Изискваме спазването на правата на македонската общност от нашия източен съсед и гаранции, да речем под формата на заключение на Европейския съвет, че никой няма нищо против македонската идентичност и език  Ако няма гаранции за европейския ни път, значи не са искрени с нас. Видяхме хегемонистичен, асимилационен подход, който напомня за други векове.

Това заяви премиерът на Северна Македония в ефира на телевизия „Телма“, предаде БГНЕС.

На въпроса има ли възможности да бъдат получени гаранциите, които иска Скопие, когато посланията на Европейската комисия за промяна на Конституцията са ясни и от кого и какви точно гаранции очаква, той отговори:

„Тези послания ги слушаме от дълго време. Когато на международната сцена се правят изключения, те могат да произведат катастрофи. В случая с Македония и нейния път към ЕС бяха направени много изключения и прецеденти. Един от тези прецеденти е именно този.

Ако наистина всички мислим, че това е последното и че повече няма да има двустранни спорове, въпроси и различни стандарти на върховенството на правото — едни правила за едни, други за други — тогава това, което като правителство изискваме, е спазването на правата на македонската общност от нашия източен съсед (България) и гаранции, да речем под формата на заключение на Европейския съвет, че никой няма нищо против македонската идентичност, език и че няма да има повече вето поради двустранни въпроси. Това представлява ценностен фундамент. Не искаме нищо повече или по-малко от това. Ако не го получим, това означава, че някой има скрити намерения и че на някого не можем да вярваме. И можем да очакваме, че покрай, условно казано, конституционните промени, по-нататък в процеса на преговори отново ще се появи някакво съмнение, въпрос, неясна работа, която пак ще трябва да разясняваме – с ново вето, нови пречки и т.н. В тази ситуация на пълна капитулация, наложена от предишното правителство, смятаме, че това е фундаментална ценност и че го заслужаваме като народ заради всичко, което сме направили. Ако тези гаранции липсват, значи някой не е искрен с нас.“

Запитан какво означава това за държавата, премиерът заяви: „Изкарахме нещата на повърхността, видяхме, че някои политици в рамките на Европейския парламент имат други амбиции, и това за нас е индикатор да кажем: чакайте хора, не става дума само за конституционни промени. Там имаше и предложения, които нямат връзка нито с Копенхагенските критерии, нито с европейските ценности, а с хегемонистичен подход, асимилационен подход, който напомня за други векове, други времена.“

На въпрос каква е стратегията му занапред, той заяви: „Не можем за година и половина да оправим нещо, което някой е разпадал с десетилетия. Направени са катастрофални грешки. Имаме работа с много по-силен и много по-голям противник. Ако очаквате моментални резултати — това няма да стане. Ще водим политика, която няма да е срамна, но ще бъде тежка.“

На въпрос за напредъка на Албания към ЕС и какво ще се случи с албанския фактор в Северна Македония, както и със самата държава, министър-председателят отговори: „И Украйна, и Молдова са по-напред и ще бъдат по-напред. Не разбирам. Какво би могло да означава?“, като отказа да даде ясен и конкретен отговор.

Той призова за общ интерес, за взаимна защита между общностите, като изброи етносите в Северна Македония, без да спомене българите.

„Имаме ясна стратегия, която да ни отведе по по-тежкия път към достойно решение, а не по срамния път към неизвестно решение. Аз така не управлявам моята държава.“ | БГНЕС