Тактиката на олигарсите е непрекъснато да разбъркват политическия казан за да изкарват пяната на повърхността

Старата комунистическа номенклатура имаше две цели, които успя да постигне, казва пред Faktor.bg бившият депутат от СДС

Интервю на Васил Василев 

- Г-н Сотиров, прави ли се опит да се разбие политическата система в България и какви последствия ще има от всичко това? 

- Политическата система вече е разбита. Съвременната  демокрация трябва да се крепи на демократични партии, които в България обаче са се превърнали в олигархични корпоративни структури. Затова ние нямаме политическа логика за това, което се случва в държавата, а виждаме само задкулисни интереси. През 31 годишния преход, който всъщност е една перестройка, олигархията се превърна в продължение на старата комунистическа номенклатура. Тя целенасочено не допусна създаването на устойчив политически елит съставен от хора, които през годините са били пред очите на обществото и са се наложили със своите почтеност и компетентност, защото такъв елит ще бъде неподвластен на задкулисието. Но такъв елит не се изгражда за ден или два, това е продължителен процес , той изисква десетилетия. Тактиката на олигарсите е непрекъснато да разбъркват политическия казан за да изкарват пяната на повърхността. Различните олигархични кръгове постоянно изкарват от ръкавите си т.н. „нови лица“ и „независими експерти“ , които чрез щатните си политически анализатори и контролирани медии ни пробутват за спасители. След като тези подставени техни лица се изхабят или станат неудобни за създателите си те биват сривани от същите тези щатните политически анализатори и контролирани медии, които довчера са ги възхвалявали, за да бъдат монтирани новите лица на олигарсите. 

- Как възникна този олигархичен модел, за който говорите? 

- След Съветската окупация на страната ни, наложеният ни от Кремъл марионетен комунистически режим провеждаше цели 45 години целенасочена политика за ликвидиране, чрез брутален терор на националния политически елит на България. От 1989 г. насам не се създаде нов елит. Старата комунистическа номенклатура имаше две цели, които успя да постигне – да не понесе политическа отговорност и безнаказано да трансформира политическата си власт в икономическа. Ако погледнем хората, които стоят зад  ключовите финансови и икономически структури, ще видим, че почти без изключение, те са свързани със старата комунистическа номенклатура. През периода на перестройката, политкоректно наречена „преход“ у нас се извърши не]о, което аз наричам обратна лустрация. И малкото качествени хора, които се бяха съхранили по време на комунизма и се появиха на политическата сцена, в периода на началната еуфория след сриването на режима, бяха поетапно отстранени от ключовите позиции в политиката. Те бяха изтласкани и маргинализирани. Оцеляха само тези от тях, които приеха да колаборират със комунистическата номенклатура. Затова днес виждаме как БСП от партия, която в началото трябваше да бъде забранена, като приемник на партията, която е осъдена със закон заради престъпния антибългарски режим, който беше наложила на Родината ни, днес е с възложен мандат за съставяне на правителство. И това е при условие, че БСП и до днес не само не се е разграничила от този терористичен режим, а и ежегодно организира чествания в негова почит. Да се възлага мандат за промяна на статуквото на партията, която е родила корупционния олигархичен модел на управление в България е престъпен цинизъм. Мисля, че е излишно да припомням факта, че всички управления на БСП и след 10 ноември 1989г. са били съпътствани от тотална корупция и пълни провали. Преди години всички демократичните партии в България по дефиниция бяха срещу БСП. Днес обаче виждаме, че координатната система се разпадна и тя е партията, с която може да се партнира. И това е така, защото т.н. демократични партии представени в Народното събрание се ръководят от хора, чийто генезис е БКП. Това е най-яркото доказателство, че у нас не само, че не се извърши лустрация, но беше направена обратна лустрация. Преди две седмици бях задал въпросът: Срещу какво са готови от ДБ да подкрепят кабинет с мандат на БСП? Срещу извинение за престъпленията на комунистическия режим и приемане на лустрацията; срещу осъждане на режима в Кремъл; срещу обявбяване против "Турски поток" и "Белене" и срещу подкрепа на Истанбулската конвенция или срещу запазването на министрите им от служебния кабинет? Е днес мисля, че отговорът е ясен – Щяло да има предмет за разговори за подкрепа на правителство с мандат на БСП, ако ИТН били готови да подкрепят БСП.  На всичко отгоре смениха позицията си няколко пъти за няколко дни. Едно време хората от днешното ръководство на ДБ се коалираха с ГЕРБ, като аргументът им беше общ фронт срещу БСП. Днес заявяват готовност за партньорство с БСП, като аргументът им е общ фронт срещу ГЕРБ. Татяна Дончева и Мая Манолова, които бяха остриетата на Тройната коалиция, която едно време от СДС и ДСБ определяхме като организирана престъпна група, днес са най-близки съратнички на лидерите от ДБ в борбата им срещу корупцията. С такава безпринципност, с това поведение – иска ми се, ама не ми стиска, от ръководството на ДБ са на път да направят поредният си хеттрик, като Реанимират  ГЕРБ и БСП едновременно плюс даване на пореден бонус за ИТН. Безпринципното флиртуването с Румен Радев от страна да ДБ също крие риска от плащането на висока цена от тях, особено след недвусмислената заявката за президентска партия от страна на служебния премиер по повод на коментарите за възможността да бъде създадена партия от двама от служебните министри. Не може партии, които се заявяват като проевропейски и пронатовски да подкрепят откровенният московски лобист Радев. То не бяха Грипени, Руски знамена над Крим и активно лобиране пред партньорите ни в ЕС и НАТО за отмяна на санкциите срещу Русия, които ѝ бяха наложени заради анексията на Крим. В услужливостта си към държавата, която има неприкрито агресивно поведение и системно се намесва във вътрешните ни работи, Радев изпадна в трагикомичната ситуация да лобира дори и при посещението си в Полша за отмяна на санкциите срещу Русия.

- Превърща ли се България в президентска  република? 

- България по конституция е парламентарна република, но виждаме опит за противоконституционно узурпиране на власт от страна на Румен Радев. Президентската република е форма на демократично управление, която съществува във Франция и в САЩ. В нашия случай имаме нещо съвсем различно – президентът се опитва да лови риба в мътна вода, даже активно мъти водата. Той се възползва от политическата криза, като подмолно работи за нейното задълбочаване, воден единствено от жаждата си за заграбване на повече лична власт. Недопустимо е наливането на масло в огъня от страна на „Дондуков“ 2, за да се дискредитира парламентът като институция. Исторически погледнато, всички режими са идвали по този начин – чрез срив на Народното събрание и дискредитиране на всички партии. Допълнително се вкарват катализиращи елементи в подобни сривове, за да може някой да се възползва. Аз не виждам как България би могла да стане президентска република, защото трябва първо да се свика Велико народно събрание, което на свой ред да промени конституцията. Това, което за мен е страшно, е, че президентът се опитва да узурпира властта в страната. Румен Радев доказа за тези 5 години, че няма качествата да изпълнява ограничените си правомощия като държавен глава, но това не му пречи да ами за още власт. Има едно превратно тълкуване на конституцията, което се повтаря и от видни наши политици, че президентът е обединител на нацията. Конституцията ни предвижда нещо съвсем друго, а то е, че президентът трябва да олицетворява единството на нацията. Неговата задача не е да обединява или разединява партии или отделни обществени групи, а още по-малко да инициира партии. Президентът  на България трябва да олицетворява в позитивен смисъл единството на нацията, а това са нейните добродетели и общите стремежи. В този смисъл работата на президента не е да адвокатства на едни олигархични партийно-корпоративни кръгове срещу други или да ни държи разкрачени между евроатлантическата общност и евразийската групировка. Президентът на България трябва да олицетворява националното но достойнство, а не да допуска да бъде унижаван в собствения си кабинет от руския патриарх. Президентът на България на международните срещи и форуми трябва да защитава националните ни интереси, а не да лобира за чужди държави, които развиват активна шпионска дейност срещу страната ни. Тъжно е, че за 5 години Румен Радев няма никакво политическо израстване, демонстрира посредственост и необучаемост. Той показа, че няма държавническа визия, че е нерешителен и  дребнав човек, който превръща личните си войни в политически приоритет. Назначи служебен премиер, който се държи като президентски говорител и вътрешен министър за свой личен отмъстител. Във всяка критична ситуация той изчезва и се крие по няколко дни, докато неговите съветници, предимно хора свързани с ДС и БКП му напишат партитурите, които той старателно да декламира с онзи високопарен стил характерен за старите комунистически другари и вечното изражение на човек с хроничен мисловен и словесен запек. Радев е един изключително непоследователен човек. Стана президент с подкрепата на ДПС и други олигархични кръгове, а днес се обявява за поборник срещу тях. Парадира с това, че е преминал обучение в САЩ, а се държи като руски лобист. У нас флиртува с прокремълските кръгове, а на партньорските форуми безропотно подписва всякакви документи с тежки оценки и присъди към режима в Москва. Прави опит, чрез служебния си кабинет, да прокара под формата на „непредвидени разходи“ 1.2 млрд лв. за да ги използва предизборно, след като за същото нещо обвиняваше Борисов.  Назначил е министър в очевидно нарушение на конституцията, след като има за съветник бившия конституционен съдия Емилия Друмева, която е специалист с публикации точно в тази област и въпреки това продължава да се държи индиферентно, все едно този проблем не е негова отговорност.

- Какви са плановете на десните партии?

- От близо 9 години не членувам в партии. Напуснах СДС, когато заедно с ДСБ се прегърнаха с Пръмова, за да направят след това трика с Борисов, историческия компромис с ДПС и накрая да влезнаха в коалиция с АБВ - откровено прокремълската партия на Гоце и Петков. Затова не мога да знам кой какви планове има, но едно е сигурно, че в парламента ни няма дясна партия въпреки, че повечето от формациите се опитват да се представят за такива. Желанието да се представяш за десен у нас е логично, защото лявото се свързваше с БКП/БСП и това го правеше ретроградно. На Запад нещата стоят по друг начин, но това е друга голяма тема. В навечерието на президентските избори по-важното е да се търси обединение около кандидатура с ясна позиция по основните ценностни и геополитически въпроси. Това означава, че партиите, които искрено вярват в евроатлантическия избор на България, трябва да подтиснат партийното си его и да не превръщат президентските избори в поредното партийно надиграване. Издигането на Партийна кандидатура при днешната тежка конфронтация обрича тази задача на неуспех. Като демократично мислещите граждани трябва да положим всички усилия, като потиснем партийните си пристрастия, за да има сериозна кандидатура, която да представлява по достоен начин страната ни в Европа и в света, нещо, което Румен Радев не реализира. Нека да не забравяме, че Радев е президентът, който получи най-малката подкрепа на първи тур през целия преход. Тогава реално се вижда каква е подкрепата „за“, а на втори тур – вотът се прегрупира срещу този, който повечето хора не искат да бъде избран. Той получи тази най-ниска подкрепа, въпреки че Бойко Борисов му направи голям подарък, около 200 хиляди гласа,  като заяви, че ако ГЕРБ не е първа политическа сила, още на първия тур, на президентските избори ще си хвърли оставката. Това беше допълнителна мотивация за много избиратели, за които оставката на Борисов е сакрална цел. Казвам това за да е ясно, че Радев е добре поддържан медиен балон. Той дължи и отговор на въпроса, който удобно му се спестява: Как така в една управлявана от мафията държава, в която изборите се манипулират, той успя да бъде избран за президент? Ако тезата на протестиращите, която Радев прегърна и яхна, че България, до назначаването на неговия служебен кабинет, е управлявана от един мутренски режим, който фалшифицира изборите, това означава, че неговият избор е фалшифициран. Тези които пишат сценария на Радев едва ли са толкова наивни и си дават сметка, че шансовете България да стане президентска република са почти никакви. По-скоро битката е Радев да продължи да работи за задълбочаване на кризата чрез задкулисни игри и на фона на срива на авторитета на парламента да узурпира все повече власт за себе си. Ако не спечели изборите, очевидно е, че ще се опита да формира собствен политически проект, ако остане на „Дондуков“ 2, е вероятно да асистира за създаването на пропрезидентска партия. Очевидно този човек е амбициозен и ще тръгне да прави подобен политически проект. 

- Каква ще бъде съдбата на ИТН, която в два парламента не успява да реализира правителство и да седне на масата за преговори с останалите партии? 

- Трудно е да се каже каква ще е съдбата на ИТН,  виждаме, че избирателите гласуват основно „против“ на последните избори, а вотът за партията на Трифонов е предимно на хора които искат да разрушат цялото политическо статукво. Такива хора не ги интересува дали ИТН са съставили правителство или не. Освен това виждаме, че избирателите като цяло не желаят да дадат властта на нито една от формациите, защото нямат доверие на никоя от партиите. Вече почти не срещам човек, който да не ми каже, че няма за кого да гласува. Навремето имаше ентусиазъм, звънеше се по телефоните за агитация, а сега огромната част от хората се срамуват да агитират и да кажат за кого ще гласуват или за кого са гласували. Самите партийни лидери вече не влизат в дебат и избягват директен контакти с избирателите, а предпочитат филтъра на удобните и добре аранжирани медийни участия.

- Кои ще са новите месии на изборите, за които „гадаят“ анализатори, а и депутати от БСП? 

- В този кратък период, който остава до изборите, не виждам някакъв съществен „играч“, който може да разбърка картите. Пробив може да се получи единствено, ако се появи морален играч, на фона на разочарованието на хората. Това обаче няма как да се случи толкова бързо и лесно при контролираната медийна среда. Всички проекти, които се появиха през последните години, са дело на олигарси и медийни корпорации. Те успяват да „хванат някой човек и да го направят „звезда“, заедно с неговия проект. Този инженеринг докара България до това състояние. Ако обаче бъде създадена нова политическа партия, която е не е проект на лабораториите на задкулисието, тя ще бъде посрещната на нож и подложена на унищожителна атака от досегашните партии, които инстинктивно ще се обединят срещу тази заплаха. 

- До кога ще има избори? 

- Това, което се случва, е трудно да се нарече „избори“, защото по-скоро виждаме вътрешно фракционна битка на клонинги на БКП. В България не се потърси никаква отговорност за това, което се случи преди и след 10-ти ноември. Няма понесена отговорност от нито един висш политик управлявал през последните 76 години на комунизъм и посткомунизъм. Тази безотговорност е в основата на сегашната деморализация.