Руското население, безусловно, ще се радва, ако някой намери смелост да каже “спираме войната, връщаме всички незаконно завзети територии“

Робската психика ражда зверствата на руската армия в Украйна, казва Владимир Попов* - човекът, който освети мрачната власт на КГБ

Интервю на Дмитрий Гордон, gordonua.com

- Според Вас необходима ли беше войната срещу Украйна? Сега всички казват, че Путин е сбъркал? Къде, според Вас?

- Преди всичко става дума за имперските путински амбиции. Знаете ли, за себе си го наричам „гадното внуче на другаря Сталин“. И той е имал такива амбиции за всемирно завладяване на територии и овладяване на света и „внучето му“ има същите бръмбари в главата. Но все пак, когато на Сталин са му предлагали да нанесе пръв удар…, той отговорил „Тогава всички ще се обединят против нас“. Путин обича да си въобразява, че е познавач на историята, но би трябвало да е научил тази история.
А е безумие, защото, както става ясно, Русия просто не е готова за такова нещо. Ясно е, че не е имало и точен план на агресията. Не са изчислили и това, че Украйна ще им даде толкова решителен и мъжествен отпор. Безусловно и Путин, и руското ръководство са смятали, че Украйна е слаба. И затова започна това безумие. Истинско безумие. А за жестокостта да не говорим. Безпрецедентна.

- Но защо ФСБ така се провали, претърпяха такова фиаско, тласнаха Путин там, където той самият искаше да отиде, но те не го спряха?

- Работата е в руските традиции. Когато някой е на върха: цар-батюшка, генсек, сегашният Путин – всички питат „какво ще заповядате“? Тоест, предварително се подготвя точно тази информация, която ще се хареса. Непременно да се хареса. Защото не е ясно, ако кажеш истината, как господарят ще реагира на тази истина. Може да те замени с този, който ще му каже това, което той иска да чуе. Мисля, че проблемът е преди всичко в това.

Информацията, която е предоставяна на ръководството е подбирана тенденциозно, за да го убеди, че в случай на непровокирана агресия Русия лесно ще постигне успех. И на това откликваха и руските пропагандисти. И, естествено, всички сбъркаха. Преди всичко информацията, с която е разполагало руското ръководство е била или фалшифицирана, или нарочно е поднасяна по такъв начин, че да се хареса, на първо място на Путин: „Ние лесно ще постигнем целите, които си поставяме. И всичко ще бъде именно така, както го искаме и планираме“.

- Състоянието на руската армия изненада даже опитните експерти. По света все още си мислеха, че това е мощна армия, че разполага с високи технологии, техника, желязна воля на войниците и офицерите… Вие представяхте ли си, че всичко до такава степен е разграбено и са изгубени всички традиции?

- Армията е поредният колос на глинени крака. И не само краката са глинени, ами и съвсем се е килнал вече. Пак благодарение на колосалната корупция, която цари в руската армия, в която висшият генералитет безсрамно краде собствената си армия. Впрочем, като се почне от министъра на отбраната Шойгу и надолу всички. Безсрамно крадат. Затова и армията е такава. Каквато страната, такава и армията.

Освен това има една общоизвестна истина: при настъпление, настъпващата страна трябва да има превес по всички показатели, започвайки с живата сила, минимум три пъти. Когато Русия нахлу в Украйна имаше приблизителен паритет. Но да завладееш една от най-големите европейски страни с 40 милионно население…И дори да си представим, че това е възможно, просто е невъзможно да удържиш тази територия под свой контрол…Трябва съвсем да си изгубил ума. Путин показа, че е безумец. При това безумец, който не се съобразява с човешките жертви нито на Украйна, нито на руските войници. Не се съобразява с това, че руската икономика се руши и това се отразява на съдбата на неговата страна – путинската. 

И в крайна сметка него просто ще го пометат. Ще го пометат и ще го прокълнат: както украинският народ, така и живеещият на територията на Русия.

- А какво, според Вас се случва сега в обкръжението на Путин? Разбират ли, че развръзката е близо? Разбират ли, че трябва да направят нещо с Путин?

– Безусловно, те всички ненавиждат вече Путин. Той им съсипа живота: те живееха сито, благополучно, пътуваха където си искат, децата им учеха в чужбина, парите и имотите им бяха в чужбина. А сега им отнемат това, конфискуват им вилите, яхтите. И, естествено, те се страхуват и от това какво ще стане след Путин?

Лично аз прогнозирам – дай Боже, да бъркам – че може да стане по-лошо. Защото, ако такъв, условно казано „ястреб“ като Патрушев дойде на власт…

От друга страна, руското население, безусловно, ще се радва, ако някой намери смелост да каже “спираме войната, връщаме всички незаконно завзети територии“. Вярно, ще възникне въпрос за контрибуциите, които ще трябва да плати Русия. Та ето, уж радост, че войната е спряна. А после какво?

Затова не е изключен хард вариант след като Путин го няма: тоест, не отслабване на напрежението…Войната те така или иначе ще я загубят, независимо кой е на върха. А как ще се развият нещата след това е много сложно. Защото няма и значима фигура сред тях, а освен тях няма никой друг.

- Съдбата на Путин. Какво мислите, че ще се случи с него? Ще остане начело или ще го помете вълната на недоволството, която се надига?

- Скоро казах на Юрий Фелштински, че давам време и на Путин, и на тази гнусна агресия, най-много до пролетта. А какво ще стане после…

- Защо?

- Защото е съвършено очевидно, че Русия губи войната и ще я изгуби. Тези „мобики“ (мобилизираните-бел. ред.) няма да решат проблема, те не са екипирани, не им стига въоръжението, намират се в ужасни условия. Изначално на тях им липсва мотивация. Вашата армия (украинската-бел. ред.) се сражава героично, а тези за какво да се бият? Не искат. Плюс това, зад гърбовете им са плачещите жени, майки и деца, които се стремят по всякакъв начин да ги върнат у дома.

И затова Русия просто не може да спечели. Мисля, че с всеки изминал месец тази тенденция ще се засилва и военното положение на Русия с всеки изминал ден ще става все по-лошо.

- И какво, при Путин ще дойде някой от приятелите му и ще му каже: „Вова, приключвай“?

- Неочаквано заболя – и умря. Помните ли, като във филма? Ще се окаже, че здравето му е слабо, че се е измъчил на този тежък пост, от тежкото международно положение: няма приятели плюс война. Та Вова се пренапрегна и умря за една нощ.

- Какви са другите възможни варианти?

- Мисля, че други няма. Той няма да си тръгне сам, защото разбира, че това ще е пълен крах и на политическия, и на физическия му живот. Дните му и сега са преброени, а ако се оттегли от властта той е обречен. Той и сега е обречен, но тогава процесът би се ускорил.

- А знаете ли, аз си мислех, че познавам руския народ и никога не съм предполагал, че той ще се окаже толкова робски. Те едва-едва започнаха да роптая, когато започнаха да мобилизират мъжете им, обаче им затвориха устата – и те млъкнаха. Получават пари за загиналите си мъже и синове, купуват си бяла „Лада“ и продължават да живеят все едно нищо не е станало. Що за робство е това?

- На ментално ниво. Крепостното право е отменено не чак толкова отдавна – през 1861 година, преди малко повече от 100 години. Поколенията са се сменили, но робският манталитет се е запазил.

Знаете ли защо, според мен, така зверства руската армия в Украйна? Именно заради робската си същност. Защото робът ненавижда и себе си, и своя живот, и всичко, което го обкръжава. Затова той разрушава и убива. Нещо повече, той изпитва удовлетворение, докато разрушава и убива. "На мен ми е гадно, нека и на другите да им е гадно“. Не може да се обясни по друг начин. Затова и казват за руския бунт – „безсмислен и безпощаден“. Той е безсмислен и безпощаден! Разрушавай всичко наоколо – и толкова.

- Как оценявате ролята на основателя на „Вагнер“ Евгений Пригожин в днешна Русия? 

– Той е своеобразен Распутин при кремълския трон. Своего рода Распутин, който прави каквото му е угодно. Създал си е собствена армия. 

Нещо повече, при набирането на затворници за армията се нарушават всички съществуващи закони. При това тях не ги реабилитират, не им премахват съдимостта…Тях просто ги вземат от затвора – и на война! Ако не загине, може после и да го реабилитират. 

- Впрочем, гениален план: разтоварваш руските затвори, прочистваш си населението по този начин.

- Както наскоро съобщиха, в руските затвори и колонии затворниците са с 23 хиляди по-малко. Това не е малко, не малко, разбира се, са загинали. 

- Но до момента в Украйна са загинали 85 хиляди руснаци. Не говоря за осакатените, инвалидите без ръце, без крака. Колко още жертви трябва да даде руския народ, за да се замислят руснаците?

- Бавно мисли руският народ. Трудно е да се каже колко време ще му трябва. Макар че войната…Преди руснаците е чувстваха достатъчно отдалечена от себе си, но сега тя практически е във всяко семейство: дали мобилизиран, дали осакатен, дали убит. Та ако е за мислене – замислят се. Но този народ е толкова инертен само по себе си…Няма да излязат те на улиците на руските градове…

- Няма? 

- Няма. Няма предел търпението на този народ. Не мога да го измеря. Всеки друг народ щеше да се държи по друг начин. В Украйна, когато не бяха съгласни с властта, излязохте на улицата, на Майдана и свалихте тази власт.

В Русия това е невъзможно. Или поне засега аз не виждам такава възможност.

*Владимир Попов е офицер от КГБ на СССР от 1972 до 1991 г., работи в Пето управление, в отделите, които се занимават с контрол на пътуванията в чужбина, творческите съюзи и международното спортно сътрудничество. 

През 1995 г. емигрира в Канада. През 2009 г. издава заедно с историка Юрий Фелштински и известните шахматисти, емигрирали от СССР – Борис Гулко и Виктор Корчной, книгата „КГБ играе шах”, а през 2020 година отново в съавторство с Фелштински – „Заговорът на негодниците“.