„Визия за България“ е едно мъртво родено дете, което е оставено в епруветка в кабинета по биология за учебни цели 

Акцията с пазарските торбички срещу Каракачанов ще има много по-негативен ефект за ВМРО от случая с пилия алкохол зад волана Ангел Джамбазки, казва пред Faktor.bg политологът

Интервю на Васил Стефанов

- Доц. Стойчев, Румен Радев написа честитка за рождения ден на Корнелия Нинова, в която ѝ пожелава най-искрено да поеме управлението на страната. Откри ли президентът картите си официално, че работи за падането на правителството и за идването на ново?

- Тази „картичка“ на Румен Радев звучи по-скоро като обяснение в любов. Тя изглежда сякаш или самата г-жа Нинова сама си я е написала, или Румен Радев и администрацията страшно ѝ се мазни. По думите му, тя е някаква светлина в дъното на някакъв страшен тунел, която дава надежда на някакви хора да получат по-добър живот. Не бих казал, че открива карти, а по-скоро Румен Радев показва дълбоки чувства на привързаност и симпатия към Корнелия Нинова. Независимо кой е писал писмото технически, той показва много топли отношения, които евентуално биха могли да намерят и бъдещи изражения. Дали става въпрос за бъдеща политическа дейност, можем само да предполагаме. Но преминаването на топлите отношения извън професионалните и показване на дълбокото приятелство са факт. Самото писмо не е написано като общо национално, защото в него се говори за надеждите на много хора, а не на „многото“. Казва се „лидерът на опозицията“ и не се посочва дали това е Корнелия Нинова, но все пак, щом е адресирано до нея, би трябвало да предполагаме, че има предвид председателя на БСП. Отговорът на Корнелия Нинова във Фейсбук е много по-обран, хладен и формален, отколкото самото писмо. 

- На какво се дължат тези различни чувства - от една страна на държавния глава, а от друга – виждаме хладния отговор на председателката на БСП? Направи ли Нинова политическа грешка, че пусна топлите му думи във Фейсбук и своя отговор?  

- Това писмо показва отношения, които са извън професионалните, но аз не мога да кажа двамата дали се чуват често, дали се виждат. Формулировката, че бъдещето на много хора е свързано с Корнелия Нинова е много обща. Интересното на това писмо не е какво казва, а какво показва – много дълбоко послание към Корнелия Нинова. Много жени, ако получат подобен текст за рождения си ден, биха го разтълкували като обяснение в любов. От друга страна, хладният отговор на г-жа Нинова се дължи на това, че може би за нея подобна „любов“ е странна. Тя е публикувала писмото си на страницата си във Фейсбук, защото има амбициите да бъде лидер, а като всяка дама – хората да я харесват, да я обожават и да я обичат до болка и отчаяние. За да погъделичка егото си, може би почти всяка дама ще го направи и ще изтипоса на стената си поздравителен адрес от президента на България. Това писмо, дори да не беше показано, е подписано не от Румен Радев, а от „президента Румен Радев“, и вероятно се пази  в документите на „Дондуков“ 2. Корнелия Нинова нищо не губи от всичко това, а в случая ощетен е Румен Радев, защото много хора като мен започват да си задават въпроси. Други, вероятно ще видят някаква безкористна политическа дружба, като повик на прогресивната мисъл и т.н. Не говоря за плътски отношения. Може между тях да съществува най-чиста „братска любов“. Но едно е ясно, Румен Радев харесва персонално Корнелия Нинова. 

- Какви сигнали дава президентът на нашите партньори от ЕС и НАТО с посещението си в Русия на 9-и май, вместо да празнува Деня на Европа, ще отбелязва съветския Ден на победата?   

- Предполагам, че премиерът ще отиде на Деня на Европа, което е хубаво. Когато светът се дели на два лагера, няма лошо страната ни да има представители във всеки един от тях. Явно това е целта – от една страна да се зарадва Владимир Путин, а от друга – ЕС. Президентът сам може да прецени какво да прави. От гледна точка на факта, че той е бивш военен, парадът в Москва за него сигурно е много по-предпочитан, отколкото демонстрациите на европейския мир и обединението. Когато човек е бил военен, вероятно разсъждава през призмата на това, че на 9-и май се празнува геройството и саможертвата на милионите, загинали във войната. Докато празникът на ЕС е антивоенен и отрича въоръжените сили за решаване на проблемите между държавите. Румен Радев е бивш военен, който не може да избяга от своята същност, защото е правил това цял живот. От друга страна, за разлика от Росен Плевнелиев, настоящият държавен глава е показвал неведнъж по-специалното си отношение към Москва. Румен Радев е привърженик на отпадането на санкциите спрямо Владимир Путин, но в Русия той не отразява позициите на страната ни, защото няма как да го направи без да има решение на парламента или на правителството. Румен Радев показва личното си отношение към Кремъл и очевидно признава анексията на Крим и не смята на акт за враждебност руската операция на полуострова.  

- Защо държавният глава реши да закопае нацията 5 минути преди Нова година с траурната си реч и да посочва проблеми, вместо да даде надежда на българския народ? 

- В България е много печеливша стратегията да се говори негативно, унило и песимистично. Това предизвиква симпатии. До такова обществено състояние сме стигнали, че независимо какво положително ни се случва, винаги го измерваме през призмата на нещо лошо. Като човек, който често коментира в медиите, виждам какви са реакциите. Когато кажеш нещо негативно и оплюеш някого, всички са съгласни с теб. Ако обаче започнеш с позитивни коментари, веднага започват съмненията, че някой ти е платил. Хейтърството е много печеливша стратегия и е част от популизма. Защото, ако погледнем трезво на нещата, за много от проблемите сме си виновни сами, а не правителството или пък международният ред. Ние не можем да си подредим добре къщата и не поддържаме нормални отношения помежду си. Какво са виновни политиците, че хората масово си уреждат отношенията с бой по улиците и светофарите? Хейтърството е нормална политическа линия на всеки, който има претенциите и амбицията да става нов управляващ. Големият проблем идва, когато вземе властта, защото тогава трябва да прави позитивни неща. Това е голямата драма на популистите. Когато са извън властта, те имат много силна морална и обществена позиция, защото всички ги подкрепят. В момента, в който дойдат на власт, много бързо губят подкрепата, която се обръща срещу тях. Мога да ви дам пример с Алексис Ципрас в Гърция. Той дойде на вълната на омразата срещу политическите елити, но за няколко години лъсна истината, че всичко е било само думи. Когато трябва да се взимат решения, няма как да се работи, защото не можеш да угодиш на всички в максимална степен. Популизмът по дефиниция не е компромисен. Той обещава всичко на всички – високи пенсии, качествено здравеопазване, уникални условия на труд и за бизнеса, както и ниски данъци. И в крайна сметка всичко това е изговорено, защото вече няма обществена санкция. Ние нямаме рефлекс за това и всичко се вижда в глобален мащаб. Свикнали сме като че ли да си купуваме всичко на кредит, а дори и политически идеи – да вярваме на политиците, че могат да ни дадат всичко тук и сега без да се съобразяват с ресурсите. 

- Вече имаме бивш министър в ареста за водната криза в Перник. Какви мотиви останаха на Корнелия Нинова да внася вот на недоверие? 

- Вотът на недоверие е инструмент, с който се цели не само сваляне на правителството. Ясно е, че този няма да мине, дори и на вносителите му от БСП. Те дори се надяват той да не бъде приет в парламента. Тяхната цел е да се говори за актуалния проблем и в това говорене да се уязвят правителството и управляващото мнозинство, за да може опозицията да разгърне своята теза на критика и да изложи евентуално, ако има, свои алтернативи. В този случай въпросът е по-скоро административно-наказателен, а не политически, защото не става въпрос за грешна политика в областта на водите, а за неприлагане на контрол. Водата не е нито „лява“, нито „дясна“. Има регламенти и нормативи, както във всеки един отрасъл, но не са се прилагали контролните механизми. Затова намесата на прокуратурата е много по-адекватна да търси наказателна отговорност по цялата верига, отколкото да се иска политическа в парламента. Вече имаме решение да се докара вода за Перник от яз. „Белмекен“. Ако г-жа Нинова предложи друг воден басейн по време на вота на недоверие, това вече ще е алтернатива. Така или иначе проблемът се решава от едни и същи хора в администрацията на трите министерства. Във водния сектор собствеността и контролът са разпарчатосани между различни ведомства. Правителството и тук предприе някакви мерки, които се надявам да са успешни. В момента малките ВиК дружества са се превърнали в организирани престъпни групи, както отбеляза Тихомир Безлов. След като го казва, очевидно има основание. 

- Ще се превърне ли „Атака“ отново в „златния пръст“, тъй като от независимите депутати може би ще зависи съдбата на кабинета? 

- При вот на недоверие логиката е обърната. Правителството не е внесло решение, което трябва да събере мнозинство, а опозицията. Тук въпросът е не дали кабинетът може да намери хора, които да го подкрепят, а дали БСП в случая може да ги убеди. Корнелия Нинова трябва да каже на кого ще разчита. Дали това ще е ДПС, след като двете партии влязоха в остра полемика, а лидерът на социалистите обвини Мустафа Карадайъ в задкулисни игри с правителството. От „Воля“ и от „Атака“ също не е ясно до колко ще подкрепят вота на Корнелия Нинова. Аз не съм сигурен, че ще го направят, защото може и да не харесват правителството, но това се отнася в по-голяма степен за Корнелия Нинова. 

-  Как оценявате  внесения от ДПС законопроект, с който искат бизнесът и хора извън властта да си плащат на НСО за охрана? 

- Очевидно от ДПС искат да продължат да ползват НСО, а в същото време се охраняват лица, които не заемат формално държавни длъжности. След като г-н Доган предлага подобни промени, иска да си ползва охраната без да товари държавния бюджет. Досега всички упреци бяха защо НСО пази Доган и Пеевски на гърба на данъкоплатците. Друг е въпросът дали това е разумно и приемливо. Преди държавата предлагаше и други услуги като държавен СОТ и всяко едно частно лице можеше да си плаща на полицията, за да му се охранява обекта. Това, дали ще се предлагат подобни услуги, е вече дори чисто икономически въпрос. Колите на НСО не са със специален режим и също трябва да спазват Правилника за движение по пътищата. Никой не би трябвало да си плаща, за да се разхожда нагоре-надолу със сини лампи. Друг е въпросът дали МВР налага достатъчен контрол на служебните автомобили. 

- През януари се навършва година от приемането на „Визия за България“ от БСП като проект за управление на страната. Защо социалистите не говорят вече за него и като че ли потъна в скриновете с нафталин на „Позитано“ 20?

- Беше ясно, че от БСП ще спрат да говорят за този проект, защото той е на нивото на разработките ми от студентските години в първи-втори курс. В него има много пожелания, които не се знае на каква база са изведени, а още по-малко ясно е как ще се реализират и на каква цена. Този документ целеше да се говори около него и да се покаже, че БСП има някаква визия. Думата „визия“ целеше да се противопостави на другата – „стабилност“. Докато от ГЕРБ обясняваха, че имат воля и стабилност, социалистите казваха, че са визионери. Дори подозирам, че хората, които са написали документа, са го направили, защото им е наложена такава задача, а не че искрено в себе си са вярвали в нещата, които са написали. Винаги си личи, когато един човек пише нещо с вдъхновение и с цели. „Визия за България“ е едно мъртво родено дете, което е оставено в епруветка в кабинета по биология за учебни цели. 

- Какво се случва в Русия, президентът Владимир Путин свали правителството си и назначи нов премиер? Оттегля ли се държавният глава от властта?  

- Единият вариант е да се готви преходен период, защото всеки човек достига до там, че мисли да се оттегля. Отношенията в Русия не са особено публични и ние не можем да знаем какви точно са намеренията на Владимир Путин и какви са лобитата около него. Международната общност е свикнала да го свързва с Кремъл, като че ли този човек ще е вечно там. Ако Путин е загрижен за собствената си държава, трябва да мисли за времето, когато вече няма да е начело. В подобни ситуации хората разсъждават не само как да осигурят собствените си старини, а и да запазят нещата, които са постигнали, както и да намерят човек, който да ги продължи. Можем само да предполагаме, дали Владимир Путин не готви Дмитрий Медведев за нов пост или пък за свой заместник, както и дали не иска други хора вече да вършат работата му. Подобни решения се взимат еднолично и ние не можем да влезем в главата на конкретния човек. Виждате как действа и Доналд Тръмп – днес говори едно, а утре прави друго. Затова световните лидера са непредсказуеми. Путин не е експресивен като Тръмп, но също е способен на резки ходове. Много малко хора смятаха, че не  би бил способен например на окупацията в Крим. Международната общност тогава беше подценила изключително много руския президент. Владимир Путин е избрал вероятно алтернатива за управление, в която той също да има роля, както почетният председател на ДПС Ахмед Доган, например. Той е изключителен фактор в държавата, след като американски посланици ходят лично да си говорят с него.  

- Ще продължи ли дружбата на Обединените патриоти? Опитва ли Красимир Каракачанов да набере скорост и да опита самостоятелно да влезе в следващия парламент? 

- Красимир Каракачанов може да влезе самостоятелно с ВМРО в парламента. През последните няколко години целият потенциал на Обединените патриоти се преля към неговата партия. ВМРО тества всичко това на няколко избори и се видя, че скандалният лидерски потенциал на Волен Сидеров и на Валери Симеонов се е изчерпил. ВМРО винаги е била по-институционална партия, отколкото лидерска не само заради дългата ѝ история, а и за това, че участва още от 1989 г. в политиката. Каракачанов никога не е имал амбициите да бъде лидер като Волен Сидеров и Валери Симеонов. По всички митинги на „Атака“ се скандира „Волен“ и на практика тази партия човек не може да си помисли, че може да съществува без председателя си. Валери Симеонов и Волен Сидеров са един проект. Те тръгнаха заедно и улучиха историческия момент, в който беше модерно да се правят партии на базата на телевизионни предавания. Това, че имаш ефирно време, за да мобилизираш хора, беше доста голям плюс. Лошото за тези проекти е, че са доста краткотрайни и се изчерпват бързо. Подобна беше съдбата на „България без цензура“ и РЗС. Докато във ВМРО от много години се подготвя нов лидер в лицето на Ангел Джамбазки, който става актуален и популярността му расте. Самият той си ошлайфа поведението като евродепутат. 

- Не се ли компрометира обаче самият Ангел Джамбазки, който беше хванат да кара след употреба на алкохол?

- Надали, защото в Българи ни се повиши много прагът на нетърпимост към такъв тип поведение и не смятам, че някой го помни. А дори и да се разпространява като новина, няма да има особено значение. Много по-сериозен ефект има акцията на торбичките с „Била“ срещу Красимир Каракачанов. В България по-силен е черният пиар с осмиването и окарикатуряването на политиците, а не изобличаването им в прегрешения. Повече хора си казват: „какво толкова, момчето пило вино и тръгнало да кара“. Докато образа на Каракачанов с торбичките ще се помни дълго време. Всички ще се смеят на тясната униформа и на какво ли още не. Това лека-полека разрушава имиджа на този човек. По този начин беше рушен и рейтингът на Симеон Сакскобургготски и на Бойко Борисов. Те нямат по-малко доверие заради някакви страшни разобличения, а от окарикатуряването им всеки ден. Например много от хората казват, че Жан Виденов е много честен човек, защото не се е облагодетелствал от властта, въпреки че управлението му доведе страната ни до най-голямата истинска криза в съвременната ни история. Сегашните ни проблеми са нищо в сравнение с 1996 г. Същевременно за Виденов се казва как са го подвели, как са го излъгали, а същевременно всички политици след 2001 г. станаха жертва на този черен пиар. Бяха изкарани смешници и некадърници, на които всички трябва да се смеем. Това доведе и до негативен ефект в политиката. Всеки по презумция твърди, че политиците са глупаци, прости и слабоумни. Тази тенденция не е само в България, но в останалите европейски страни например има някакви граници, които не се преминават. Не казвам, че политиците трябва да се гледат като „светая светих“ и да не се пипат, но в крайна сметка, щом още хваща декиш, политическите пиари ще продължават да го прилагат.