От студена преминахме към гореща война,  битката за бъдещето на Украйна всъщност е битка за европейската сигурност 

Намираме се в една от тези преломни точки на европейската и световната история, когато бъдещето още не е много неопределено, казва известният анализатор и дипломат

 Фиона Хил е световно известен експерт по външна политика, познавач на Русия и Владимир Путин. 
Тя е консултирала трима президенти на САЩ за Русия и отговаряше за координацията на американската политика по отношение на Европа и Русия.

Интервю на Сара Келли, Conflict Zone, Deutsche Welle

- Украйна се готви за възобновяване на руското настъпление в близките три месеца. Те смятат, че Москва готви нови около 200 хиляди мобилизирани и може да започне нова настъпление срещу Киев. Каква, според Вас, е стратегията на Путин?

- Смятам, че това е разумна оценка. Знаете, че още на 24 февруари Путин имаше намерение да завземе Киев, заплашвайки града с тази огромна дълга колона бронетехника и хора, които бяха насочени в това направление, като очакваше, че Владимир Зеленски, украинският президент, ще избяга и правителството ще падне.
Както знаем, от първия път това не стана. Но несъмнено Путин все още смята, че ще може да постигне капитулация на Украйна по един или друг начин в този конфликт.
И ако той реши, че още един удар срещу Киев ще бъде успешен, то той, разбира се, ще се опита да го направи. 
Аз мисля, че големият брой войски, съсредоточени на границата с Беларус, скорошната визита на Путин в Беларус и неговата среща с Александър Лукашенко, също свидетелстват за това, че Путин както и преди е изпълнен с решимост да продължи тази война. 
И това действително съответства на неговия манталитет. Той не завърши това, което възнамеряваше да направи през февруари 2022 година и е решен да доведе започнатото до край.

- Но в последните месеци виждаме, че Путин търпи унизително унижение в Украйна. Руските войски се оказаха неспособни да завземат и задържат значителна част от страната. Руските части са разгромени на фронта, руските войници описват ситуацията като „месомелачка“. Губи ли Путин войната и, според Вас, колко трудно му е да признае това?

- Мисля, че всичко изглежда по този начин от нашата гледна точка. Аз не съм сигурна, че Владимир Путин вижда нещата по същия начин. 
И, може би, той не получава цялата тази информация, която получаваме ние, възможно е тя да не стига до него. И, очевидно, те могат да разглеждат западните съобщения като пропаганда. За него това е част от информационната война. 
Затова винаги трябва да имаме предвид, че ние не можем да сме съвсем сигурни какво именно знае Владимир Путин за тази война и, на първо място, какво е неговото отношение към информацията, която достига до него от западните съобщения.
Но през цялата си кариера Путин е давал да се разбере, че е безжалостен и е готов да плати всякаква цена.
Неотдавна в The New York Times беше публикуван дълъг репортаж за войната, в който цитират човек, близък до Путин в Кремъл, за това, че Путин е готов да пожертва 300 хиляди руски военнослужещи, които бяха мобилизирани или завербувани за войната в Украйна. 
Той не разглежда загубата на своите хора като голяма трагедия, като нещо, на което трябва да се обръща сериозно внимание.
Затова е готов да стигне до край и именно това е проблемът, с който се сблъскваме сега. 

- Президентът Володимир Зеленски казва, че мнозинството украинци искат деокупация на цялата територия на страната, а това е всичко, което Русия е завзела от 2014 година насам. Съществува ли поне един сценарий, при който Москва би могла някога да се съгласи с това?

- Нека първо да видим украинската гледна точка. Те се борят за живота си, в буквалния смисъл на думата. За живота на семействата си, своята територия, своята независимост и суверенитет. И всяка страна, подложена на нападение би постъпила точно така. Дали това е реално или не, ще видим тепърва.
Но, знаете, че когато се налага да водите война и да защитавате страната си, залогът е вашият собствен живот, а именно това се случва в украинската перспектива.
Това, за което се сражават руснаците, по същество е видението на Владимир Путин – неговата алтернативна версия на европейската история. Така че на карта е поставена цяла Европа от гледна точка на нашата териториална цялост, независимост и нашите граници, особено след Втората световна война.
Всъщност, съществува реалистичен сценарий, в който ние не приемаме претенциите на Русия към украинските територии. Ние не можем да ги приемем в съответствие с международното право. И може да се случи така, че с времето Украйна ще си върне всички тези територии, но, може би, не на бойното поле. Знам, че в Европа сега има силно безпокойство по този повод. Това е третият за столетие конфликт на великите държави в Европа, ако броим Първата и Втората световни войни. 
И, безусловно, върху европейците, особено върху Великобритания и САЩ, лежи голямата отговорност за осигуряването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Когато в края на Студената война принудихме Украйна да се откаже от ядреното си оръжие, ние им обещахме, че с тях няма да се случи нищо. 
И какво се случи?
Украйна стана жертва на нахлуване. 
Затова съобщенията за това, което Русия върши там, излага на риск всички в целия свят, не само в Европа.

- А какво да кажем за посланията към вътрешната аудитория, вътре в Русия? Защото е съвършено очевидно, че военните действия продължават значително по-дълго, отколкото очакваха руснаците. По какъв начин Москва ще може да представи това нахлуване и потенциална сделка, която ще трябва да бъде представена като победа и да заяви, че „мисията е изпълнена“?

- Да, всичко това е доста сложно. Имам предвид, че ако говорим за основните цели на Путин, то те не са се променили. Но бих казала, че за средния руснак те, безусловно са различни. На тях им казаха, че това е специална военна операция, която ще приключи за много кратко време. Цялата идея беше в течение на една или две седмици Украйна да капитулира и всички отношения между Украйна и Русия да бъдат урегулирани. Но това не се случи.
Мнозинството руснаци смятаха, че ще наблюдават отдалече тази война, че те няма да бъдат пряко замесени и, че не носят отговорност. След като Путин взе решението за мобилизация, нещата вече не са същите.
Ние виждаме, че от февруари страната беше напусната от един милион руснаци. Това са хора, които очевидно са били против войната и не искаха да се окажат в армията. По този начин, един милион души пострадаха непосредствено от тази война, както и техните семейства и близки. Ние знаем, че в много кръгове в Русия войната не се ползва с популярност. Има много руски бизнесмени, които пострадаха от нея. Пострадаха всички отношения между Русия и съседите и. Такива страни като Казахстан и Армения, а също така Молдова – всички те преразглеждат отношенията си с Русия. 
И виждаме в проучванията, че все повече руснаци искат тази война да бъде спряна.

- Преди повече от 20 години Путин произнесе в германския Бундестаг знаменитата си реч на немски език. Тогава той заяви, че „Студената война завърши“. Като имаме пред вид случилото се оттогава, фарс ли беше тази реч, зад която се е криел генералният план, насочен към създаването на империя? Или Путин и целите му са се променили през годините, в които той е на власт?

- Аз мисля, че те се промениха през годините във властта, когато той ставаше все по-уверен в своите позиции и когато започна действително да мисли за себе си като висша проява на държавността. 
Да си спомним знаменитата реч на Мюнхенската конференция от 2008 година, когато той заяви своето разочарование от това, че Русия не може да получи „своето“ на европейската и международната сцена и не може да има право на вето по въпросите на европейската сигурност. Например, той поиска САЩ да напуснат Европа.
През 2008 година на Букурещката среща на  НАТО, когато и за Украйна, и за Грузия бяха отворени вратите, Путин заяви, че Украйна не е „реална държава“ и, че част от нейната територия принадлежи на Русия. 
И е трябвало много по-рано да започнем да се тревожим, проследявайки казаното от него оттогава насам.
Путин започна да говори за друга версия на руската и европейската история, в която Украйна не съществува, а Русия доминира и получава обратно земите, които загуби след разпада на Руската империя и на Съветския съюз. Той публикува статия в германския Die Zeit, в която пише, че Украйна и Русия ще „се слеят в едно“. 
И, откровено казано, в това е нашата отговорност. Ние не дадохме отпор на Путин след като той публикува тази статия, ние винаги сме позволявали да звучи неговият наратив, ние не го осъдихме и всичко стигна до там, че Путин повярва, че е прав, и, че неговата интерпретация на руската и европейската история са правилни, а всички ние бъркаме.

- Досега съюзниците от НАТО и другите партньори на Украйна се гордееха със своето единство. Но преговорите за последния пакет санкции някои дипломати нарекоха „ожесточени“. Доколко сте обезпокоена от това, че  в единството се появяват пукнатини?

- Обезпокоена съм, защото това действително отразява отсъствието на разбиране на ситуацията, в която се оказахме всички. Независимо дали ни харесва или не, но Владимир Путин обяви война на Запада, и той го направи много пъти. Всичко, което трябва да направим е да се върнем назад и да оценим неговите изявления. Това не е мой анализ. Това не е хипербола от моя страна. Това е казаното от самия Владимир Путин.
Русия винаги е настоявала за друг подход към международните отношения, в които тя има правото на вето и правото на глас по отношение на това как да бъде устроена Европа.
А сега от студена преминахме към гореща война. И битката за бъдещето на Украйна всъщност е битка за европейската сигурност. 
Ние дълго не осъзнавахме това, само реагирахме на Русия и на руския наратив. Аз също смятам, че трябва да си взаимодействаме с Русия и да разберем какво място заема РФ в Европа. Но ние не можем да отричаме факта, че Русия и Владимир Путин ни обявиха война.

- В книгата си наричате Путин „майстор на оцеляването“. Ще успее ли да оцелее и сега?

- Всъщност, той може и да оцелее. Путин умее добре да се адаптира, и той може да оцелее, ако му позволим това, в смисъл, че може да вземе връх в тази политическа и информационна война и във войната в Украйна. Ако Путин бъде подложен на натиск, това няма да е изненада, имайки предвид мащабната стратегическа грешка, която допусна. Но той също така е напълно способен да бъде толкова безжалостен и да води толкова мръсна игра, че може да продължи да съществува и занапред, да води тази война още известно време. Така че много зависи от нас.

- Как виждате бъдещето на Русия – с Путин или без него, и кога ще приключи сегашният конфликт?

- Сега е много трудно време. И това е трагедия за Русия, защото един човек обърна времето назад, за всичко, което Русия постигна след разпада на Съветския съюз. Руснаците, откровено казано, живееха, преди тази война, по-добре от всякога. 
Но сега Путин върна времето назад. В някакъв смисъл той се опитва да се върне към 1780 година, в друг – към 1950, към сталинската епоха, от гледна точка на преследванията и репресиите.
Украинците сега ще ненавиждат руснаците в продължение на много поколения. Много руснаци ще се чувстват презирани, така както честните германци се чувстваха след ВСВ. Това ще бъде дълъг път назад. 
А в резултат на тази война Европа се промени, промени се светът. Тази война оказа влияние върху целия свят. 
Ние се намираме в една от тези преломни точки на европейската и световната история, когато бъдещето още не е много неопределено.
Превод: Faktor.bg