Интервю на Мая Георгиева

-  Ген. Събев, Вие бяхте първият български представител в ЩАБ-квартирата на НАТО в Брюксел, допускал ли сте, че ще се стигне до момент, когато военен министър ще се обявява против разполагане дори на малък натовски контингент на наша територия?

-  Не съм го допускал. След като България стана пълноправен член на Алианса през 2004 година би следвало всички министри на външните работи и на отбраната, които имат пряко отношение към НАТО, а и премиерите на България да не допускат подобни тенденции. Изразяването на мнения, на съмнения, на колебания, относно политиките на организацията не говори добре и уронва престижа на нашата страна като адекватен член на Алианса. При всички случаи, когато има някаква криза, тя се обсъжда в Северноатлантическия съвет, вземат се политически решения, от които могат да произтекат и определени военни решения. Например, засилване на възпиращите и отбранителни способности в определени региони на НАТО, където се развива криза, какъвто е случаят с конфликта Русия и Украйна, или в Черно море. Така че, когато съюзната оценка е, че в този регион има нужда да се усилят отбранителните и възпиращи способности на Алианса, може да се предложи на територията на дадена страна дали за постоянно, или на ротационен принцип да бъдат разположени определени съюзни военни контингенти, които ще отправят послания към съответната страна, която повишава военното напрежение – че това няма да се толерира и ще следва адекватен отговор от Алианса. И в тази връзка не би трябвало да има съображения от гледна точка на националната сигурност, която се включва в сигурността на НАТО като отбранителен съюз. НАТО е длъжен по договор да осигурява еднаква сигурност на всички свои членове. И ако Румъния, например, счита, че на нейна територия следва да се разположи бойна група, не би следвало България да има против и на нейна територия да има такава, ако за целта бъде взето съюзно решение, тъй като ние сме съседи в един регион, където има повишено военно напрежение. Освен това съюзните военни контингенти, преминаващи или пребиваващи на наша територия не са чужди войски.  

-  Гафовете на министър Янев не спряха до тук, преди ден той бе засечен да присъства на антинатовски митинг, какъв знак даваме на съюзниците ни в НАТО и обществото?

-  Не са ми известни обстоятелствата, при които министър Янев се е отзовал на този съвсем рехав митинг. Но във всички случаи лозунги, че България не трябва да се превръща във военен плацдарм, не трябва да се толерират. И ако наистина е разговарял с протестиращите там, би следвало да им обясни, че България не се готви за война и твърдо не желае война. И Алиансът като цяло не желае войни и повишаване на военното напрежение. Други предизвикват тази напрегната ситуация. НАТО като организация просто взема адекватни предпазни мерки. Затова подобни лозунги трябва да срещнат адекватен отговор от страна на българските институции. Но за съжаление ние виждаме мълчание – и от страна на МВнР, и от министерството на отбраната, правителството като цяло, като изключим факта, че премиерът Петков ясно се разграничи от мнението на министъра на отбраната, че нямало обстоятелства, които да предполагат разполагането на подсилен военен контингент на наша територия. Трябва да има по-адекватен отговор и отпор на обществени настроения, които се създават с определена цел – да се разколебава доверието на нашето общество в Алианса като организация, на която да се приписват агресивни намерения, каквито няма нито по договор, нито в реалния живот. За съжаление ние не виждаме такъв отпор от страна на нашите институции. А точно обратното – някои министри с някои свои лични мнения или поведение стимулират такива настроения срещу НАТО, което е недопустимо.

-  Каква трябва да бъде позицията на премиера, който обяви, че ще защитава евроатлантическите ценности?

-  Добре е, че министър-председателят Петков се срещна още в началото на своя мандат с генералния секретар на НАТО, каквато практика нямаха предишните премиери. Той декларира, че България ще бъде активен и адекватен член на Алианса, и затова би следвало да има много ясна позиция в правителство по отношение на политиката към НАТО. Като цяло темата „НАТО“ трябва да присъства по-осезаемо в публичното пространство в страната. Например, някой да е видял декларации на НАТО да са предлагани на нашата общественост в сайтовете на МВнР или Министерство на отбраната? Аз не съм видял. Те са публикувани на сайта на НАТО, понякога са доста дълги. Но за да бъде информирано нашето общество – какви решения взема и каква политика поддържа НАТО, и какви оценки има Алианса по отношение на различни аспекти на средата за сигурност, тези документи трябва да се превеждат на български език и да се предоставят на вниманието на обществото, така че всеки да може да си прави извод. В противен случай изтичат спекулации, включително и от някои политици, че България ще стане цел за руски удари или военен плацдарм и пр. Няма такива настроения в други страни членки на НАТО, където реално са разположени негови военни структури – щабове, летища и пр. Такова нещо на този етап не съм констатирал.

-  Докато беше премиер Стефан Янев не даваше поводи за обществено недоверие към него. Зад последните му прояви като министър на отбраната прозира ли дългата ръка на президента Радев?

-  Много анализатори правят такава връзка. Не мога да се ангажирам твърдо, че министър Янев по поръчение прави такива изявления, но надявам се това да му послужи като урок, че всеки един министър от българското правителство, особено министрите, които пряко са ангажирани с участието на България в НАТО и ЕС, не е желателно да изразява лични мнения, преди да са били обсъдени в самата организация и преди да се е изработила национална позиция. Защото да предпоставяш като министър на отбраната своята лична позиция и после да заявяваш, че ще я отстояваш в националната позиция, вече изпраща негативен сигнал към Алианса. Скандално е, че след 18 години членство в НАТО, български министри и премиери продължават да говорят за „партньорите от НАТО“. Крайно време е да се разбере, че в НАТО ние нямаме партньори, а имаме съюзници, което е нещо по-голяма и по-силно от партньор. Би следвало да се употребява правилната терминология, защото наричайки съюзниците партньори, изразяваш своето неуважение към тях и усилията, които се полагат в НАТО за гарантиране на сигурността и на собствената ти страна. В НАТО ние имаме съюзници, така е и в ЕС, още повече че той много ясно е обозначен като съюз. 

-  Смятате ли, че подобни послания на министър Янев ще породят определена реакция от страна на съюзници ни в НАТО?

-  Посланията на министър Янев сигурно стигат до нашите съюзници в НАТО. Всякакви обществени изяви или споделяне на мнения разбира се, че стават достояние за всички членки в НАТО. И естествено така страната ни губи доверие като надежден член на Алианса. Когато трябва да се укрепва единството на НАТО, предвид усложнената среда за сигурност и военно напрежение, което има в нашия регион, подобни негативни послания като това, че ако НАТО разположи контингенти в някои източноевропейски съюзни държави, ще са във вреда на съюзните интереси в областта на сигурността. Не може да се правят такива изявления, недопустимо е. НАТО е организация, която има политически и военни органи, които вземат решения. И България като член на тази организация участва във вземането на тези решения. България е НАТО и не можеш да говориш на управленско ниво против НАТО. Тези послания наливат вода не само в мелницата на български партии като „Възраждане“, Атака и пр. Видяхте след първото изявление на министър Янев – да не бъдат разполагани натовски подразделения на наша територия, как реагира руското посолство. Там тълкуват това като знак за разнобой в самата организация, въпреки че България не е взела окончателно решение по въпроса, а предстои обсъждането му, както заяви и премиерът. Правителството като цяло и особено министерствата, които имат пряко отношение към НАТО и ЕС, трябва да наситят публичното пространства с информация за Алианса, да бъдат по-съпричастни към неговата дейност и политика.