Последният служебен кабинет на Румен Радев постави бизнеса на колене, сега проблемите се прехвърлиха върху Кирил Петков

БСП си отива заедно със своите избиратели, казва пред Faktor.bg социологът

Интервю на Васко Василев

- Г-жо Радева, Румен Радев отправи критики към кабинета. Започва ли война между президент и премиер, може ли скоро да видим държавния глава с вдигнат юмрук на площада?

- Не бих казала, че има война. В предишния си мандат Бойко Борисов също се опитваше да се покаже като сериозен център на власт. Ако се върнем назад в годините, между президент и премиер много пъти е имало напрежение, като започнем още от „Боянските ливади“ на Желю Желев. Причината за това е в самия замисъл на конституцията, която предполага известно двувластие. Президентът няма ресурсите да наложи собствени решения на изпълнителната власт. Самият начин обаче, по който е избран – с пряк вот, предполага висок авторитет на институцията. Държавният глава е замислен и като контрапунтк на властта, и като обединител, и като институция, която в най-голяма степен говори от името на народа. Изказването на Румен Радев срещу кабинета е директно провокирано от среща с представители на бизнеса и по-специално видях, че става дума за оранжерии, които много страдат от повишаването на цената на газа. В случая той влиза в ролята си на публичен критик. В същото време действията на правителството изглеждат малко мудни – повече се говори, отколкото да се предприемат конкретни действия. Кирил Петков посочи, че хората ще видят сметките за ток и ще се успокоят. Ние последните 3 месеца спряхме да работим и затворихме ресторанта си и заради зеления сертификат, и заради тока, и най-вече заради цялата непредвидимост и неяснота на ситуацията. Бизнесът не беше готов от днес за утре цените да му скочат 3-4 пъти. Имаше системни грешки на служебния кабинет, които се изсулиха на гърба на това правителство. Понеже то се приема като продължение на служебните кабинети на Румен Радев, президентът си позволява да се дистанцира публично и да каже, че може да е помогнал за създаването на коалицията, но си позволявам да я критикува и да я поставя на място. Аз не виждам все още нищо особено в позицията на държавния глава. Много е рано да видим Румен Радев с вдигнат юмрук. Освен това, да не забравяме, че войната му с Бойко Борисов продължаваше години, докато се стигне до подобна ситуация.

- Кабинетът поиска обаче 100 дни толеранс, можеше ли Радев все пак да изчака те да минат, преди да започне да го напада?

- Последният служебен кабинет на Румен Радев постави бизнеса на колене и нещата тръгнаха много зле. Очакваше се от това правителство да действа много по-бързо, а не само да приказва. Освен това, президентът критикува изпълнителната власт и по линия на КЕВР. Той напомни, че в комисията сега са „нейни хора“, а на практика нищо не се случва. Засега икономическата ситуация остава неясна и напрегната. Това забавяне на кабинета, което се получи, вече рефлектира върху цените на всички стоки. Веднъж вдигнати от бизнеса, те няма да бъдат свалени, дори и след като дойдат компенсациите. Сега например отваряме ресторанта си, но с 30% по-високи цени, защото нямаме абсолютно никаква сигурност. През март пада мораториумът за тока. Абсурд е сметките да останат на същите нива. Нека все пак да видим какво ще се случи, но като гледам кабинета – много анализира, но малко действа. Бизнесът действа спокойно само при предвидима среда. Тези два удара, които се случиха – със зелените сертификати и с тока и горивата, накараха бизнеса да залага на резерви. Освен всичко друго, имаме и дефицит на работна ръка.

- Иззема ли функциите на Кирил Петков президентът, който привиква министри на Дондуков 2?

- В представата на българина, от гледна точка на общественото мнение, това до голяма степен изглежда оправдано. От самото начало има една заявка на Румен Радев да бъде по-активен като властови ресурс и като център на власт. Президентът следва тази своя логика, която имаше още в първия мандат. Няма никаква причина Радев да се откаже от тази си роля. Това е и, до някаква степен, личностна особеност на този човек. Той е военен, пълководец, който иска да държи в ръцете си кормилото. До голяма степен това кореспондира на доста по-мекия и по-гъвкав властови ресурс на новите управляващи. При тях липсват същите воля и амбиция за управление. Затова смятам, че отношенията между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 ще са по-хармонични, защото правителството е склонно да приеме властовите претенции на президента. Както виждаме, „Продължаваме промяната“ дори не бърза да прави своя партия и самите лидери наричат това по-скоро проект, което означава, че нямат дългосрочни планове за присъствие във властта. Говорим за нещо, което е организирано на момента и вижда края си след известно време. Амбицията да се превърне в център на власт е на Румен Радев и той реално го прави.

- Виждали сме как в битките между премиери и президенти през последните 32 години често победители излизат първите, а държавните глави след това са аут от политиката. Възможен ли е и този сценарий?

- Говорим за съвършено различни казуси и хора. В случая с „Боянските ливади“ например спечели Желю Желев, който подмени управлението. Вярно е, че тогава и парламентът беше много особен. До голяма степен роля изигра и лековерието на Филип Димитров. Не е много ясно как може да се развие ситуацията, но тук определено липсва амбиция на Кирил Петков и Асен Василев по отношение на политиката.

- Защо България има колебливо поведение спрямо кризата с Украйна и не смее да заеме категорична пронатовска позиция?

- Имаше не само разсъждения в тази посока, а директни упреци, че не се държим като съюзници в НАТО. Една колеблива позиция обаче не е в наша полза. Ясно е, че сме в НАТО и трябва да си изпълняваме задълженията, защото нямаме никакъв друг път.

- Подготвя ли президентът свой собствен ляв проект?

- БСП определено отстъпва територии. Това е ясно и от последните три парламентарни избори. На този терен обаче пробиха пронационалистически формации като „Възраждане“. БСП сякаш продължава да си бъде една генерационна партия, която, по всичко изглежда, си отива заедно с избирателите си. Корнелия Нинова си създаде страшно много врагове, които обаче не могат да пробият на нейния терен, тъй като владее всички форуми и партийни хватки. Поради тази причина е много логично да се роди нов ляв проект, защото тези хора (враговете на Нинова – б.ред.) имат нужда от политическа и публична реализация. Въпросът е кой ще го оглави и дали ще успее да влезе в и без това малкото ядро на симпатизантите на БСП. Друг въпрос е как този нов ляв проект ще се конкурира с антисистемните, националистически и проруски играчи, които така или иначе завзеха територии на „столетницата“. На този етап всичко изглежда доста сложно. Всички неща ще се изясняват постепенно до местните избори през 2023 г. Те ще бъдат много решаващ вододел. До тогава партиите ще опитват да запазват статуквото и да се подготвят постепенно за вота. Аз не очаквам да настъпят много големи политически сътресения. Партиите в момента са в реконструкция и в изясняване кой, накъде и с кого. Груба грешка е рейтингът на президента да се прехвърля към партия или към електорален потенциал. Това, че Румен Радев ще прави нов проект, са предположения. Нека да го видим, да се появи, а хората да го оценят. Много е рано да се говори все още за подобна формация.