ДПС беше създадено като инженерен проект от сценаристите на КГБ и ДС

Наричаха ме „гербаджийска подлога“,  след което всичките тези „говорители” до един станаха коалиционни партньори на ГЕРБ – депутати, шефове на комисии, съветници по министерствата, министри, до един, казва пред Faktor.bg кинорежисьорът и бивш депутат от СДС

Интервю на Светослав Пинтев 

- Г-н Михайлов, как си обяснявате, че т.нар. градска десницата е толкова безразлична пред възможността да се събудим в понеделник в червена София, не просто червена, но София с кмет Мая Манолова, която доведе на власт кабинета „Орешарски“ с Костинбродската афера, тази която наричаше протестиращите „платени“. Същата, която беше най-ярката емблема на цинизма на червената върхушка, като чудодейно се превърна в „надежда за промяна“…

- Аз не разбирам какво означава това „градска десница“. Моите спомени от 30 години са, че София е синя, всички, които сме гласували в „синьо“, независимо от разделението през годините, сме заявявали, че никога няма да допуснем БСП на власт. А сега виждам, че тези, които се представят за градската десница, не са безразлични, както вие казвате, а обратно, абсолютно съзнателно искат и призовават да се гласува за Мая Манолова, за да стане тя първи червен кмет на София. Наистина не разбирам какво е това „градска десница“. Знам, че има стотици хиляди хора, милиони, които гласуват за това БСП да не дойде на власт, нито в София, нито в другите градове на страната, нито в управлението на България. И тук има един парадокс.

- Какъв?

- Хора, които се представят за ръководители и изразители на т.нар. градска десница вече 18 години след 2001 г., правят всичко възможно да загубят всички възможни избори, вървят от загуба към загуба, с което „де факто“ предават надеждите на тези, които гласуват за тях и им се подвеждат по акъла. Привържениците на  „Демократична България”, „Да, България“ и  ДСБ, ще се объркам как е последното им име, повечето са изключително свестни, интелигентни и почтени хора. Аз се чудя как те вървят по акъла на ръководителите си толкова години, защото благодарение на това поведение и на тази политика старото „синьо“ или градското дясно 18 години е в изолация, 18 години е непредставено. И от една национална „синя идея“, виждам , че се е стеснило до една градска софийска десница, с което тези хора се гордеят.  Имам предвид ръководителите, които се радват на третото място в старата синя София.

- Те и до десницата на кв. „Лозенец“ са в състояние да я докарат, като ги гледам...

- Ако си върна спомените назад.. . 2001 г. допуснаха да се направи коалиция на НДСВ , с ДПС и БСП, на президентските избори през 2001 г. и с бойкота спрямо Петър Стоянов  допуснаха  президент да стане Георги Първанов. През 2006 г. загубиха, издигайки слаб кандидат за президентските избори,  през 2011 г. пак издигайки слаб кандидат отново изгубиха президентските избори. Тогава кандидати бяха Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин. Тези хора се държаха по абсолютно същия начин, както се държат и сега. Казаха, че няма да подкрепят никого, че ще ходят за гъби, че не могат да се ангажират с подкрепа за Росен Плевнелиев. За мен това беше неприемливо и между двата тура излязох с позиция в подкрепа на Росен Плевнелиев. Нарочиха ме за предател... След февруарските протести през 2013 г.  те направиха всичко възможно да взаимодействат с БСП и ДПС, участвайки в цялата завера, в т.нар. Костинбродска афера, чийто знаменосец беше Мая Манолова заедно с Бареков. Тогава в главите им се въртеше, че ще съборят ГЕРБ и ще има „национално отговорно експертно правителство“ между БСП, ДСБ, ДБГ, ДПС, но сметките им не излязоха и останаха извън парламента.  

- Да не би просто да им липсва реална преценка на нещата, колкото и абсурдно да звучи… 

- Не знам какво значи реална преценка, знам че когато през 2013 г. се бориха срещу модела „КОЙ“, който се олицетворяваше от Пеевски и Цветан Василев, искаха да борят мафията, а в същото време държаха своите пари, и лични, и партийни, и на ДСБ в банката  на Цветан Василев - в КТБ. Едно е, което се говори, съвсем други са действията им и резултатите от тези действия. Нека някой ми покаже един печеливш ход на тези хора, които имат претенцията да оглавят „градските десни“ и аз ще спра да говоря по каквито й да било политически въпроси. Аз и така се чудя защо говоря по политически въпроси, след като от мен не зависи нищо. С поведението си през годините обаче, мисля, че съм доказал, че правя всичко възможно БКП/ БСП да не управлява, както и да направя така, че да бъде отслабено влиянието на ДПС.  Много хора казват:  “Да, ама  Евгений Михайлов подкрепи ДОСТ, какво ще ни говори“. Да, пак бих ги подкрепил, ако с това бъде отслабен този монопол върху етническите гласове, който има Ахмед Доган. ДПС беше създадено като инженерен проект от сценаристите на КГБ и ДС, за да подарят етническия вот на една партия компактно. Така, че на всички избори да предопределят кой ще е следващият президент или кое ще е управляващото мнозинство.  Това, че през 2017 г., с моята крехка подкрепа, заедно с тази на Георги Боздуганов, помогнахме да се намали резултата на ДПС с 30% го считам за един изпълнен дълг. 

- Как е възможно мислещ човек да  вярва в идеята, че Мая Манолова ще се откаже от балотажа в полза на  Борис Бонев от „Спаси София“, който триумфално ще бутне Фандъкова на балотажа, както предложи Радан Кънев. Наистина ли тези хора толкова зле познават психологията на кадрите на Партията? Възможно ли е един пресен евродепутат да е толкова далеч от Земята?

- Аз първо не мога да разбера как се издига кандидат кмет в последния момент. Говоря за „Демократична България“, за София. Ако искаха да имат стойностен кандидат-кмет, трябваше да го обявят преди една година или поне през март месец, през април,  не през юни-юли,. Уникално е, че  първата „идея“ на този кандидат- кмет беше на паметника на Съветската армия да се сложи националния герб с надпис „България над всичко“ и да има камбанка, която да бие на всеки кръгъл час. 

На мен ми е обидно толкова години да се търпят загуби, да се водят за носа хиляди хора, които вярват на едни приказки, имащи в крайна сметка нулево КПД.  Предложението на Радан Кънев, освен че е екстравагантно, то е и дълбоко антидемократично. Направо е подигравка с избирателите, че може да ти хрумне да направиш комбинация, като накараш да се откажат двама кандидати - този на второ и този на трето място, за да може да отиде на балотажа четвъртият, когото ти преди това не си подкрепил. Да промениш по тоя начин вота на хиляди хора, размествайки ги по шахматната дъска, мислейки че правиш гениален политически ход…?

- Гениите трудно биват разбирани от простосмъртните, в кръга на шегата. 

- Това пак не ме изненада, защото подобни ходове се правеха и по време на 404-те дни на протести срещу кабинета „Орешарски”. Правеше се хепънинг след хепънинг, след хепънинг, след хепънинг,  вместо още на втория, третия месец правителството да бъде свалено. Не ме учудва, защото когато през същата 2013-а цялата енергия на тези хора беше насочена срещу ГЕРБ и Бойко Борисов, към отстраняването им от власт, те ме нападаха в телевизионните студиа, когато призовавах за дясно обединение на всички, които са срещу БСП и ДПС. Наричаха ме „гербаджийска подлога“,  след което всичките тези „говорители” до един станаха коалиционни партньори на ГЕРБ – депутати, шефове на комисии, съветници по министерствата, министри, до един. Те се кълняха, че никога няма да правят с ГЕРБ каквото и да било, след което влязоха в управлението и направиха „историческия компромис“ по отношение на съдебната система. И когато сега, по техните правила се прави избор на главен прокурор, те протестират, без да са издигнали друг кандидат, който е способен, почтен, принципен, по тяхна преценка, когото да предложат на министъра на правосъдието като алтернатива, защото само той можеше да номинира извън това, което предлагат прокурорите, по закон. В целия този буламач от идеи някак неусетно се стигна до явния призив сега да бъдат подкрепени Мая Манолова, Корнелия Нинова, БСП, та да може София след 30 години да попадне в червени ръце. Ръководителите са ми ясни, не мога да разбера хората, които биха послушали тези призиви.

- Там има един своеобразен фанатизъм от необолшевишки тип, който не е много ясно дали върви отдолу-нагоре или отгоре-надолу…

- Този фанатизъм, ако е фанатизъм, тогава е признак на заболяване. Един приятел много сполучливо казваше, че този вид заболяване, което някои определят като „костовизъм“, се лекува само с екзорсизъм. 

- Щом някой вярва в „добрата пчеличка  Мая”, готова да зареже всичко, та да победи „истинската промяна“, той спокойно може да се гушне с БСП в името на „промяната на статуквото“ и в парламента. Или не?

- Пак казвам, не се изненадвам от нищо, защото в Деня за размисъл, 11 май 2013 г., в деня на Костинбродската афера, след изявлението на Мая Манолова редом с нея застанаха и я подкрепиха ръководителите на ДСБ и ДБГ. Вторите сега ясно застават зад кандидатурата на Мая Манолова, а първите застават на втори тур. Това е поведение, което аз не мога да извиня с нищо, мога да го определя само като съзнателно взаимодействие с всички най-ретроградни сили, за да може да бъде предадена най-после властта на БСП. Това следва от такова поведение. Явно обединението ще е и на парламентарно-управленско ниво. Симптом за това бяха президентските избори. Същата криза я имаше и тогава. Много от привържениците на „Демократична България“ гласуваха за Румен Радев. Как да обясниш на хората, на които си говорил за синя идея, за демокрация, за антикомунизъм, че след 30 години намираш извинение за своето присламчване към властта с подкрепата си за Румен Радев и Мая Манолова. От президента чакаш да наложи вето за Иван Гешев, от нея искаш да свали Йорданка Фандъкова. Извинете, но това е малоумно!    

- Не е ли крайно време „десните” да подкрепят и „опозиционните“ кандидати за кметове на Русе и Варна?

- Освен позицията на Николай Ненчев, много ясно изразена, че БЗНС призовава всички да се подкрепят кандидатите на ГЕРБ във Варна и Русе, защото в противен случай има опасност в Русе кмет да стане внук в един от съучастниците в масовите убийства, който е бил дясна ръка на Мирчо Спасов при репресиите в „Белене“ и другите лагери, във Варна победител да стане представител на „Възраждане“ или Костя Копейкин, както му казват, който ясно изразява руски интереси, няма никаква позиция на т.нар „градски десни“ нито за Варна, нито за Русе?

- Някои анализатори смятат, че ДПС е на път да се превърне във втора политическа сила. Как ви се струва това?

- Мисля, че през 2015 г. ДПС беше втора политическа сила, накрая им стана неудобно и прехвърлиха някакви гласове към БСП. Но тук е голямата грешка на “градсите десни”. До 1994 -1995 година голяма част от сегашния електорат на ДПС в смесените райони гласуваше за СДС, включително на президентските избори през 1996 г. Той беше подарен на Сараите и Доган, както вече стана дума. Десните си правят пас през всичките тези години. Това е едно от най-големите престъпления за целите тези 30 години, защото най-естественото място на тези хора, чиито имена бяха сменени от БКП, които бяха пращани в лагери, изселвани, това беше СДС. Още преди изборите за Велико Народно събрание се усети опасността СДС и хората от етническите смесените райони да бъдат заедно, точно тогава беше създаден този инженерен проект ДПС, даден на Доган, който беше легендиран като дисидент. През 1996-1997 г. Иван Костов му даде още едно рамо, превръщайки СДС от едно ветрило, в което има социалдемократи, християндемократи, мюсюлмани, всякакви, в християндемократическа партия, което априори изключва възможността за участие на мюсюлмани. Тогава беше извършено едно от най-големите предателства - социалдемократическите гласове бяха подарени на Александър Томов, а тези на мюсюлманите - на Доган. Няма да има край на прехода, докато не се разбере, че трябва да има обединение на всички антикомунистически сили с ясен евроатлантически профил. Да призоваваш за подкрепа на прокремълската БСП, да гласуваш за говорителката на събора на русофилите Мая Манолова и за (п)Резидента, който убедено твърди, че над Крим се вее руски флаг, и да се представяш за “градска десница” - това е кошмарен,  срамен маскарад.

- Десният червен „Хелоуин“ дойде ли днес?

- Аз лично пред „Хелоуин“ предпочитам Деня на будителите. Много се надявам хората да се събудят в мислите и разсъжденията си , за да не може събуждането в понеделник да се превърне в червен кошмар. В началото на прехода поне имаше базова почтеност - сините са сини, червените са червени. Докато сега си представям след понеделник да се наредят на една снимка Мая Манолова, Корнелия Нинова, Атанас Атанасов, Христо Иванов, да отпразнуват успеха си, който да посветят на 30 годишнината от 10 ноември. Много ми се ще да не изляза прав...  

Спомен от синя София