Моята позиция за Крим доста радикално се различава от позициите на Навални и мнозинството руски опозиционери
Радикализмът се е превърнал в "раковия тумор" на американската демокрация, казва известният шахматист и правозащитник

Татяна Селезньова, kasparov.ru

- През 1997 година Збигнев Бжежински написа "Голямата шахматна дъска", в която определя стратегическите цели на САЩ: разпространение на влиянието им в Централна Азия и в постсъветското пространство. Отказаха ли се САЩ от тези амбиции?

- Сега изобщо е трудно да се "дели" някакво пространство. Пандемията показа колко уязвим е светът, и колко взаимосвързан. Затова всяко сериозно регионално предизвикателство се превръща в глобално.
Предизвикателствата пред Путин обаче далеч не са с регионален характер. Нежеланието на администрацията на Буш да признае реалностите, много слабата, нерешителна позиция на Обама, който се опитваше да избегне конфликт, половинчатите му действия в реакция на директната агресия на Русия срещу Украйна през 2014 година, доведоха дотам, че този путински "злокачествен тумор" на хибридните войни се разпространи по целия свят.
И напрежението ще се повишава. 
Например, изказването на Путин в Давос за пръв път от 12 години е позор. Позорно е, че Клаус Шваб (германски икономист, основател и пожизнен президент на Световния икономически форум в Давос-бел. ред.), това путинско кученце, му предоставя платформа в същия момент, в който неговите бандити нахлуваха в домовете на хората.
Това е още една демонстрация колко дълбоко е проникнала заразата, колко далеч е отишла "шрьодеризацията" на политиката и купуването на западни бизнесмени.
Очевидно е, че докато Путин държи лостовете на управлението, ситуацията ще се влошава. Нещо повече, залозите се повишават през цялото време и сега е видно, че Путин е отхвърлил и последните правила на приличието.

- Според Вас, в Давос Путин заплаши ли Запада?

- Безусловно. Как иначе да разбираме сравнението с 30-те години в речта му? 
Това е очевидно, особено като имаме предвид, че не сме видели наследници на Хитлер във властта. 
А наследниците на Сталин управляват Русия.
И Путин, впрочем, няма намерение да се откаже от "честта" да продължи делото на генералисимуса.
Това беше директна заплаха на фона на качествено новото ниво на репресии в Русия. 
И, преди всичко, това е отговор на Путин на призивите от Европа и САЩ да освободи Навални.

- Вие неведнъж сте казвали, че Западът недалновидно се опитва да се противопостави на Путин чрез инструментите на икономическия натиск. Как, според Вас, трябва да изглеждат новите санкции?

- Санкциите срещу убийците на Магнитски или против отровителите на Навални са една история. Санкциите срещу Абрамович, Усманов, децата на Бортников, братята Ротенберг и Ковалчук (руски олигарси от най-близкия кръг на Путин) - друга.
Докато санкциите за путинското обкръжение и за ключовите хора на режима бяха отвлечени понятия, "снарядите" падаха надалече. А ако започнат да бият по-точно, тогава ще ми се иска да видя реакцията им.
Проблемът е там, че нивото на корумпираност на западните елити, влиянието на путинската агентура и лобисти нямат аналог в световната история. 
Например, бившият канцлер на Германия работи на "бензиностанция" за Путин (Герхард Шрьодер е председател и член на Съвета на директорите на "Газпром" и "Роснефт" – бел. ред.).
Докато не се случи конкретна изолация на путинския режим и лично на Путин, е трудно да очакваме някакви промени в действията на Кремъл.
Надявам се, че поне инстинктът за самосъхранение на Запада ще го подтикне да го направи.

- В Русия десетки милиони са искрено убедени, че войната е мир, свободата е робство, незнанието е сила, а Крим е техен. На тази сила се опира Путин. Как се отнасяте към тезата, че за да победиш Путин трябва да станеш Путин?

– По-лошо от Путин не може да има, защото това е еднолична диктатура. Всяка друга форма, дори и да не е демократична, да кажем, на нивото на Политбюро на КПСС, все пак предполага баланс на интересите.
Дори мафиотското управление, при което има много "семейства", предполага някакъв компромис, защото има различни интереси.
А стареещият диктатор е принуден да прибягва към все по-големи "дози" власт, "дози" агресия, "дози" убийства. Като наркоман.
Затова най-опасните и агресивните са едноличните диктатури. Там, където интересът на диктатора изисква постоянна демонстрация на сила и собствена непоколебимост.
Разследованията на Bellingcat показаха, че Русия вече не се различава от латиноамериканските диктатури: ескадрони на смъртта, които са преследвали не само Навални, и не само политици.
Русия се управлява от структура на върха, на която стои диктатор, откровено изповядващ принципите на агресията и фашизма. Личността на Путин се е формирала не в университетите, а на улицата и след това в КГБ. И именно това е "изходният" материал, който сега е "разцъфтял".
На мен ми се струва, че Русия е стъпила на пътя на тази историческа пътека, която ще доведе до разпада на империята.
И тук никакви усилия, опити да бъде фалирана Украйна и да бъде обявена за фейк-държава, за което крещят от руския телевизор 24/7, подкрепата за Лукашенко, който се крепи на руските субсидии, агресията против Грузия, опитите да бъде поставена под контрол Молдова – всичко това, според мен, е агония.
Разбира се, агонията може да бъде дълга и страшна.
Когато издъхва динозавър с огромно тяло и мъничък мозък, всичко може да се случи.

- Разпадът на Русия добра новина ли е за съседите и? За какво да се готвят?

 - Разпадът на всяка империя е болезнен, но исторически неизбежен. 
Нюансът е в това, че за разлика от британската, френската, испанската или португарската, руската империя е била териториално свързана.
В "традиционните" империи е имало метрополия и отвъдморски територии. Процесът на асимилация и вливане на колониалните кадри в имперския елит е продължавал столетия.
В Русия този процес е бил по-интензивен.
Но, от друга страна, е ясно, че днес светът е различен и имперските гигантски образувания са нежизнеспособни.
Проблемът на Русия е в това, че независимо от разпада на СССР, тя така и не стана нормална федерална държава. Тя си остана империя. Процесът на формиране на националната държава беше прекъснат.
Най-вероятно, в бъдеща свободна и демократична Русия географските граници ще се различават от сегашните. 
Но аз не виждам в това никакъв проблем.

- Как оценявате действията на Навални след връщането му в Русия?

- Аз имам немалко политически различия с Алексей Навални и Крим е една от най-болезнените точки. (В интервю за ВВС през 2014 година Алексей Навални казва, че Крим "ще остане част от Русия и повече никога в обозримо бъдеще няма да стане част от Украйна". Той добави, че "ако стане президент няма да върне полуострова. Крим да не е сандвич със салам, че да го мотаем насам-натам" - бел. ред.)
Моята позиция за Крим доста радикално се различава от позициите на мнозинството руски опозиционери.
Според мен, Русия няма да може да стане пълноценна демокрация, да се избави от имперското си минало, докато не бъде кардинално решен кримският въпрос и Крим не бъде върнат на Украйна. Това е моята позиция и аз нямам намерение да я променям и на йота.
Но сега би било неправилно да говоря за разногласията си с Навални, защото той вече е символът на съпротивата срещу путинския режим. И решението му да се върне в страната след неуспешния опит да бъде убит е акт на героизъм.
Въпросът, обаче, е в това, каква цена ще бъде заплатена за да отиде на бунището на историята путинският режим.
Путин е диктатор с всички елементи на фашистка идеология. 

- Преди няколко години групата Renew Democracy Initiative, в която заедно с Вас участват носителката на "Пулицър" Ан Епълбаум и френският философ Бернар Анри-Леви, публикува сборник с есет "Борба за свобода: защитавайки демокрацията в епохата на Тръмп". Прието е да се смята, че демократичните институции на САЩ са надеждно защитени от влиянието на господаря на Белия дом". Не сгъстихте ли тогава тоновете?

- Преизбирането на Тръмп можеше реално да застраши стабилността на демократичните институции, защото Републиканската партия в голяма степен попадна под влиянието на Тръмп и за мен беше много неприятно да наблюдавам елементи от зараждащия се култ към личността в американско изпълнение.
Но в името на истината трябва да кажем, че това не е започнало сега, засилването на изпълнителната власт и нейната концентрация в ръцете на стопанина на Овалния кабинет започва отдавна. Президентите - и републиканци, и демократи, често прибягваха до така наречените "executive orders" (укази – бел. ред.), когато им беше ясно, че ще им е невъзможно или много трудно да преодолеят опозицията в Конгреса. И тогава се прилагаше този подход на укази, за да бъде заобиколен законодателят.
От друга страна вървеше процесът на поляризация. Това е дълга история, която също не се отнася пряко до Тръмп или Байдън. 
Но е очевидно, че Тръмп "израстна" като политик и постигна успех именно благодарение на поляризацията, която той успешно използваше.
"Хранейки" се с негативното и успешно използвайки социалните мрежи, на първо място, Туитър, той успешно раздуваше този разкол.
Тръмп се отнасяше с голяма симпатия, може да се каже дори завист, към диктаторите - не само към Путин, но и към Си Дзин Пин, и Ким Чен Ун, и Ердоган.
Тези "strong men" винаги са предизвиквали у Тръмп чувството за непълноценност. На него му се искаше да може да се държи като тях. Не е изненадващо, че това доведе до напрежение и дори до конфликт с традиционните американски съюзници, с които Тръмп се чувстваше по-малко комфортно.
Беше очевиден цялостният разрив в мирогледа на европейските политици и Тръмп.
Освен това Тръмп е човек, който през целия си живот е работил само за себе си и получавайки огромна власт започна да я използва като транзакция, тоест, ти - на мен, аз - на теб.
Украйна беше една от страните, в които той опита този механизъм на "взаимните услуги". Безуспешно, но по пълната програма.

- Какво имате предвид? 

- Разговорът със Зеленски, в който Тръмп притиска президента на Украйна да разследва дейността на Хънтър Байдън, сина на Джо Байдън. За което Тръмп получи първата процедура по импийчмънт, инициирана от демократите през септември 2019 година.

- Тръмп използува в предизборната кампания компромат срещу Хънтър Байдън, в който се твърдеше, че той е взел 3.5 милиона долара от вдовицата на Лужков, Елена Батурина, както и от лица свързани с Комунистическата партия на Китай, от казахстански и украински бизнес структури. 
Защо това не сработи?

- Не знам от кого е вземал пари Хънтър Байдън, но разследването продължава и можете да бъдете сигурни, че то ще доведе до резултат.
Но каквито и да са били отношенията на Байдън-син с руските олигарси, това все пак е по-различно от отношенията на Тръмп с руските спецслужби и олигарси.
Външната политика на Тръмп предизвикваше твърде много въпроси. На първо място, разбира се, неговите "тайнствени" отношения с Путин.
Има много основания да се предполага, че спасяването от многобройните фалити на Тръмп, които той успешно преодолява, е било свързано с финансово "зареждане", дошло от определен източник.
Всичко това ще се изясни и ще стане публично, предполагам, че при президента Байдън работата на Министерството на правосъдието и ФБР ще върви без препятствия.

- Нека се върнем към Байдън. Смята се, че в повечето отношения те са антиподи с Тръмп. Как бихте формулирали главните им различия?

- Действително е трудно да си представим по-силен контраст. Байдън, безусловно, е човек на мейнстрийма, с огромна история и опит в политиката. Многото десетилетия в Сената са го научили на друг алгоритъм на взаимодействие с политическите опоненти.
Ако погледнем последните избори трябва да отбележим, че отначало Байдън съумя да победи радикалното ляво крило на Демократическата партия, оглавявано от сенатор Бърни Сандърс, а след това и Тръмп.
Победата на Бадън в голяма степен е резултат от обединяването на хората с умерени възгледи, републиканци и демократи, които се опасяваха от последиците от втори президентски мандат на Тръмп.
Мисля, че Байдън е получил повече републикански гласове от който и да било демократ в съвременната история. 
Но е и очевидно, че в редица ключови щати именно подкрепата на така наречените "never Trumpers" изигра решаваща роля.

- Възрастта на двамата последни кандидат-президенти белег ли е на криза на политическите кадри в общонационален мащаб в САЩ? Впрочем, говорейки за възрастта на Байдън, все по-често се споменава и нарастващото влияние на вицепрезидента Камала Харис.

- По принцип вицепрезидентите в Америка нямат важна роля. Друг въпрос е, ако здравето на Байдън започне да се влошава.
Но аз мисля, че Байдън си дава ясна сметка къде се намира и огромният му опит е гаранция за това, че във външната му политика, особено спрямо Русия, неговите действия ще бъдат по-последователни и твърди.
Кой знае, може по време на президентския мандат на Байдън да дойде краят на путинската диктатура? Четири години са голям срок, а Путин е значително по-уязвим отколкото преди. 
Възрастта може да изиграе позитивна роля за по-твърдата позиция на Байдън, защото той вече мисли за своето място в историята. 

- Кои, според Вас, са основните предизвикателства пред президента Байдън?

- На първо място това са вътрешните предизвикателства, които няма да му донесат лаврите на победителя.
Байдън е подложен на мощния натиск на лявото и ултралявото крило на Демократическата партия. Много от разпорежданията, които той вече подписа, са резултат от договорката с Бърни Сандърс и това крило, в замяна на тяхната подкрепа. 
Що се отнася до външната политика и службите, свързани с разузнаването, можем с голяма степен на увереност да предположим, че тя няма да повтаря курса на Барак Обама.
Да не забравяме, че в администрацията на Обама, Байдън винаги заемаше позицията на най-големия "ястреб".
2021 година не е 2014-та, когато администрацията на Обама допусна много грешки, свързани с неразбирането на природата на путинския режим, природата на путинската агресия и, още тогава очевидната, фашизация на режима.
Сега вече всичко това е очевидно за всички и затова предполагам, че опитът от общуването със Съветския съюз, който Байдън има, ще му помогне да направи правилния избор.

- През последната година светът видя "буря" в Америка: протестите след смъртта на чернокожия Джордж Флойд, след това щурма на Капитолия. Под влияние на какви фактори се променя сега Америка?

- Америка преминава през най-сериозната криза в съвременната история. Това е свързано със значително повишаване на ролята на радикалите в политическия живот: както на десни, така и на леви радикали.
Това, което се случи на 6 януари във Вашингтон беше реакция от "дясно". Тя беше и безсмислена, и безобразна. Беше опит да се повлияе на резултатите от изборите в резултат на кампания, продължила много седмици, кампания за делегитимиране на изборите.
На мнозина им се струваше, че тази кампания има някакви основания, медиите раздуваха тази история, въпреки, че всички американски съдилища отклоняваха исковете с аргумента, че нямат сериозни основания. 
Но резултатът беше, че милиони американци не смятат изборите за законни и до момента. Тоест, те не смятат Байдън за законно избран президент.

- Колко опасна е политическата криза?

- Безусловно е опасна. Но и истерията отдясно нямаше да е възможна без подем на левия радикализъм. И това също е стратегическа опасност, свързана с промиването на мозъците в училище, в университетите, опитите да бъде преразгледана историята на Америка.
По същество, ние се сблъскваме с радикални атаки срещу самите основи на американския начин на живот. 
"Отляво" идват атаки срещу свободния пазар, срещу капитализма, а "от дясно" – срещу основните граждански свободи.
В "лявото крило" сега тонът го дават тези, които смятат, че идеологическите ценности на капитализма са напълно компрометирани.
Радикализмът се е превърнал в "раковия тумор" на американската демокрация. Видимо, това е неизбежен процес. 
Той трябва да бъде преминат, това е борба, която в крайна сметка трябва да преформатира американския политически живот, защото, за съжаление, днес и двете партии са поразени от тази болест.
При републиканците водещи са тези, които трудно се отърсват от "тръмписткото" наследство, а при демократите се вижда, че нараства натиска от ляво.
Засега администрацията на Байдън "удържа фронта". Въпросът е колко дълго ще продължи това, защото възрастта на младата ляворадикална вълна силно се различава от възрастта на Байдън.

Превод: Faktor.bg