Русия се е въздържала тази пролет от нападение над Украйна заради предупреждение от Байдън

Путин гръмко и отчетливо заявява, че силната власт има абсолютна ценност

Интервю на Галина Акерман, kasparov.ru

- Как оценявате срещата Байдън - Путин?

- Тя беше много сериозна грешка от страна на Байдън. Единственото положително е, че нямаше никакви сериозни договорености.
И остава въпросът - какъв беше интересът на Байдън? 
Имам чувството, че искаше да го сравнят с Никсън, Картър и Рейгън, да се представи пред света в ролята на лидер на свободния свят, който се среща с руския диктатор.
Но по времето на Рейгън и Горбачов ситуацията беше друга, защото съветският режим беше в упадък, режимът губеше позиции, ерозираше, докато путинският режим става все по-агресивен. Самата му идеология е основана на конфронтацията със Запада. Няма никаква надежда, че като погледне Байдън в очите Путин ще се промени и ще започне да се държи по друг начин.

- Но все пак има някаква деескалация. Най-малкото се договориха да бъде позволено на посланиците на САЩ и Русия да се върнат...

- За каква деескалация говорите? След срещата бяха извършени няколко нови кибератаки срещу американска инфраструктура, и то след като Байдън обяви, че това е "червена линия", че лично е заявил това на Путин. 
Такива атаки едва ли могат да бъдат извършени без одобрението на Путин, не е ли така? 
В същото време наблюдаваме безпрецедентна, фронтална атака срещу опозицията в Русия. На гражданите и на НПО се окачва етикетът "терористи", "екстремисти" и са заплашени от присъди в затвора. 
Къде виждате дори и най-малкия признак за намаляване на напрежението?
Напротив, аз мисля, че Путин ще действа в съответствие с новия си имидж. През 2014 година, след анексирането на Крим, той се превърна в политически маргинал, а сега той придоби статута на велик лидер, равен на Байдън, независимо, че преди това американският президент го нарече "убиец".
Байдън първо отиде на срещите на G7 и НАТО, но последната в неговото европейско турне беше запазена за Путин. Излиза, че това е била най-важната му среща. 
Байдън изпусна уникална възможност. Ако беше казал на Путин: качете Навални и Протасеввич на самолета, а след това ще се срещнем в Женева и ще се снимаме заедно - това можеше да сработи.
На Путин му беше нужна тази среща, той можеше да се съгласи. Байдън можеше да направи и символичен жест - преди да се срещне с Путин да посети Зеленски в Киев, да подпише договор за доставка на бойни самолети или например, да се срещне със Светлана Тихановская във Вилнюс. Това щеше да е поведение достойно за лидера на свободния свят.
От имиджова гледна точка, Путин е победител, и именно това той демонстрира пред своето олигархично обкръжение, на своите секретни служби, своята армия, на своята клиентела по целия свят - такива като Мадуро и Асад, даже на китайците.
Самият факт, че Байдън сметна за необходимо да се срещне с Путин, независимо от всичко, е най-голямото постижение на Путин и поражение за Америка.

- Но ние не знаем съдържанието на техните разговори. Във всеки случай Байдън посочи, че "червените линии" не трябва да бъдат преминавани.

- Действително, Байдън обозначи някои области, които не трябва да бъдат подлагани на разрушителни кибератаки. 
Но какъв разговор може да има между американския президент и главата на мафията, която атакува Америка?
Байдън му каза: ти не можеш да пипаш това. 
А останалото разрешено ли е?
Ние не живеем в епохата на Джордж Буш-младши, който установи близки отношения с Путин. Оттогава бяха убити Литвиненко, Политковская и Немцов, беше нападната Грузия, Крим беше анексиран, Сирия разрушена, Асад употреби химическо оръжие, Навални беше отровен и е напълно възможно да умре в затвора, а Америка няколко пъти беше подложена на сериозни кибератаки.
Безполезно е да говориш за "червени линии", ако не си готов да откриеш ответен огън, когато тези линии бъдат пресечени.
След катастрофата с Тръмп хората очакваха от Байдън конкретни действия. Засега тези очаквания не се оправдават.

- Очакваше се и, че Байдън решително ще се противопостави на "Северен поток-2"

- Мисля, че беше късно този порект да бъде спрян, но Байдън, по същество, свали санкциите. Този алтернативен маршрут за доставка на руски газ в Европа скоро ще започне да действа.
Путин е прагматичен. Независимо от санкциите и възраженията, доставките на руски газ в Европа се удвои след анексирането на Крим през 2014 година. 
И това е единственото, което вълнува Путин: той стана по-богат. И нищо не заплашва благосъстоянието на неговата клика.
Съществуващите санкции са разумни, но това не променя същността на нещата. Руският управляващ елит притежава астрономически пари: по различни оценки общият обем на ресурсите, контролирани то този малък кръг стига 1 трилион долара.
Значи за Путин не е проблем да отдели няколко милиарда долара за един или друг проект.

- Или за подкупи на западни политици и бизнесмени?

- Мисля, че в САЩ това е по-сложно, но в Европа е много разпространено. Посочете ми поне една европейска страна, в която няма подкупени от Путин политици. Преди 20-30 години ако медиите разкриеха такова нещо, кариерата на тези политици щеше да е свършена - скандали, оставки, съдебни дела. Но сега нравите се промениха. За Франсоа Фийон, бившият премиер на Франция, който сега работи в съвета на директорите на "Зарубежнефт", руските пари не са проблем, както и за бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер. Марин льо Пен финансира партията си с пари от Москва, но това не възмущава никого.
Това е още една победа на Путин.

- Тогава какви санкции биха могли да са ефективни срещу Кремъл?

- За да са ефективни санкциите е нужно да се познава същността на путинския режим и неговите слаби места. Това е мафиотски режим: докато получава комфортни доходи, изпомпвайки природните ресурси, той не се вълнува от това, което става в страната.
Путин и обкръжението му ще станат чувствителни, когато доходите им бъдат заплашени.
Това означава, че санкциите трябва да бъдат насочени срещу руския нефтен и газов сектор. А парите на руския управляващ елит, които се намират на Запад също трябва да попаднат на мушката.
Теоретично това е напълно възможно. Но Западът се забави твърде много и мнозинството от тези санкции станаха нереални. 
Например, путинските олигарси не държат парите си в банки, влагат ги във футболни или баскетболни клубове, в благотворителни организации, в недвижимост.
Тези пари са разпръснати навсякъде и не могат да бъдат замразени или конфискувани. 
Това е последователна политика от последните 20 години: инвестира се в хора, в политически партии и т.н.
Кой сега е най-големият благотворител във Великобритания? Алишер Усманов! Той е дарил над 4 милиарда британски лири? И къде са тези пари? Те са предадени на различни НПО и други структури, включително политици, журналисти, общественици.
Цялата западна кръвоносна система се храни с руски пари. Още не е късно това да бъде спряно, но ще бъде много болезнено за западните икономики. В същото време ако не се направи нищо, последствията рано или късно ще бъдат драматични.
За това обаче, трябва да се разбере, че путинският режим представлява екзистенциална заплаха за Запада.
Съзнателно използвам думата "екзистенциална".
Целта на Путин е разрушаване на западния модел, възникнал след Втората световна война. 
Ключовата идея в основата на прогреса е намаляване на нивото на насилие в обществото. Путин, съзнателно или не, принуждава света да регресира.
Той гръмко и отчетливо заявява, че силната власт има абсолютна ценност.
Именно затова и ключови фигури в путинската идеология са Сталин и Иван Грозни. 
Даже за руските царе фигурата на Иван Грозни е била неудобна, той е бил твърде кръвожаден. 
В наши дни Сталин и Иван Грозни са образци на абсолютната власт без каквито и да било задръжки, както вътре в страната, така и навън.
Поучителен е примерът на Сирия. Путин безусловно поддържа Асад, защото смята, че са му позволени и най-страшните престъпления. Такава е представата му за властта, за голямо неудоволствие на Запада, който не знае как да реагира.
Рецептите от епохата на Студената война не работят повече, ние живеем в друг свят. Америка вече не е гарант на свободния свят, което, безусловно, отчасти е "постижение" на Путин. 
В същото време Западът никога не е бил толкова силен и никога не е имал такова предимство спрямо Русия.

- Може ли Путин да "усмири" Украйна?

- Много малко вероятно. Според някои данни, Русия се е въздържала тази пролет от нападение над Украйна заради предупреждение, изпратено от Байдън.
Но, според мен, причината, поради която руската армия не премина в настъпление е, че цената би била твърде висока.
Даже армия с численост над 100 хиляди души, толкова бяха съсредоточени тази пролет на границата с Украйна, не би била достатъчна, за да бъде завоювана тази страна.
При това би било немислимо да бъдат използвани военно-въздушни сили и да бъдат бомбардирани украинските градове. 
Като истински "кръстник" Путин преценява риска и избягва да предприема нещо, което би подкопало властта му.
Разбира се, руският режим с удоволствие би разчленил Украйна и той опита да го направи през 2014 година. 
Но не се получи.
А руският режим се движи надолу, все по-бързо и по-бързо. Такива са законите на физиката.
Сега този режим се е превърнал чисто и просто в диктатура.