. лустрационни законови промени. Ние разширихме обхвата на публичните длъжности, които не трябва да се заемат от бивши агенти на Държавна сигурност и хора, които са били в разузнаването на българската народна армия. Казахме, че всички лица, които ще получават класифицирана информация, трябва да бъдат проверяване за принадлежност към комунистическите служби. С Димитров и Славов обърнахме логиката на досегашния закон. Досега проверките за лустрацията се правеха само за хора, които заемаха публични длъжности. Сега всички кандидати, още преди да са заели висок пост, ще бъдат осветлени от Комисията по досиетата, за да ги спрем преждевременно за отговорните държавни постове. Т.е., успяхме да превърнем Комисията по досиетата в една от най-авторитетните служби в страната”, заяви Методи Андреев.

„Третият компонент от нашата работа беше антимонополното законодателство. Ние бяхме камъче в обувката на управлението, когато ставаше въпрос за КТБ и за фалита на банката. „Групата за натиск” успя да предизвика реакция от страна на властта по отношение на синдиците и за това, да се намери фирма, която да търси парите на хората. Въпреки всичко, се направи само доклад за извършените злоупотреби, но отново бе по наша инициатива. Успяхме да се намесим и в политиката на монополите с горивата, както и при малките и средните производители на алкохол. В тази посока успяхме да убедим и съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, с когото действахме за премахване на порочните практики. Към нашите идеи се присъединаха още няколко депутати от ГЕРБ. Успяхме да предотвратим данък „бизнес”, чре който само чяха да се рекетират хората. Разобличихме включително и хибридните атаки на Путин и на кремълските ръководители. Задавахме най-сериозните въпроси за хибридната война на Русия срещу България. Предупредихме правителството и за “Нощните вълци” на Владимир Путин, тъй като Русия с политиката си нанесе тежка обида на националното ни достойнство. Руският президент заплаши нашия национален суверенитет, но успяхме да приковем вниманието на управляващите и върху този национален проблем” каза още Андреев.

Той коментира и отказа на правителството да се построи мемориал в Белене в памет на жертвите в концетрационния лагер. „Найден Зеленогорски имаше предложение държавата да отпусне 2 млн. лв. от бюджета, за да почетем жертвите на зверствата от времето на комунизма. Тогава искрено казах, че от гласуването в парламента ще си проличи, колко са демократите в него. След като не приеха идеята, заявих, че в мозъците на много бивши колеги има петолъчки. За съжаление, от ГЕРБ само 3-4 души ни подкрепиха. В последния момент, от бившото правителство подариха земята, която искат да застроят от фондацията по този въпрос. Мемориалът обаче не струва 20 000 лв., а 2 млн. лв. Колегите ми показаха демагогия. Аз не можах да стана друг човек”, категоричен е бившият депутат.