Онези, които харесват Путин, ще са първите, които ще влязат в затворите и ФСБ ще извърши с тях блудствени действия

След академик вече не виждам кого могат да предложат за премиер освен Господ, казва пред Faktor.bg бившият здравен министър

Интервю на Васил Стефанов

- Д-р Ненков, каква година изпращаме, защо след поредица от избори отново се задава най-вероятно нов вот, докато Румен Радев държи властта с четвъртия си служебен кабинет, откакто е президент? 

- Аз не виждам какъв е проблемът, след като всичко това си го правим сами? Ние не трябва да търсим външни фактори като руснаци или американци, защото всичките ни беди идват от нас самите. Гласува една малка група от хора, сред които има хардлайнери на партии, а същевременно останалите, които не упражняват вота си, разбират от всичко и се бият в гърдите колко са по-умни от останалите. Има и такива, които гласуват срещу кебапчета. Това е дневният ред на всички, които са отишли до урните. Ясно е, че никога няма да произвеждаме мерцедеси, а слаби политици. Толкова можем, не трябва да се сърдим на никого. Отговорността е на всички онези, които казват, че от гласа им не зависи нищо, защото им е по-важно да си копаят на вилата в събота и неделя. В същото време ние чакаме много повече, за да ни сменят маслото и при фризьора, отколкото в избирателната секция. Това е рецептата – да се гласува. Има и друга, но не е много приятна – руската, с оръжие. От тази ситуация, в която се намираме, се възползва една малка политическа група от опортюнисти. 

- Преди служебните правителства като че ли имахме по-голяма предвидимост с всичките грешки, които политиците ни правеха. Само войната и ковид кризата ли бяха факторите за спиралата от постоянно напрежение и безкрайни избори? 

- Румен Радев беше избран на президентския пост. На когото не му харесва как ни управлява, да отиде и да гласува. На практика Борисовият режим беше диктаторски и нямаше война.  С всичките си дефекти на младите, красивите и образованите – не те започнаха войната в Украйна и увеличиха цената на газа. 

- Бившият здравен министър Илко Семерджиев констатира, че от лекар не може да стане премиер по повод провалената кандидатура на проф. Габровски. Съгласен ли сте с подобно твърдение?

- Всяка професия започва отнякъде. Самият д-р Семерджиев не се е родил здравен министър. Харесвам проф. Габровски и не можах да разбера защо се е съгласил да бъде кандидат за премиер, но както се казва – това не е и моя работа. След академик вече не виждам кого могат да предложат освен Господ. Няма специални премиерски качества, а общочовешки. Един шофьор на боклукчийска кола дори трябва да слуша какво му се шепне в ухото, а не като Борисов да твърди, че е Лионел Меси, което е несериозно. В един момент излиза, че трябва да сме благодарни, че дишаме въздуха му. 

- Партиите се надцакват в парламента с вдигане на заплати и пенсии. Едва ли някой иска да получава по-малко пари, но до какво ще доведе състезанието в пленарната зала? 

- Когато политици обещават хубави неща, това трябва да се гледа много внимателно под лупа, защото обикновено се случва ситуацията в Германия по време на Втората световна война. В една от предизборните си речи Хитлер казва: „дайте ми 10 години и няма да познаете страната ни“. Накрая наистина така се оказва. Нямам обяснение за бързия и лесен доход. Според мен рецептата е друга, но е трудно изпълнима. С намаляването на кражбите ще има пари за всичко. Това съм го видял в системата на здравеопазването с двете си очи и вероятно важи за всички останали сфери. Аз нямам доказателства, но има достатъчно публична информация как няколко лица печелят обществени поръчки на всички нива. Ако тази система преживее катарзис, ще има основа и за по-високи заплати, и за по-големи пенсии. 

- Голяма част от народа отново е разочарован. Някои от партиите, за които гласува през последните години вече дори не са в парламента. Ако отидем на избори през март, отново ли ще търсим поредните месии? 

- В този район на света имаме склонност да търсим отговорността другаде, извън нас – да дойде някой да ни оправи, да ни спаси и да ни даде нещо. Всъщност животът не трябва да функционира по този начин. Всеки сам носи отговорност за своето здраве и за хората, които изпраща в парламента. Когато избираме някого, трябва да си даваме сметка защо гласуваме за него, а не само за това, че  пеел хубаво „Жива рана“, от което няма особен смисъл в политиката. Няма нищо лошо да се гласува за нови хора. Тези обаче, които бяха избрани последно, се блъснаха в стената и допуснаха грубиянски грешки вероятно от незнание, от некомпетентност или заради лоши съветници. Няма нищо лошо да се обновяват кръговете, защото и другият вариант не е добър – 20 години да слушаме едни и същи лъжи и да гледаме глупост след глупост. 

- Защо се хващаме лесно на разни обещания, че могат да ни оправят за 800 дни например?

- Вие давате много хубав пример за това, как, когато отидем да гласуваме, трябва да се сещаме какво се е случвало преди, а не да пускаме бюлетини за онова, което искаме да чуем. Ако някой излезе и каже, че ще направи по 20 000 лв. заплатите на лекарите, няма да гласувам за него, защото е ясно, че лъже. Човек трябва да премисли и да не се поддава на обещания, защото е много хубаво минималната заплата да е 2 000 лв. Още днес можем да си направим с вас една партия „България – Фактор“ и да обещаем, че тази година няма да има зима. Със сигурност някои хора, които плащат високи сметки за парно ще гласуват за нас. Нашите управляващи имат един много голям проблем – не могат да отговорят как ще станат обещанията им, докато повтарят само „ще“, което не е приятно. 

- Наскоро бяхте в Гърция. С какво съседните страни на Балканите са по-добри от нас, защо като че ли понякога гледаме с нескрита завист, но същевременно и с отчаяние, че не сме като тях? 

- Аз съм видял малка част от гръцкото общество. Хората там практикуват туризъм и знаят как да го правят. Те не живеят с чувството, че ти вършат услуга за това, че си отишъл при тях или пък, че ти си им длъжен, защото ти носят узото. Напротив, така умеят да ти вземат еврата, че да не те е яд, че си им платил. Колкото и да са зле икономически, каквото и да им се е случило, но гърците не предлагат таратор за 8 лв. Т.е., гръцкият собственик на ресторант се сеща, че по-добре да продаде 4 таратора по 2 лева, отколкото нищо.  Никой българин не търпи друг българин да е над него, което е ужасяващо. Виждаме през последните години с Фейсбук как почти нямаме авторитети. В същото време дори и Меси да стане премиер, отново ще разедини народа. Ние не знаем да уважаваме лидерите си. И как да стане? Имахме 50 години извращения по време на комунизма, след това ни удари преходът с комунистически креатури, които лъжат и мажат с всичка сила. Почти нито една мъжка дума не е спазена. Хората, които ни управляват, не са паднали от Марс. Едни от малкото хубави неща, които са ни се случвали, дори не знам как комунистическите дейци са го допуснали, е членството ни в НАТО и Европейския съюз. Да, този ЕС ще ни влачи на своята опашка, но напред. 

- Немалка част от сънародниците ни застават на страната на Владимир Путин. Как си обяснявате подобна антиевропейска позиция? 

- Преди няколко дни видях едно момче, което на телефона си имаше снимка на пречупения кръст. Хора като Владимир Путин и Хитлер изглеждат много силни, но всъщност са едни страхливци, които са намерили цаката как да стимулират най-долните човешки качества, за да контролират обществата. Те вероятно имат някаква харизма. Онези, които харесват Путин, вероятно ще са първите, които ще влязат в затворите и с тях ще бъдат извършени блудствени действия от служители на ФСБ. Нека пропутинските глупаци в България да отговорят каква руска вещ притежават? Те, които се разплащат с евро и ходят на почивка в ЕС, са нищо повече от едни безгръбначни хорица, които чакат бащицата да им каже какво да правят. Поемането на лична отговорност е нещо много по-трудно от това, да бъдеш Путин. Тези, които го харесват, са безволеви мърльовци, които чакат партийния ръководител да им каже кога и къде може да акат. 

- Ако при част от носталгиците има жалба за младост по комунизма, как си обяснявате въздишките по тоталитарния режим от хора, които са били на 5-6 години, когато пада режимът на Живков? 

- Бил съм млад бригадир, когато се строеше Димитровград. Партийният секретар ни казваше да взимаме лопатите и да копаем. Хората, които бленуват и страдат за онова време, никога няма и не могат да разберат какво означава да си свободен. Това са същите, които днес почиват в Гърция, а не във Владивосток. Днес с малкия си доход трябва да измислиш какво да правиш. Ако го сториш по умния начин, може да остане някой лев и за децата. Ако е по глупавия начин, ще продължаваме да чуваме „съсипаха я тая държава, хвърлих си всички пари по залози. Тези млади хора, за които говорите, слушат какво се говори вкъщи. Разумен човек няма как да толерира военен агресор, ако ще и да е най-красивият. Въобще не е вярно, че в Съветския съюз например нямало хомосексуалисти. Казвам го, защото това е един от флаговете, който се вее. С тази концепция, че Крим е руски, нашият президент се дискредитира зверски. Той сякаш е доста склонен да направи компромиси в името на Съветския съюз, с което аз лично не съм съгласен. 

- Кои са вицовете, които могат да опишат 2022 г.? 

- Нищо не развива така организационните възможности на мъжа, както 2-3 любовници. В контекста на нашия разговор – парите правят всичко да изглежда по-голямо – пичът става по-голям пич, а задникът – още по-голям задник. Две приятелки се срещат и едната се оплаква: „Тоя моят да знаеш какъв е идиот! Танцувам си на служебния купон с Ванката и моят да вземе да стане и да го ритне с всичка сила между краката“. Другата я попитала как е Ванката и приятелката ѝ отговорила: „Той е добре, но на мен ми счупи три пръста“.