Тепърва ще проверяваме, дали Румен Радев ще успее да намери партньори и подкрепа сред парламентарно представените сили 

Идеята за ВНС трудно ще се реализира заради огромните противоречия в идеите и предложенията на партиите, казва пред Faktor.bg анализаторът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Коритаров, как ще коментирате идеята на Бойко Борисов за свикване на Велико народно събрание и за създаване на нова конституция? 

- Темата за Велико народно събрание и нова конституция търпи анализ на три основни равнища. Първото е от гледна точка на изградените пиар образи и по-конкретно на образ на ситуацията и на кризата, в която се намираме. От тази гледна точка Бойко Борисов съумя с идеята си за ВНС и нова конституция да преобърне доста съществено акцентите в обществения дебат, а така също и акцентите за изграждания му образ. До скоро Борисов и ГЕРБ бях функция от обществените неясноти, свързани с публикуваните записи на разговори с премиера и странни снимки от неговата спалня, чийто смисъл беше изграждането на внушението за една корумпирана власт, която безконтролно изпълнява правомощията си, за да се самопроизвежда. След идеята за ВНС и нова конституция обаче Бойко Борисов определено стъпва на пистата да преутвърждава у симпатизантите си и членовете на ГЕРБ образа на държавник-визионер. По време на втория си мандат Бил Клинтън стана жертва на капана от отношенията си с Моника Люински и срещу него беше започната процедура по импийчмънт. Този образ на Клинтън много бързо беше преформатиран в човека, който е изградил и наложил визия за нова евроатлантическа мозайка на Балканите с усилието, което положи, за да убеди НАТО за началото на въздушните удари срещу режима на Милошевич и Югославия. Тази промяна в акцентите, която прави сходен образа и трансформацията му между това, което Клинтън постигна и това, което се опитва да направи Бойко Борисов дава основание да се каже, че българският премиер прави опит за успешен проект за преформатиране и преформулиране на обществения дебат, а от там – и на неговия държавнически образ. 

- Кое е второто ниво, за което говорите? 

- Става въпрос за конституционното ниво, което е особено важно. Темата за нова конституция и за ВНС наистина не е нова. Тя обаче е с особена дълбочина – и като държавнически потенциал, и като визионерство. Преди 7 години, в първите дни на кабинета на Пламен Орешарски, по време на семинар на част от елита на ГЕРБ, им казах, че това е моментът да започнат консултации за разработване на конституционен проект, заедно с тогавашния Реформаторски блок. Смисълът беше в достатъчно дълъг период и на спокойствие да се разработи солидна конституционно-правна и гражданско-политическа алтернатива на сегашния основен закон. Тя трябва да се превърне в устойчивия, стабилизиращ стратегически мост за дясна конституционна и дългосрочна коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок. От друга страна, нейната задача бе да актуализира институционалните и обществени отношения у нас, от гледна точка на новите реалности – членство на страната ни в НАТО и в Европейския съюз, отдавна отпаднал двуполюсен модел на СДС – БСП и изчезнала необходимост за поддържане на институционални баланси чрез пряк избор на президента като контрапункта на парламентарните избори. Тогава тази идея беше реализирана чрез три интервюта, които направих с Цветан Цветанов, който тогава беше зам.-председател на ГЕРБ. Той разбра смисъла на тази идея, която обаче беше преустановена, поне на ниво обществен дебат. По този начин беше унищожена възможността по темата конституция да се разгърне публичен, смислен и стратегически дебат, който да даде на България нов дълбинен и ценностен облик чрез нова конституция. Появата на темата за ВНС и нова конституция днес у мнозина оставя впечатлението за спасителния изход, през който да се търси някакъв начин за укрепването на и без това разклатените до неузнаваемост устои на държавността. В момента няма нито една институция, която има капацитета да събира доверието на българските граждани в степен да е гарант за един такъв проект. Страната ни от месеци насам се намира в конституционна криза и в институционална война, основно между президента Румен Радев и изпълнителната власт. 

- Ще успее ли обаче ГЕРБ да събере нужната подкрепа за свикване на ВНС?

- От тази гледна точка идеята за ВНС и нова конституция, възникнала в тази ситуация, ни отвежда в най-драматичното трето ниво на интерпретация, а това е политическото. То е нивото на анализ за това, какво означава конституция. Основният закон е консенсусен продукт по смисъла и технологията на своето приемане. Приемането на конституция във ВНС на три четения с мнозинство от 2/3 означава, че трябва да има базисно съгласие между всички политически партии по основните принципи в бъдещия основен закон. Ситуацията в момента е такава, че няма никакви признаци за постигане на подобно базисно съгласие. След като ГЕРБ оповести частично своите идеи, от партньорите им от Обединени патриоти се появиха нови предложения, чийто смисъл и стойност е в драстично противоречие с общодемократични разбирания и принципи на международното право в сферата на човешки права. Примери за това са идеята за образователен ценз и за задължителна военна служба, които едва ли ще намерят подкрепа за евентуална нова конституция. Ако ГЕРБ подкрепи подобни идеи, означава партията на Борисов да унищожи още една част от остатъците си на образ на европейска партия. Това са неща, които създават огромно противоречие между ГЕРБ и Обединените патриоти. От друга страна имаме БСП, която е със самочувствието на създател на сегашната конституция. Тя обаче по две причини няма да иска да се включва в дебат за Велико народно събрание. Намирайки се в слаба политическа функция на днешната опозиция, означава БСП да предаде без бой стратегически конституционни позиции на своя основен опонент от ГЕРБ. Т.е., не само да предаде щафетата на авторство, а и да отвори вратата за налагане на съвсем други конституционни  принципи, доста различни от онези, които бяха сътворени през 1991 г. БСП до голяма степен би поддържала обединен партиен отпор срещу идеята на ГЕРБ от гледна точка на намерението си чрез пряк избор на лидер да съхрани единството на партията си. ДПС също е много интересен случай, тъй като партията не подписа сегашната конституция заради текстовете в чл. 11 за партиите на етническа основа. Ако ДПС условно подкрепи рестарта, за който Борисов говори, то партията основателно ще постави свои искания за майчин език по време на предизборни кампании, много по-разширено преподаване на майчин език там, където има определена пропорция от население. Ще поиска много по-разгърната система от права, произтичащи от етническа принадлежност и култури. Един такъв набор от предложения ще влезе в остро противоречие и парламентарна война с Обединените патриоти. Очевидно тук имаме един много особен блокаж. 

- Какви са перспективите пред Бойко Борисов, ще подаде ли в крайна сметка оставка, както самият той посочи, ако проектът му бъде бламиран в парламента? 

- В понеделник премиерът Бойко Борисов беше в Кърджали и между новината, че ще внесат конституционния проект в парламента, каза едно изречение, което е най-важното – „ако нашият проект не получи подкрепа, ние имаме нашето категорично решение“. Да се върнем към един конституционен текст, според който само правителството има право да внася законопроект за държавен бюджет. В същото време е популярно тълкуването на държавния бюджет като финансов еквивалент на политическата програма на правителството. Ако парламентът отхвърли предложения държавен бюджет, кабинетът подават оставка. В момента ГЕРБ предлага не просто държавен бюджет, а проект за нова конституция, т.е. на по-висока степен на политически и държавнически ангажимент от гледна точка на визионерство и на политически потенциал, който обезпечава предложението със съответната отговорност. Тя, в случай на отхвърлен проект, по всички правила и принципи, трябва да означава оставка на правителството. Ако ГЕРБ не успее да събере мнозинство, то това означава, че не е успяла да убеди колегите си за най-важния си държавнически и стратегически проект. Това би означавало лишаване от каквато и да е перспектива и смисъл да се управлява при отхвърлен стратегически проект. В същото време ГЕРБ, макар и принудена да прекрати правомощията на своето правителство, ще влезе в кампанията за следващ парламент с готова радикална предизборна програма. Т.е., ако се стигне до евентуална оставка, ГЕРБ ще има ресурса на отхвърления държавнически проект в най-радикалния му вид. Партията ще може да изгради образа на смелия реформаторски политически политически субект, като по този начин ще построи и своята кампания. За мен логиката към момента е за генериране на потенциал за следващи избори, което означава, че идеята за ВНС трудно може да бъде реализирана. 

- В десетки анализи коментатори развиват тезата, че премиерът се страхува от служебен кабинет и затова ще държи властта в ръцете си до редовните парламентарни избори. Верни ли са тези констатации?  

- Аз лично смятам, че Бойко Борисов ще изненада всички. Ако наистина идеята за ВНС и за нова конституция бъде бламирана, то тогава той ще покаже, че не се страхува от служебно правителство, защото ще разполага с един огромен ресурс на принципната идея, че на България ѝ е необходима нова конституция. Единственото тежко цивилизационно поражение на ГЕРБ  е, че в парламентарната група на партията и приближени около премиера не се намира нито един човек, който да е способен да разгърне на демократичен, публичен, граждански език смисъла на новата конституция. ГЕРБ до момента е оставила тази тема на автора, който в случая е Бойко Борисов, не по конституционен, а по формален смисъл. Те бяха длъжни да подчертаят, че Бойко Борисов говори като партиен лидер, а не като премиер. Вместо да оставят да говорят министри по темата, трябваше да излязат депутати – Даниела Дариткова, Цвета Караянчева, Анна Александрова или който и да е друг. Колко време вече народен представител не е излязъл със стройна конструкция и теза. Тази тежка неграмотност и неспособност да говорят ще им бъде тепърва още по-голям проблем. Борисов вече няма какво да губи. Той си дава сметка, че след евентуално бламиране на идеята за ВНС и нова конституция правителството не подаде ли оставка, то тогава пасивите ще бъдат съкрушителни за партия ГЕРБ заради обвинения в безпринципност и страхливост. Ето защо, въоръжен с ресурса на идеята, че е носител на конституционна промяна, той ще приеме тежестта на служебно правителство. Какво пък толкова може да му бъде направено на Бойко Борисов? Аз бих казал – нищо. Ще започнат да се вадят някакви неща, които тепърва ще трябва да се доказват дали са верни или не. Тепърва ще трябва се убеждава общественото мнение в едно или друго обстоятелство.  Обществото у нас е в такава фаза на разложение и на разпад, че никой с нищо не може да го убеди. 

- Президентът отговори с речта с многото „не“-та. Какви са президентските ходове оттук нататък?

- От гледна точка на конституцията правото за внасяне на проект за нова конституция и предложението за ВНС принадлежи на народните представители или на държавния глава. Тук няма противоречие. Бойко Борисов не внесе проекта за конституцията. Той беше депозиран в парламента от „голямото мълчание“, ако така можем да наречем парламентарната група на ГЕРБ. Ние сме в една привилегирована позиция като държава. Нека да си припомним 1993 г. При един тежък конфликт между президента Борис Елцин и Държавната дума се стигна до остра криза, включително с изкарване на танкове. Това е една доста тъжна и грозна метафора при сравнението на противопоставянето между президент и премиер в български условия. Румен Радев отстоява своето разбиране за държавност и тепърва ще проверяваме, дали ще намира партньори и подкрепа сред политически, особено парламентарно представени, сили. Респективно ГЕРБ също отстоява своите визии. Румен Радев не крие, че е изразител на идея за конституционен проект, макар че беше казано, че той не изисква свикването на Велико народно събрание. В същото време БСП не се е произнесла по идеите на президента за конституционни промени. Левицата ще бъде в много деликатно положение. Тя трябва да избира, дали да подкрепи идеите на президента, или да отхвърли предложенията му като принципно несъгласие за конституционни промени. БСП като партия не разгръща каквато и да е визия за нова конституция. В документа „Визия за България“, който счита за своя държавническа стратегия, никъде не се говори за ВНС или за промени в основния закон. Полемиката в зоната БСП – Румен Радев ще бъде особено интересна. 

- Постигнаха ли поне част от исканията си „отровното трио“ и протестиращите и защо голяма част от хората на улицата изглеждат изключително неподготвени в претенциите си? 

- Десетина дни преди Бойко Борисов да обяви предложението си за свикване на ВНС и за нова конституция, т.нар. „отровно трио“ издигна същите искания. Това означава, че има едно практическо припокриване в този сегмент на искания на протестиращите и на това, което предлага Бойко Борисов. Колкото до облика на протестите – те трябва да бъдат приемани като огледалото на българския народ. Народен представител означава представител на народа. Какъвто е народът, такива са му и депутатите, и протестиращите. Ако човек дойде от далечно място, не знае български и наблюдава отстрани, ще види, че в образователен и в гражданско цивилизационен план няма на практика никаква разлика. Еднакво е нивото на некомпетентност и на липса на хоризонт. И едните не знаят за какво става дума, и другите не знаят какво искат. 3 десетилетия имаше натрапване на безпросветност, на чалгаризация, на желание животът да върви ден за ден и интрига след интрига, вместо да се натрупват образование, култура и смислен поглед към бъдещето. Взаимно българите и Бойко Борисов се заслужават, както се заслужават с това БСП, както и с този президент. Такива хора и институции избираме, следователно такъв ще бъде диалогът. Стискайте палци България да не стигне до онази гражданска война, която избегна през 1997 г.